Ин-ян

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тайдзи-ту: символът на Тайдзи или безкрайното, всеобхватното. Двете сили са Ин и Ян, като тъмната страна е Ин, а светлата - Ян.

"Ин" и "Ян" в китайската философия и метафизика са двете противоположни енергии, сили или принципи, които са част от Тайдзи (още на бълг. Великия предел), които се допълват взаимно и преливат една в друга (още "ин и ян" принципът е известен като дуализъм или хармония на противоположните).

Ин е тъмният, пасивен, женски елемент на упадъка (т.е. разбирай, който клони надолу) и се свързва с водата, въздуха, нощта и Луната. Ян е светлият, активен, мъжки елемент на развитието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, земята, деня и Слънцето. Ин често е символизиран от водата и въздуха, докато ян е символизиран от огъня и земята.

Те са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си част(ица) от другия. Това виждаме в двете "очи" или "точки" на символа. Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат - Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че “Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.” (Чунаг-цу, Глава 21).^[1]

Според китайската философия, в началото на света стои У дзи - "Безпределната празнота", където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати - Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие - Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи.

Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се борави с китайската терминология - философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т. н. С популяризирането на китайската култура, терминът започва да се използва и в западната специализирана или художествена литература.

[редактиране] Символът

Тайдзи-ту (англ. The Taijitu, Traditional Chinese: 太極圖; Simplified Chinese: 太极图; pinyin: Taìjí tú; Wade-Giles: T'ai4 chi2 t'u2; буквално "диаграма на върховния принцип"), обикновено наричана у нас и на Запад Ин-Ян, е добре известен символ, произхождащ от китайската култура, представящ принципа на Ин и Ян от таоистката и неоконфуцианската философия, както и някои народни представи. Идеята за Ин и Ян съществува в Китай отпреди поне 400 г. пр. Хр. Терминът Тайдзи-ту се отнася до всяка от няколко схематични репрезентации на принципа.

[редактиране] Във философията

Лао Дзъ споменава Ин-Ян полярността само веднъж, в глава 42 на Тао-те чинг:

Сътвореният свят носи ин на своя гръб и ян в лице;
Чрез обединението на преминаващите през всичко принципи, той постига хармония. 

(прев. на бълг. от английски, версия на Тао-те чинг на Лин Ютанг)

[редактиране] Таблица

[редактиране] Бележки

1. ↑ Yinyang (Yin-yang), The Internet Encyclopedia of Philosophy, University of Tenessee Martin

[редактиране] Виж още

• Китайска философия
• Петте елемента

[редактиране] Външни препратки

• Ин и Ян в Таоизма