Иредентизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иредентизъм (от итал.: irredento - неосвободен, намиращ се под чужда власт) е политическо движение за анексиране на чужди територии към предполагаемо еднонационалната държава. Като оправдание обикновено се използват аргументи за лингвистично, историческо, расово или културно (напр. религиозно) единство между населението в иредентистката държава и населението в целевите територии.

За първи път терминът започва да се употребява по повод движението за присъединяване към Италия на територии, населени с италианци в Австро-Унгария и други съседни държави. Привържениците на иредентизма в Италия стават една от базите за развитие на фашизма.

Иредентизмът въздейства върху целия свят от 19 век насам, като се развива най-успешно в Европа. Той е особено популярен на Балканския полуостров (напр. под формата на претенциите на България към Македония, гръцката Мегали идея, идеята за Велика Сърбия и мн.др.). Той е сходен с национализма и сепаратизма, като се отличава от последния по източника на претенциите. При сепаратизма дадена група (обикн. малцинство) се стреми към отцепване от държавата, където се намира, за да се присъедини към географски съседна държава. За разлика от него, при иредентизма желанието за обединение с малцинството и прилежащите му територии произлиза от експанзионистката държава. Понякога обаче иредентизмът и сепаратизмът се обединяват при установени общи интереси и тогава първият е най-успешен.

Главен фактор за успешното изпълнение на иредентистки програми е влиянието на т.нар. политиката на идентичността (Identity Politics).