Каменица (Община Цариброд)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.
| Каменица (Община Цариброд) | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | 30 (2002) |
| Надм. височина: | 827 m |
| Геогр. положение: | 43° 8' 2 сев. ш. 22° 53' 34 изт. д. |
| Пощ. код: | 18324 |
| Тел. код: | 0038–1-10 |
Каменица (на сръбски: Каменица или Kamenica) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Цариброд (Димитровград).
Съдържание |
[редактиране] География
Село Каменица се намира в котловината Висок, на 26 километра северно от Димитровград (Цариброд). Разположено е в централната част на Горни Висок, от двете страни на Каменичка река, приток на река Височица (Височница).
Землището на селото граничи със землищата на следните селища: Болевдол - на изток, Славиня на запад, Изатовци на юг и Сенокос и Росомач - на север.
Махалите на селото са Горня мала, Долня мала и Сред село.
[редактиране] Топоними
Землището на Каменица е разделено от река Каменичка на две части – източна и западна. По-големият дял от разположената на на изток от реката част е равнинна и е известна под общото наименование Барйе. На север и североизток от Барйе се издига хълмът Било, който е набразден от много ровини (дерета) и падини. На юг от селото се намира издигнатата местност Плоска (пасбища), както и Луг (ливади, ниви), Антанас (ливади, ниви, пасища), Шишарка (ниви пасища), Татарски брод (Татарски пут) (ливади) и Алич (ниви, ливади, извор).
Западната част от землището на Каменица е съставена от местностите У реку (ливади, ниви), Под село (ниви, ливади), Бресйе (ливади, ниви), Обреш (Горньи и Долньи – ниви), Равнище (ливади), Габър (ливади) и други.
Наименованията на изворите и кладенците в каменишкото землище са: Извирка, Девица, Студенъц, Кленье, Стеваново кладенче (в самото село), Рекийна чешма, Шопката, Корита и Църковник.
[редактиране] История
В местността Грамада на брег е открита праисторическа керамика, а в местността Антанас на изток от селото са открити основи на стара, вероятно ранносредновековна църква.
Под името Камениче селото се споменава в османо-турски документи от 1441-1445 като село в нахия Висок, имащо 30 домакинства. По това време то е част от казата Шехиркьой (дн.Пирот). В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от селото - Негдан Мирчо, Петро Данин и Станчо Йовин [1].
През 50-те и 60-те години на 19 век във Висока действа роденият в Каменица хайдутин Игия Мулин заедно с дъщеря си Злата.
По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година Каменица спада към Височкия срез на Пиротски окръг. Границата от 1878 година оставя малка част от землището на селото в сръбска територия. В Княжество България Каменица е включена в Царибродска околия, Трънски окръг и до 1910 година е част от община Славиня (Славина).
Непросредствено преди Сръбско-българската война от 1885 година сръбските власти правят неуспешен опит да предизвикат антибългарско въстание в Горни Висок и Трънско. По време на самата война жителите на Каменица и Изатовци подпомагат партизанския отряд на капитан Коста Паница, като застават зад бойната верига на българските части и с викове “ура” създават впечатлението сред сръбската войска, че българите са многократно по-многобройни и по този начин усилват паниката в редовете на сръбска армия.
През 1910 година Каменица става център на община, в която влизат и селата: Сенокос, Изатовци, Брайкьовци и Болевдол.
Съгласно Ньойския договор от 1919 година Каменица е включена в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци. Жителите на селото се включват в протестите срещу решенията на договора. Петицията срещу откъсването от България е подписана от 114 жители на селото. От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Каменица е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация и на репресии от страна на сръбските власти. На 29 април 1929 година е разстреляно семейството на поп Асен Йоцев, който преди това е избягал в България.
През 1974 година селото е електрифицирано.
[редактиране] Просветно дело
До 1880 година каменичани се учат в килийното училище при манастира Св. Архангел Михаил в с. Изатовци, а в периода 1870-1879 г. - в с. Росомач, което според границата от Берлинския конгрес остава в Сърбия. През 1880 година в селото се открива основно училище. То се помещава в Голубовия хан, а по-късно в частни къщи. Пръв учител е Тодор Митов от Каменица. Училището е само мъжко до 1890 година, след което в него започват да се записват и момичета. Преброяването от 1910 година показва 108 грамотни жители на селото – 98 мъже и 10 жени. През 1911 година в Каменица се открива нова училищна сграда. В училището се учат и деца от Больевдол и Изатовци. Освен Тодор Митов като учители в Каменица са работили и Мито Тошев, Цветан, Петър Алексов, свещеник в селото, Тошко Костов от Славиня (1905-1912), Димитър Ковачев от Струга (1916), Петър Джуров от Славиня. Последният български учител в селото до откъсването на Западните покрайнини от България е Иван Еленков Манчев от с. Изатовци (1919-1920). В периода 1921 – 1941 година обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са лица със сръбско самосъзнание – предимно от района на Висока, присъединен към Сърбия през 1878 година През 30-те години започват да преподават и местни българи, преминали през съответните педагогически курсове.
През 1941 година, след възвръщането на Западните покрайнини, в Каменица се открива седемгодишно училище със задължително обучение на децата от селата Каменица, Сенокос, Брайкьовци, Изатовци и Больевдол. В училището се преподава на български език, което продължава и след 1944 година когато селото отново е в състава на Югославия. След 1944 година училището прераства в осемгодишно, а до 1949 година и обтягането на отношенията между Югославия и останалите страни от социалистическия блок в него преподават учители от България.
През 50-те и 60-те години на ХХ век, когато се закриват някои от училащата в съседните села, в каменичкото училище се учат местни деца, но и от други села в Горни Висок. През учебната 1963-1964 година в училището се учат 212 ученици, през следващата година – 190, а през 1965-1966 година – 172.
На 31 август 1979 година училището в Каменица е закрито поради липса на ученици. Тъй като по това време са закрити и останалите училища в Горни Висок малцината останали ученици продължават образованието си в с. Смиловци, Забърдието.
[редактиране] Население
Населението на Каменица е предимно българско. Автентичният диалект на селото спада към т.нар. Белоградчишко-трънски говори, известни в Сърбия и като Тимошко-лужнички или торлашки. Според някои местното население спада към етнографската трупа на т.нар. торлаци, макар че това название не е много популярно сред каменичани. Според преброяванията от времeто, в което Западните покрайнини са част от България (1878-1920), то се разпределя по следния начин:
- 1880 г. - 375 д. (372 българи, 3 румънци)
- 1887 г. - 388 д. (българи)
- 1892 г. - 406 д. (398 българи, 8 цигани)
- 1900 г. - 414 д. (българи)
- 1905 г. - 418 д. (415 българи, 1 румънец, 2 неустановени)
- 1910 г. - 416 д. (415 българи, 1 неустановен)
През 1921 г., след войните (1912-1918) и сръбската окупация (1920 г.) селото има 351 жители, а през 1930 – 377 души. След 1920 г., както и през 50-те години в Каменица се преселват жители на околните села – както българи (от Сенокос и Изатовци), така и жители на височките села, които през 1878 г. са включени в състава на Сърбия – Росомач, Бела, Дойкинци. Въпреки това днес Каменица е пред изчезване.
Според преброяванията след 1944 г. броят на жителите на селото е следният:
- 1948 – 365 д. (българи)
- 1953 г. – 346 д.
- 1961 г. – 263 д.
- 1971 г. – 182 д.
- 1981 г. – 98 д. (51 българи, 27 сърби, 9 - югославяни)
- 1991 г. – 61 д.
- 2002 г. – 30 д.
[редактиране] Родове и фамилии
- Айдинови - част от рода Велчеви, чийто основател е живял около 1800-1875 г. и дал начало и на Никини (Талангодови) и Данаилови.
- Ангелакини
- Банджилови - разклонение на Кечини
- Беличови – свързани с рода Везини. Беличови днес живеят в Свети Николе, Република Македония, Холандия, гр. Бор и другаде.
- Бечини – основател на рода е Петър (Беча), роден около 1830 г., чийто баща се казвал Рангел (р. около 1790 г.)
- Варавунови – наричани са и Гьоргови по името на родоначалника ил Гьорго.
- Васицини - преселници от с. Росомач през 1920 г.
- Везини – един от най-старите родове в Каменица.
- Вератови – основоположник е Мана Вератов.
- Вунгерови
- Върджини или Бебелини – най-старият член на тази фамилия е Тодор, наречен Бебелия.
- Гинчани – родоначалник е Зарко от с. Гинци, майстор-каменар.
- Голубови - един от най-старите и големи родове в Каменица, с две големи разклонения.
- Гъргорчини
- Данаилови - част от рода Велчеви.
- Дживлини – според предание Дживлини са от един родов корен с Панини, Папалейни и Чанчурини, чийто родоначалници са босненеца Стефан и девойка от Каменица.
- Динчарови
- Дунини – родоначалник е Белчо Иванов, живял около 1830-1870
- Йоцкини – родоначалник е Йоца, преселник от с. Сенокос
- Йорданови - част от рода Йочкулови, чийто родоначалник Гьорго е роден към 1700 г.
- Йоцеви
- Кайбулови - част от големия род Мангьолови, чийто основател Мангьол е брат на основоположника на Велчеви
- Кечини - основател Сава, роден около 1780 г.
- Кишини - част от рода Йочкулови. Основател на Кишини е Алекси (Лека) Маринов Йочкулов.
- Ковалини - разклонение на рода Кюркчини. Основател на фамилията е Рангел, роден около 1830 г.
- Колайджиини - разклонение на рода Йокини
- Кристини - основател е Криста, преселник от с. Сенокос
- Кюркчиини – един от най-големите родове в Каменица, чийто основатели Цветко и Васко са внуци на Гьорго (р. около 1700), родоначалника на Йочкулови.
- Манчесови – основателя на рода се е преселил от Голема Кутловица (дн. Монтана)
- Модрини - разклонение на Йокини. Основател на фамилията е Младен. Името на фамилията идва от името на неговата съпруга – Модра
- Монини – основател на рода е поп Петър
- Мулини – родовият ив корен е от Пазарджишко
- Никини или Талангодови – голямо разклонение на рода Велчеви
- Нинкарини – част от Йокини с родоначалник Апостол
- Панини
- Пакшини - родоначалника на фамилията е преселник от с. Сенокос.
- Папалейни (Качурови) – родоначалнки е Камен (Качур)
- Паргьомови
- Пенини
- Пешеви – основател на тази фамилия е Димитър Терзията, преселник от с. Гнилян, Пиротско.
- Пешини
- Потини - разклонение на Кюркчииния род
- Пръшкулови
- Рилини – фамилия от рода Йокини
- Росини - част от големия род Мангьолови. Роса е син на Мана (Мангьол).
- Ружини – името на фамилията идва от Ружа Каменова Мангьолова.
- Сарамандини (Левини)
- Сотирови (Сотини) - разклонение на Кюркчииния род
- Станишини – фамилия, изселила се във Фердинанд (дн. Монтана) след 1920
- Стеваначкови - фамилия, изселила се в Хайредин, Оряховско
- Талини
- Тарайгови - фамилия, изселила се във Фердинанд (дн. Монтана)
- Тодорецови
- Шенини – разклонение на големия род Малинови-Киркови
- Шпилини – фамилия, свързана с рода Ковалини.
- Цуранини
- Чанчурини
- Чобанови – фамилия от Малиновия род
- Чучлянови
- Яшарови – основател е Гака.
[редактиране] Поминък
Малкото останали жители на селото са пенсионери и се занимават предимно с градинарство. В миналото основен поминък на Каменица са скотовъдството, земеделието и печалбарството.
[редактиране] Скотовъдство
Смята се, че до ХІХ век скотовъдството е основният поминък на селото. Главен отрасъл на скотовъдството е овцевъдството. В регистъра на джелепкешаните от 1576 г. са отбелязани двама джелепкешани в селото – Петър Радивой и поп Влаю, които доставяли 60 овце. Преди 1878 година агнета от Висока, включително и от Каменица са карани всяка пролет в Цариград.
След 1880 године във Висок започва производството на кашкавал в открити мандри. В началото на ХХ век в каменичани отглеждат около 3000 овце, по около 50 на домакинство. През 1961 година в селото се отглеждат 678 овце, а през 1981 – едва 393.
През 1953 година в землището на съседното село Изатовци е основана кооперативна скотовъдна ферма “Висок”, в която влиза и бившата селскостопанска задруга в Каменица и в която работят и много Каменичани. През 1990 година. в нея се отглеждат 4077 овце, но през 1995 г. те са 800. Освен овце в миналото в Каменица се отглеждат кози, говеда и коне. До средата на ХХ век почти всяко домакинство отглежда по няколко кози, както и между 4 и 6 говеда (волове, крави, телета). През 1971 година те все още са 150, а през 1981 г. – 149.
[редактиране] Земеделие
Традиционно основните земеделски култури, отглеждани в Каменица, са пшеница, ръж, ечемик, овес (овъс), царевица (муруз), фасул (васуль), слънчоглед. След 1906-1910 година в селото започват да навлизат железните плугове и веячките.
В градините, разположени край реката, се отглеждат домати, пипер, зеле, тикви и други.
[редактиране] Печалбарство
Печалбарството (гурбетчилъка) е един от основните традиционни начини на прехрана за каменичани. Като строители или земеделски работници те изкарват прехраната си в различни части на България и Румъния. В края на ХІХ и първото десетилетие на ХХ век почти няма семейство в Каменица, от което да няма поне един печалбар във Влашко. В началото на ХХ век част от печалбарите работят и в САЩ и Канада, а някои остават отвъд Атлантика.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църква "Св. Богородица" (края на ХІХ век).
Селските празници са Ранджеловдън (21 ноември), когато се провежда събора в Каменица, а така също - Спасовдън и Голема Богородица – 28 август.
[редактиране] Личности
- Игия Мулин – хайдутин (ХІХ век)
- Богдан Николов (1924-2007) – краевед и художник;
- Момчил Тодоров (роден 1932) – професор по политически науки;
- ст. н.с. д-р Георги Тошев (роден 1924) - кардиолог;
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 235
[редактиране] Литература
- Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, 200 с.
- Николова, Весна. Микротопонимията в Горен Висок, сп. Мост, бр. 170-171, Ниш 2001, с.165-167
- Златковић , Драгољуб. Микротопонимиjа Старе планине. Горњи Висок од Браћевца до Влковиjе и Шугрин, Пиротски зборник, бр. 27-28, Пирот 2003, с. 140-144
|
|||||
|---|---|---|---|---|---|
|
Селища в Горни Висок
Селища в Забърде
Селища в Бурел
Селища в Дерекул
|
|||||
