Живко Ошавков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Живко Тръпков Ошавков е виден български социолог и философ, основоположник на социологическата наука в България.
[редактиране] Биография
Ошавков е роден в големия българо-албански македонски град Дебър в 1913 година. Семейството му емигрира в България, тъй като градът след Междусъюзническата война остава в Сърбия. Ошавков завършва философия в Софийския университет. По време на следването си между 1935 и 1936 година е редактор в комунистическото списание „Нова литература“. От 1936 до 1939 година учи социология в Сорбоната, Париж. След завръщането си в България е учител в освободения през 1941 година Цариброд и в Разград. След деветосептемврийския преврат в 1944 година работи в ЦК на БКП (1945 - 1950). От 1948 до 1954 година е доцент в Софийския университет. Завежда секция исторически материализъм в Института по философия на БАН (1952 - 1966). От 1961 година е професор по исторически материализъм.
От 1967 година завежда групата за социологически изследвания при Президиума на БАН, която в 1968 година се превръща в Институт по социология, на който Ошавков става пръв директор.
Ошавков от основателите и пръв председател (1965 - 1982) на Социологическото дружество, преименувано през 1969 г. на Българска социологическа асоциация.[1] Вицепрезидент на Международната социологическа асоциация (1970-74), избран след нейния конгрес във Варна през 1970 г.[2]
[редактиране] Библиография
- 1958 - „Историческият материализъм и социологията“
- 1960 - „За характера, методологията и методиката на социологическите изследвания“
- 1970 - „Социологията като наука“
