Димитър Осинин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Димитър Осинин (псевдоним на Димитър Николов Попов) - български писател и поет, е роден на 10 февруари 1891 г. в с. Долна Бела речка, област Монтана. Завършва Духовна семинария в София през 1911 г. и славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1926 г. В периода 1911-1916 г. е учител в с. Горна Бела речка и в с. Бърдарски геран. По време на Първата световна война е офицер на южния фронт при Вардар и Дойранд. През 1922 г. е учител в Бяла Слатина.
През 1923 г. Д. Осинин взема участие в Септемврийския селски бунт, а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. На следващата година се завръща в България. От 1926 до 1929 г. е преподавател в свещеническото училище на Гара Черепиш, след това работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия от 1929 до 1934 г. и в продължение на 10 години - като учител в Първа мъжка гимназия в София. След 9 септември 1944 г. е директор на културата и висшето образование в Министерството на науката и просветата в продължение на една година. Член е на Сьюза на българските писатели и сътрудничи с периодичния печат и специализираните издания.
Димитър Осинин е автор на стихотворения, пътеписи и очерци. Той събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език.
Умира на 18 април 1981 г. в София.
[редактиране] Библиография
- "Морски ветрила" (1933 г.),
- "Тихи пристанища" (1933 г.),
- "Битейски песни" (1943 г.),
- "Срещу Огоста. Пътни скици" (1952 г.),
- "По хайдушки сборища" (1957 г.),
- "През тиха бяла Дунава" (1959 г.; 1976 г.),
- "Спомени за Николай Хрелков" (1960 г.),
- "От лехичка стръкче. Народни песни" (1961 г.),
- "По пътя на вождовете на въстанието 1923" (1963 г.),
- "Каменна приказка" (1965 г.),
- "През родна земя" (1967 г.),
- "Земя ненагледна" (1971 г.),
- "В огледалото на народните песни" (1973 г.),
- "Литературни въпроси" (1976 г.),
- "Житата пътуват. Пътеписи" (1978 г.),
- "Избрани произведения", в 2 т. (1981 г.) и др.
