Джулиано Лоренцо Медичи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Джулиано Медичи (на италиански: Giuliano de' Medici) (12 март 1479 - 17 март 1516, Флоренция) е един от тримата сина на Лоренцо Великолепни: Пиеро, Джовани (папа Лъв X) и Джулиано. Дук на Немур от 1515 г.
Неговият брат Пиеро е за кратко управител на Флоренция след смъртта на Лоренцо, докато републиканците не изгонват Медичите през 1494. След като Свещеният съюз, воден от Испания, изгонва от Италия френските сили, които са поддържали флорентинските републиканци, фамилията на Медичите се връща на власт. Джулиано властва над Флоренция в периода 1512-1516.
Той се жени се савойската принцеса Филибера (1498–1524) през февруари 1515. Франсис I иска да се свърже с титлата на Немур и да го поддържа за властта в Неапол, към която Франция има исторически интерес. Джулиано умира на следващата година, на 37 години. Оставя един незаконен син — Иполито Медичи, който е ръкоположен за кардинал.
Неговият портрет, рисуван в Рим от Рафаело, показва зад гърба му замъка Сант Анджело.
Гробницата на Джулиано в параклиса на Медичите в базиликата Сан Лоренцо във Флоренция е украсена с „Нощта“ и „Деня“ на Микеланджело, и е до статуя на Джулиано, също направена от Микеланджело. Поради близостта на името на Джулиано Медичи с това на Джулиано Пиеро Медичи (неговия чичо), гробниците им често се бъркат.
