Иван Маразов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Иван Русев Маразов е български изкуствовед, културолог, траколог и политик от Българската социалистическа партия (БСП).
Иван Маразов е роден в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института "Репин" в Ленинград през 1967. От 1967 работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание в София и от 1988 до 1991 е негов директор. Между 1969 и 1989 е заместник-главен и главен редактор на сп. “Изкуство”. През 1990-1991 е редактор на международното сп. "Orpheus". От 1985 е организатор и редактор на семинара "Мит-изкуство-фолклор" (МИФ). Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998-1999). Проф. Маразов преподава в Нов български университет, департамент "История на културата", и е ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.
Доктор е на изкуствознанието от 1976, доктор на науките - от 1986. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975, за изкуствознание - 1985 и на наградата на БАН за изкуствознание - 1996. Член е на Флорентинската академия "Медичи" - 1988. Historien emerite de L`Institut culturel de Salanzara, Paris - 1996.
От 1974 до 1988 г. Маразов сътрудничи под псевдоним «Библиотекара» (sic) като агент на 6-то управление (политическа полиция), отдел V, отделение І на тогавашната Държавна сигурност.[1] Той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996-1997)[2]. През 1996 е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.
[редактиране] Библиография[3]
- „Йеронимус Бош. “Български художник”.“ (1970)
- „Албрехт Дюрер. “Български художник”.“ (1971)
- „ Вера Лукова. “Български художник”.“ (1972)
- „Димитър Киров. “Български художник”.“ (1974)
- „Иван Кирков. “Български художник”.“ (1977)
- „Йоан Левиев. “Български художник”.“ (1980)
- „ Марко Бехар. “Български художник”.“ (1982)
- „ (With Al. Fol) Thrace and the Thracians. London, Cassel. “ (1977)
- „Ритоните в древна Тракия“ (1978)
- „Съкровището от Якимово“ (1979)
- „Националноосвободителното движение в изобразителното изкуство“ (1979)
- „24 тракийски съда. “Български художник”.“ (1980)
- „Наколенникът от Враца“ (1980)
- „ The Rogozen Treasure. Sofia, Svyat Publisher.“ (1989)
- „(With F. Kaul, J. Best, N. de Vties) Thracian Tales of the Gundestrup Cauldron. Najade Press, Amsterdam.“ (1991)
- „Видимият мит“ (1992)
- „Човек, мит, култура“ (1992)
- „Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия. Изд. на СУ “Климент Охридски”, София.“ (1992)
- „Митологията на златото“ (1994)
- „Митология на траките“ (1994)
- „Съкровището от Рогозен. “Секор”, София.“ (1996)
- „(General ed.). Ancient Gold: The Wealth of the Thracians. Catalog of the exhibition. New York. Abrams.“ (1998)
- „Thracians and the Wine. Траките и виното. (bilingua). Dunav Press, Rouse.“ (2000)
- „Художествени модели на древността. Деп. История на културата, Нов български университет.“ (2003)
- „Тракийският войн.“ (2005)
- „Колекция ВАСИЛ БОЖКОВ. Каталог.“, Фондация “Тракия”, София (2005)
[редактиране] Източници
- ↑ (2008). „Решение №25/12.02.2008 г.“. (PDF) 30 стр. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посетен на 23 февруари 2008
- ↑ Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Гичева, Р.; К. Рабаджиев (2002). „πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов“. София: ИК "Анубис". ISBN 978-954-426-431-4.
[редактиране] Външни препратки
- Лична страница на проф. Иван Маразов
- Департамент "История на културата" към Нов български университет
| Георги Костов | >>> | министър на културата (10 юни 1996 – 12 февруари 1997) | >>> | Емил Табаков |
