Джордж Р. Р. Мартин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
|
||||||||
Джордж Р. Р. Мартин е роден на 20 септември 1948 г. в град Байон, Ню Джърси. Баща му, Реймънд Колинс Мартин е пристанищен работник, името на майка му е Маргарет Бреди Мартин. Има две сестри - Дарлийн Мартин Липински и Джанет Мартин Патън. Започва да пише от малък и продава на съседските деца своите истории за чудовища. По-късно става страстен почитател и колекционер на комикси и започва да пише фантастични сюжети за някои аматьорски издания.
Бъдещият писател завършва училището "Мери Джейн Донахю" и се дипломира в унивеститета "Марист".
Първата му професионална изява е осъществена през 1970 г., когато той, на 21 години, продава "Героят" на издателство Galaxy, а книгата е публикувана през февруари 1971 г.
През 1970 г. получава бакалавърска степен по журналистика в Северозападния университет, Еванстън, Илинойс. На следващата година, пак там, получава и магистърска степен.
През 1979 г. след развода си с Гейл Бърник, от която има две деца, той изцяло се отдава на писането. По-късно се премества в Холивуд и става сценарист на фантастичната поредицата на телевизия CBS "Зоната на здрача". Работи и като консултант към сериала "Красавицата и звяра", отново продуциран от същата телевизионна компания. Изпълнителен продуцент е на филма "Входове", филмиран в периода 1992 - 1993 г., като пише пилотния му сценарий за "Калъмбия пикчърс телевижън". Мартин е най- известен с фентъзи поредицата си "Песен за Огън и Лед".
Понастощяем Мартин живее в Санта Фе, Ню Мексико. Член е на Организацията на писателите на фентъзи и научна фантастика на САЩ, чийто регионален директор е бил в периода 1977-1979 г. и вицеперзидент през 1996 - 1998 г. Член е и на Писателската гилдия на САЩ, Западното крайбрежие.
[редактиране] Библиография
Романи
–Смъртта на светлината, /Dying of the Light, Simon & Schuster, 1977
–Планетата на ветровете. –- Бард, 2002 /Windhaven, Timescape, 1981
–Трескава мечта /Fevre Dream, Poseidon Press, 1982
–The Armageddon Rag, Poseidon Press, 1983; Nemo Press, 1983
–Ръката на мъртвия /Dead Man's Hand (в съавтрство с Джон, Дж. Милър), Bantam Books, 1990
Песен за Огън и Лед / A Song of Ice and Fire:
– Игра на Tронове -- Бард, 2001 /A Game of Thrones, Bantam Books, 1996
– Сблъсък на Kрале -- Бард, 2001 / A Clash of Kings, Bantam Books, 1999
– Вихър от Mечове -- Бард, 2002 /A Storm of Swords, Bantam Books, 2000
– Пир за Врани -- Бард, 2006 /A Feast for Crows, Bantam Books, 2005
- Танц с Дракони (A Dance with Dragons), предстоящо/Bantam Books
- Ветровете на Зимата (The Winds of Winter), предстоящо/Bantam Books
- Мечта за Пролет (А Dream of Spring), предстоящо/Bantam Books
Разкази, новели
Песен за Лиа и други истории /A Song for Lya and Other Stories, Avon, 1976
Песни за звезди и сенки /Songs of Stars and Shadows, Pocket Books, 1977
Пясъчни крале /Sandkings, Timescape, 1981
Песните, които мъртъвците пеят /Songs the Dead Men Sing, Dark Harvest, 1983
Нощни летци /Nightflyers, Bluejay Books, 1985
Пътешествията на Тъф -- Бард, 1996 /Tuf Voyaging, Baen Books, 1986
Портрети на децата му /Portraits of His Children, Dark Harvest, 1987
Квартет /Quartet, NESFA Press, 2001
Дж. Р. Р. М. : ретроспекция /GRRM: a retrospective, forthcoming, Subterranean Press
Още участва като сценарист в сериала "Зоната на здрача", сценарист е на филма "Последният защитник на Камелот" (1986), създаден по едноименния разказ на Роджър Зелазни, номиниран за WGA Award в категорията "най-добър сценарий/ антология", 1986.
Участва в създаването на телевизионния сериал "Красавицата и звяра", пише пилотния сценарий на "Входове" за ABC, филмирани и са и следните негови истории: "Запомняща се мелодия" -- епизод от "Стопаджията", HBO, ноември 1984. "Нощни ездачи" -- игрален филм, Vista Films 1987, сценарий - Робърт Джафи, режисьор - Робърт Кълектър. "Пясъчни крале" -- двучасов телевизионен филм от "До краен предел", Showtime, 1995, телевизионна адаптация - Мелинда М. Снодграс.
