от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ингрид Тюлин (на шведски: Ingrid Thulin; ˈɪŋ:rɪd tɵˈliːn) е шведска актриса. Шестнадесет годишна посещава курсове по балет и драматично изкуство. Учи пантомима в Париж. Снима се във филми на САЩ, Италия и Франция. Пише сценарии и прави опити като постановчик. Притежавна особена хубост, чар, рядка интелигентност, воля и обаяние. Героините ѝ се отличават с нравствена сила. Те изпитват дълбока вътрешна криза и мъчително усещане за противоречие със заобикалящата ги действителност. Ингрид Тюлин става третата световноизвестна шведска киноактриса след Грета Гарбо и Ингрид Бергман, главно с няколко свои роли във филми на Ингмар Бергман.
| Година |
Заглавие на български |
Оригинално заглавие |
Роля |
Бележки |
| 1957 |
„Поляната с дивите ягоди“ |
„Smultronstället“ |
Мариане Бори |
|
| 1962 |
„Четиримата конника от Апокалипсиса“ |
„Four Horsemen of the Apocalypse“ |
Маргьорит Лурие |
|
| „Причастие“ |
„Nattvardsgästerna“ |
Мерта Лундбери |
|
| 1963 |
„Мълчанието“ |
„Tystnaden“ |
Естер |
|
| 1966 |
„Войната свърши“ |
„La Guerre est finie“ |
Мариан |
|
| 1968 |
„Часът на вълците“ |
„Vargtimmen“ |
Вероника Воглер |
|
| 1969 |
„Залезът на боговете“ |
„La Caduta degli dei“ |
Софи фон Есенбек |
|
| 1972 |
„Шепот и викове“ |
„Viskningar och Rop“ |
Карин |
|
| 1975 |
„Клетката“ |
„La Cage“ |
Елен |
|
| „Салон Кити“ |
„Salon Kitty“ |
Кити Келерман |
|
| 1984 |
„След репетицията“ |
„Efter repetitionen“ |
Ракел Егерман |
|
