Давид Бел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Давид Бел (на фр. David Belle) е роден на 29 април 1973 във Фекам, департамент Сен Маритим на Нормандското крайбрежие (Франция). Роден в бедняшките квартали, Давид прекарва първите си четиринадесет години в Лис и по-късно в Сабъл д’Олон. Той е отгледан от дядо си- Гилбърт Китън (бивш Полкови Сержант-Майор от Парижката военна пожарна бригада) и така бива повлиян от истории за героизъм и развива още в ранна възраст страст към всичко свързано с екшън.
Неговият баща, Реймънд Бел, е бил войник от Френската армия в Далат, Виетнам, а също пожарникар в Парижката бригада и бил забележителен спортист; описван е като ”сила на природата”. Реймънд Бел бил изключително способен спасител. (За повече информация за Реймънд Бел и Парижките военни огнеборци, вижте Френската статия "La fabuleuse histoire des pompiers" на Комендант Деру, уредник на сапьорския музей в Париж; публикувана в списание Editions Tallandier.)
Произхождащ от семейство от спортни герои, Давид добива опит в повечето динамични спортове като атлетика, гимнастика, катерене и бойни изкуства. Търсейки себе си, младият Давид напуска училище на 15 г., за да се отдаде на своята страст към спорта. Но не просто спортуване; за него спортът би трябвало да бъде най-вече полезен. Силата и подвижността развити чрез спорт би трябвало също да са полезни и в живота, както баща му често го съветвал.
Впоследствие, отчасти за да бъде като баща си и отчасти в духа на младежко приключенство, Давид си представял ситуации, в които трябвало да използва физическите си възможности, за да избяга; ситуации, в които той трябвало да покаже сила и кураж. Как да достигне дадено място, за да се спаси? Как да се движи, за да не бъде заловен? Пресъздавайки подобни ситуации, подвижността на смелия младеж започнала да влиза в употреба.
Бягайки, скачайки, катерейки се, висейки от нещо, пазейки равновесие, надминавайки себе си, развивайки своята себеувереност, преодолявайки препятствията, за да може да продължи... За Давид всички тези неща се превръщат в мания. Мания да се освободи от всички препятствия, граници и страхове, и да има възможност да отиде където си поиска; постижения дължащи се както на умствено развитие, така и на физическа сила.
Още на 15-годишна възраст, Давид се мести в околностите на Париж; парижко предградие до Еври, подобно на Лис. Това се случва когато има възможността да се срещне с други младежи, които да го последват (като Ямакаши, на които той е начело 8 години). Продължавайки да търси повече екшън, но наясно със съпровождащите го опасности, Давид взима сертификат от Френската национална организация за Първа помощ по време на военната си служба. Присъединява се към пожарната бригада и получава UFOLEP сертификат от гимнастическото ръководство. За нещастие получава травма на китката; уволнен е временно, но така и не се връща. След като се възстановява от травмата, се присъединява към полка на Френските Пехотински части във Вен. Бива повишен и се превръща в полкови рекордьор и шампион по катерене на въже, получава почетна грамота за своята гимнастическа ловкост и първо място в Есонския шампионат по бягане с препятствия.
Въпреки успехите си, Давид се чувства ограничен в подредената среда на казармата. Жаждата му за приключения е прекалено силна. Впоследствие работи като складов работник, охранител, продавач на мебели, но това не го задоволява. Решава да замине за Индия, за да спечели черен колан в китайското кунг фу.
Давид Бел става основоположник на паркур. Движението няма официална федерация, нито официални клубове, нито състезания. Не става въпрос за стандартизиране или пари; просто желанието да се практикува, без официални правила, но с дух на честност и смиреност – и много работа по подобряване на собствените си възможности.
Дайвид прави няколко артистически редактирани клипове, показващи на какво е способен - първите снимки на паркур. Приложението на подобни клипове е очевидно: промоционални и музикални клипове, реклами, екшъни, шоута и т.н. S2T (Stade 2 Team: Френсис Марото, Пиер Слийд и Пиер Селвиак) първи го забелязват и правят филм за него.
Целта на Давид е с помощта на паркур и силата на волята да намери собствената си мотивация. Той влиза в контакт с различни групи: ”The Speed Air Men”, the ”Catmen”, ”La Relive” и ”Les Traceurs” (на фр. ”traceur” се използва, за да опише човек, практикуващ паркур).
Междувременно, киното отново привлича вниманието на Давид. Той се среща с Хюбърт Коунд (главен актьор в ”La haine”, режисиран от М. Касович), който го посвещава в изкуството на театъра и му помага да направи първите си стъпки в киното. След първите няколко промоционални клипа, Давид се появява в телевизионни филми като ”Les gens du voyages” и ”Un monde meilleur” на Игор Пежик. Участва също в "L'Engrenages" на Франк Никотра и "Femme Fatale" на Брайън де Палма, също и ”Crimson Rivers 2” заедно с Жан Рено (написан от Люк Бесон). След като Давид се доказва в още няколко реклами на BBC, Nike и Nissan, Люк Бесон му дава голям шанс – копродукция със Сирил Рафаели във френския екшън "Banlieue 13".
Днес Давид Бел започва неговата паркур обиколка на света заедно с PAWA (сформиран от него отбор от трасьори). И това е само началото...
