Ефталити

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ефталитите (или бели хуни) са степен народ, завладял през 5 — 6 век обширна територия от Тарим и Согдиана до Пенджаб. Произходът и връзката им с други племена, наричани хуни, са неясни. Смята се, че ефталитите са европеиден народ. Вероятно те произлизат от смесване на юеджи, населението на Таримската низина и части от хунну.

Сведенията за ефталитите идват от съседните страни, оставили писмени исторически източници. Във Византия ги наричат ефталити, в Персия — аятелаити, в Китай — 滑 (хуа), а в Индия — хуна. Друго тяхно наименование, използвано в Китай е 厌哒 или 厭達 (йе-тай), в корейски вариант, считан за по-близък до оригиналното произношение, — 엽달 (йоптал), което вероятно има същия корен като западното ефталити. Според някои източници това е името на един от петте кушански рода на юеджи.

[редактиране] Създаване на ефталитското царство

Ефталитите се появяват в писаната история в средата на 5 век, когато отнемат Кабул от Кидаритите, клон на хионитите, които се оттеглят в Пешавар. Около 440 ефталитите завладяват Согдиана, а след това Балх и Бактрия.

През следващите години ефталитите унищожават окончателно кидаритската държава в Кушан. След смъртта на Скандагупта през 470 ефталитите нападат Индия и унищожават държавата на Гупта. Те се придвижват по река Ганг, като разграбват градовете, а столицата Паталипутра е пръвърната от процъфтяващо средище в малко село. Ефталитите преследват будизма и унищожават всички будистки манастири по пътя си. Част от ефталитите се установява в Северозападна Индия и управлява тази територия през следващия век.

През 484 водачът на ефталитите Ахшунвар напада сасанидския цар Фируз в Хорасан. Персийската армия понася тежко поражение, самият Фируз е убит, а ефталитите се превръщат в регионална сила в Средна Азия и завладяват Мерв и Херат. През следващите години те се намесват в персийските междуособици, като един от претендентите за трона, Кобад, се жени за племенница на Ахшунвар и с негова помощ заема престола през 499.

След победата над Персия ефталитите завладяват голяма част от Таримската низина. Около 495 те подчиняват телеутите, а през следващите години нападат Хотан, Кашгар и Карашар. Те се намесват във войните между жуан-жуан и китайската империя Вей, като първоначално са на китайска страна, но около 518 сключват съюз с жуан-жуан.

Ефталитите основават зимната си столица Пянджикент в Заравшанската долина. Градът се превръща в процъфтяващ център до разрушаването му от арабите през 7 век. Водачите на ефталитите се придвижват ежегодно между зимната столица в Бактрия и летните си резиденции в Бадахшан.

[редактиране] Разгром на ефталитите

Около 559 персийският цар Хосров Ануширван сключва съюз с тюрките, като се жени за дъщерята на Истеми хан. Войната започва през 560, когато ефталитският цар Гатфар избива преминаващите през негова територия към Персия тюркски пратеници. Към войските на Истеми хан се присъединява отделилият се Хотан, а персийците успяват да постигнат първата значителна победа през 562. Истеми хан превзема Чач и ефталитите отстъпват от Бухара към планините. В битката при Несефа през 565 те са напълно разгромени от тюрките, а държавата им в Средна Азия е унищожена.

Согдиана е завладяна от тюрките, а Персия получава западните части от царството на ефталитите. Отделни групи ефталити успяват да задържат малки територии в Афганистан до идването на арабите през 7 век, а държавата в Индия, макар и отслабена, оцелява до около 600г.

[редактиране] Владетели на ефталитите

Точната структура на управление на ефталитите е неизвестна и са запазени само отделни имена на техни владетели:

в Согдиана и Бактрия
- Акшувар (ок. 420 — ок. 435)
- Хингила (ок. 435 — ок. 470)
- Ахшунвар (ок. 470 — след 498)
- Гатфар (ок 550 – 565)
в Тарим
- Йе-дай-йи-ли-туо (ок. 507 – 531), може би става дума за династия
в Индия
- Торамана I (до 502)
- Михиракула (502 – 530)
- Торамана II (530 – 570)
- Нарана (570 – 600)
- Лахана (средата на 6 век)
- Хингила (края на 6 век)