Ерих Клайбер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Ерих Клайбер (на немски: Erich Kleiber) е роден в Австрия диригент. Неговият син, Карлос Клайбер, е също известен диригент.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Ерих Клайбер е роден във Виена, по-късно учи в Прага. През 1923, след като дирижира едно вълнуващо изпълнение на Фиделио от Бетовен в Берлинската държавна опера, той става неин музикален директор.
Ерих Клайбер става известен със своите интерпретации на стандартния симфоничен и оперен репертоар, както и с представянето на нови и непознати творби. През 1925 например, той дирижира премиерата на операта "Воцек" от Албан Берг. Когато оперета на Берг "Лулу" е заклеймена като дегенеративна музика (Entartete Musik) от Нацистката партия. Клайбер, макар че не е евреин, подава оставката си от поста директор на Берлинската опера в знак на протест. Клайбер също така прекратява договора си с Ла Скала в Милано през април 1939, казвайки че "...[откакто] Ла Скала е затворена за евреи...едновременно като християнин и музикант, аз не мога повече да и съдействам." (Цитатът е от "Белжеки от чужбина" в Мюзикал таймс[1], април, 1939)
По-късно той се премества в Буенос Айрес, където работи в "Театро Колон" и става негов музикален директор. Там той дирижира германски оперен репертоар, особено творбите на Вагнер. Чрез престижноста, която носи неговото име, той е способен да привлече в Колон такива светила като Емануел Лист, Кирстен Флагстад, Виторика Урсулеац (в единствените нейни изяви в Америка) и Сет Сванхолм. Някои от неговите представления от този период ги има на CD с различно качесто, в зависимост от състоянието на оригиналния запис, който е бил направен. Той взема аржентинско гражданство през 1938.
След Втората световна война му предлагат отново старата позиция на директор на Берлинската държавна опера, която тогава е в руската окупационна зона на града. Но след като разбира, че комунистите не по-мако от нацистите не са му по вкуса, си подава оставката без да е дирижирал нито едно представление. Той става пътуващ диригент и никога повече няма постоянна длъжност.
[редактиране] Бележки
- ↑ най-старото британско списание за класическа музика
[редактиране] Библиография
- Ерата Клайбер, Томислав Вичев, 2003, [1]
- John Russell, "A Memoir" (bio), 1957, England.
Биографията има немскo,аржентинско и Българско издание.
