Измерване на температурата на въздуха
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В метеорологичните обсерватории и станции у нас за измерване на температурата на въздуха се използват течностни термометри и термографи.
Съдържание |
[редактиране] Термометър
Термометърът е универсално възприет уред за моментно отчитане на температурата на въздуха. Той се състои от 3 части: стъклена капилярна тръбица, завършваща с резервоар; стъклена скала с деления; стъклен кожух, в който се намират капилярната тръбица и скалата. Най-често като термометрични течности се използват живак, спирт и толуол. Живакът е течността, най-подходяща, по физични показатели, за използване като термометрична. Скалата на термометъра е разграфена, според възприетата за съответната страна мярка, на градуси по Целзий или по Фаренхайт.
[редактиране] Метеорологична клетка
Термометрите се поставят в специална метеорологична клетка, която трябва да осигури условия за обективност и сравнимост на данните, поради което отговаря на определени условия:
- да бъде с размери 525/460/290 mm;
- да бъде поставена върху стойка, висока 175 cm, което предполага височината на термометрите спрямо терена да е около 200 cm, да има стационарно монтирана стълба за достъп;
- да бъде дървена, а всичките ѝ странични стени да са тип "жалузи" (за нормален достъп на въздух, но и за защита от пряка слънчева радиация); вратичката ѝ да е на север.
Метеорологичната клетка обикновено съдържа комплект от 4-5 термометъра: обикновен (сух) психометричен термометър, "мокър" термометър, минимален темометър, максимален термометър и в някои случаи минимално-максимален термометър.
[редактиране] Термометри за измерване на температурата на въздуха
[редактиране] Обикновен (сух) психрометричен термометър
- Служи за измерване на температурата на въздуха в установените срокове за наблюдение (най-често в 7, 14 и 21 часа точно местно време)
- Най-често скалата му е от -35 до +50 °С през 0,2 °С, като задължително отчитането става с точност до 0,1 °С
- Поставя се в съседство до "мокрия" термометър
- Този термометър е много чувствителен и отчитането му трябва да стане максимално бързо, без да се диша срещу него
[редактиране] Максимален термометър
- Той е живачен с цилиндричен или сферичен резервоар;
- В клетката се поставя под сухия и "мокрия" термометър, почти хоризонтално, с малък наклон към резервоара
- Служи за измерване на най-високата температура през денонощието; след достигането ѝ той не се понижава, поради специфичното му устройство; след отчета в 21 часа той се нагласява за следващото измерване
- Скалата му може да е между -36 и +51 °С или между -21 и +71 °С, разграфена през 0,5 °С
[редактиране] Минимален термометър
- Това е спиртен термометър с цилиндричен или вилкообразен резервоар
- В клетката се поставя в хоризонтално положение
- Служи за измерване на най-ниската температура през денонощието; след постигането ѝ той не се повишава, поради специфичното си усторойство; нагласява се за следващо измерване след 21 часа
- Скалата му е специфична за различните климатични зони, разграфена през 0,5 °С
Освен в метеорологичната клетка, измерване на минималната температурата на въздуха се извършва и извън клетката, на 2 см над повърхността на почвата, респ. снежната покривка. Тази температура е прието да се нарича радиационна (приземна) температура на въздуха. Измерването ѝ става през есенния и пролетния сезони, тъй като използването на данните е пряко свързано с началните фази от развитието на културите и с прогнозиране на сланите. За правилно измерване на радиационната температура на въздуха, минималният термометър се поставя хоризонтално върху дървен статив.
[редактиране] Термограф
Термографът е уред за измерване и записване на непрекъснатия ход на температурата на въздуха. Състои е от три части:
- чувствителна част - най-често биметална пластина, чувствителна към температурни изменения
- предавателна част - система от лостове, която предава в увеличен вид малките изменения
- записваща част - представляваща барабан с опъната върху него лента-термограма, часовников механизъм и писец, свързан към предавателната част
Термографът се поставя в метеорологичната клетка. В България най-често се използват седмични ленти-термограми, които се сменят всеки понеделник в 10 часа точно местно време.
Поради това, че живакът е по-чувствителен от биметалната пластина, показанията на термографа са по-неточни от показанията на термометъра, като грешките в показанията могат да достигнат 2-5 °С. Ето защо, след всяко отчитане на психрометричния термометър следва да се извърши корекция на термографа чрез изчертаване на 2-3 мм чертичка върху термограмата на стойността, показана от термометъра.
Въпреки относителната точност на термографа, в световен мащаб той е по-често използвания уред за измерване на температурата на въздуха, в сравнение с термометъра.
