Ениджия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Село Ениджия е разположено на 15 км. югозападно от Лозенград и на 45 км източно (североизточно) от Одрин, на десния бряг на река Ениджийска (Текедере), десен приток на река Ергене. С други думи село Ениджия се намира там, където пътят от Едирне за Киркларели пресича река Текедере. От там произлиза и името му “нов път” (или на турски Ениджаде). В различни географски карти през миналите векове селото е било наричано Ениджия, Енидже, Иниджия, Инедже.

До 1913 г., преди насилственото обезбългаряване на Източна Тракия от турската армия, село Ениджия разполага с землище от 18 км – дължина на 5-6 км. широчина. Селото е основано от българи и в него са живели само българи до 1913 г.

Няма следи от старо селище преди нашествието на османлиите през 14-ти век на това място. Тогава българското население е било принудено да се оттегли в горите.

В турски документ от 8-ми шабан 1088 година, (или 6 октомври 1677 г. по европейско летоброене) се споменават Лозенградските села: Ениджия – две ханета, Карахадър – две ханета, Раклица – четири ханета, Каваклия – едно и половина ханета. Според обяснението на турколога Руси Стойков под думата “хане”, която на турски означава “къща”, трябва да разбираме, че става дума за група от къщи, в нашия случай 10 къщи. Следователно през 1677г. Ениджия е съществувала като село с около 20 къщи. С други думи възникването на селото е станало към средата на 17-ти век.

Днес село Ениджия е преобразено. През 2007 кмета на Ениджия се срещна с потомци на прокудените през 1913 българи в град Поморие. Потомците на единичните български семейства, които през 1913 са предпочели да приемат турската вяра, с цел да останат да живеят в селото, днес не говорят български, макар и по повеля на предците си, някои от тях да се учили в Москва.

Цялото землище на селото е било законно закупено от българите преди 1913. Предстои решаване на имуществения проблем породен от геноцида през 1913 г. За справка виж книгата на Папани Козарова, "Източно-тракийският имуществен проблем", 2007г. Пълната история на село Ениждия е описана в книгата на Симеон Лазаров, "Ениджия, една България останала в миналото", издадена посмъртно от внучките му в Свиленград с помощта на фондация Баш Клисе.