Еритропоеза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Еритропоеза (на латински: erythropoesis) е медицинският термин за процеса на образуване на червени кръвни телца (еритроцити) в организма.

Във феталната фаза от ембрионалното развитие на хората еритроцитите се образуват в мезодермалните клетки на жълтъчното мехурче. Около третия-четвъртия месец от бременността еритропоезата се измества към далака и черния дроб. На тези места производството на червени кръвни клетки може да продължи и след раждането, и в зряла възраст, в случай на заболяване. Терминът за това е екстрамодуларна еритропоеза.

Иначе при нормални условия еритропоезата при хората се извършва в костния мозък. Около 25-тата година от живота пищялът (тибия) и бедрената кост престават да играят толкова значима роля в хемопоезата, но прешлените, гръдната кост и ребрата продължават да произвеждат червени кръвни телца през целия живот.

Процесът на еритропоеза се регулира от гликопротеиновия хормон еритропоетин, по такъв начин, че в здравия организъм количеството произведени еритроцити е равно на количеството разрушени и броят им е достатъчен, за да поддържа необходимите нива на кислород в тъканите, но не толкова, че да причинява утаявания, тромбози, удар. Еритропоетинът се произвежда в черния дроб и бъбреците в отговор на ниските нива на кислорода. Освен това, еритропоетинът се свързва с циркулиращите червени кръвни телца; ако те са малко на брой, това води до относително високи нива на несвързан еритропоетин, с което се стимулира производството на костен мозък.

[редактиране] Външни препратки

• Кръв и кръвотворни органи: Костен мозък, ArsMedica

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Erythropoiesis“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.