Добромирка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добромирка е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, Област Габрово.
| Добромирка | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 722 [1] |
| Надм. височина: | ? m |
| Пощ. код: | 5430 |
| Тел. код: | 06738 |
| МПС код: | ЕВ (Г) |
| Администрация | |
| Област: | Габрово |
| Община: - кмет |
Севлиево Йордан Стойков (БСП, БСД, ДСХ, ⋯) |
| Кметство: - кмет |
Добромирка Ангел Ангелов |
| промяна на тази таблица | |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Добромирка е едно от малкото села в България, което въпреки превратностите на историята не е променяло своето звучно славянско име. Неговата история по преки и косвени данни като селище води началото си от годините на Второто българско царство със столица Търново. А живот на Добромирското землище е имало от най-дълбока древност. От това следва, че Добромирка има хилядолетна история. Всяка селищна история е частица и основа на националната история и неразделна част от съдбата на народа и държавата, Независимо от общия път на развитие, от общите исторически закони всеки край и всяко село имат свои особености и оригиналност на обществения живот. Интересът към миналото на родния край, село и място е естествено чувство за всеки нормален човек. Конкретната представа за родината и отечеството е свързана с природата, с хората и техния живот в родното място. Затова и чувството за обич и носталгия към родината се конкретизира преди всичко с родния край. Но интересът към миналото на родния край, на родното село е мотивиран не само от емоционални изживявания. Той има и материална основа. Това са изводите и поуките от историческия опит в обществения, икономическия и културния (духовен) живот на миналите поколения, произтичащи от местните конкретни условия и особености в различните области на живот. Именно този житейски опит, пригоден и актуализиран към съвременните условия, е необходим и полезен за потомците днес и утре... Така се появява разделът "краеведение (краезнание)" на историческата наука. А освен това всеобхватната и в детайли история иа българския народ и на българската държава може да се напише само чрез проучване на всички, дори и на най-малките селища в нашите земи. Имайки предвид всичко това, сред ръководителите на Добромирка през 80-те години назря идеята да се напише научна история на селото. С договор тази мисия бе предложена на историчката Мария Донева - специалист-историк в Института за история при БАН. Най-ранен интерес към миналото на Добромирка се проявява в областта на етнографията. Дипломната работа на студентката М. Момчева, посветена на тази тема, се намира в Университетската библиотека на София. През 1971 г. във в. "Росица" е отпечатана статия на Иван Гунев "Из далечното минало на Добромирка". От същия автор през 1977 г. в ОДА - Габрово е внесен ръкопис, посветен на Осемдесетгодишнината на читалището в с. Добромирка. Екземпляр от този ръкопис е внесен и в читалищната библиотека. И по други поводи се докосва миналото на Добромирка... Във връзка с кръгли годишнини от основаването на Партийната организация и Работническия Младежки съюз (РМС) в селото изнасят доклади с проучвания за миналото на тези организации Доню В. Донев и Димитрина Тотева. Много тържествено се отпразнува и Стогодишнината на училището "Христо Ботев". Доклад за миналото на училището чете Белчо Варсев - бивш негов директор. Докладът е отпечатан в брошура "С поглед към бъдещето" през май 1984 г…
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
- Пеньо Пенев, поет (1930–59)
[редактиране] Литература
- Донева, М. История на село Добромирка
- Каломенов, Ст. Добромирски лакърдии
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
Радвам се, че намерих толкова информация-въобще,някаква, за това село.То е родното село на моят прадядо Митьо Ненов Митев,който като млад се преселва в Добруджа и оттам дава началото на рода си.
