Кондак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кондак (от гръцки κοντάκιον) – песнопение, част от византийската химнография и източноправославното богослужение. Представлява своеобразна проповед с библейски сюжет в стихове, изпята от амвона след прочитането на евангелския текст по време на утренята. Названието идва от късата пръчка, около която навивали свитъка ‘’(от kontax палка)’’. Кондак се наричат също строфите на акатиста.
[редактиране] 5-7 век
Като песнопение кондакът се появява през 5 век в Сирия, но получава окончателната си форма по-късно в Константинопол. Превръща се в основен жанр на ранновизантийската химнография. Първият кондак е създаден от Роман Сладкопевец ([[6 век}}) - сириец по произход, певец в катедралата “Света София” в Константинопол. Структурата на кондаците, написани от него са близки до тази на проповедите на Василий Селевкийски. Според преданието кондакът бил изпят по особено небесно вдъхновение (това е кондакът за Рождество Христово “Дева днес”). В гръцкия Кондакарий от 12-13 век по ръкопис № 437 от Московската синодална библиотека, към този кондак са добавени 24 икоса със заключението, което е в кондака: “Отроча младо превечний Бог”, имащо акростих: “на смирения Роман химн"); числото 24 отговаря на количеството на буквите в гръцката азбука, има съответствие с Псалом 118, състоящ се от 22 отдела, отговарящи на 22 букви в еврейската азбука. Освен кондака и икоси за Рождество Христово такива песни с името на Роман в акростих са запазени и за други празници.
До появата на каноните през 8 век кондакът заема изключително място в богослужението на Източната църква и представлява самостоятелно поетично произведение. Класическата му форма в древността представлявал една обща идея, развита в повече от двадесет строфи (обикновено между 18 и 30).
[редактиране] След 8 век
От края на 8 век започва постепенното изместване на кондака от новата богослужебна химнографска форма - канона. В съвременната си форма кондакът малко се различава от тропара. В действителност това е само първата от трите части на древния кондак, която разкрива само основната му тема. Единственият пълен кондак е съхранен в чина на погребение на свещеник.
Източници
- Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".
| Тази страница е производна работа на страницата Кондак от сайта Енциклопедия "Двери" към 23 септември 2007. Оригиналната страница, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. |
Забележка: при ползване на производни версии на тази страница във външни сайтове, от издатели, различни от Фондация Уикимедия, би следвало да се посочат съавторите както на оригиналната страница (от създаването до 23 септември 2007), така и на тази страница (от създаването до момента, в който се взема). История на промените на тази версия и списък на съавторите.
