Гърмящ живак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Изпълняването на описаните указания в тази статия е опасно за живота ви!!! Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация!!! Уикипедия не носи отговорност за вашите деяния! |
Гърмящият живак — Hg(CNO)2 е иницииращо взривно вещество. Представлява бял или сив кристален прах, неразтворим във вода. Открит е през 1799 г. от английския химик Хоуард.
[редактиране] Характеристики
- Плътност — 4,3 г/см3.
- Сладък металически вкус.
- Отровен.
- Топлина на разлагане — 1,8 МДж/кг.
- Температура на избухване — 180°С.
- Лесно взривим при удар, пламък.
- При бавно нагряване се разтапя постепенно.
- При 130-150°С се самовъзпламенява с взрив.
- При навлажняване се намалява взривоопасността.
- Разтворимост — добра във водни разтвори на амоняк и цианкалий.
- Концентрирана сярна киселина предизвиква взрив от една капка.
[редактиране] Получаване
Получава се при взаимодействие на етилов спирт с разтвор от живак и концентрирана азотна киселина. Първо се разтваря живакът в азотната киселина като се следи за отвеждането на температурата от реакцията, след което полученият р-р се смесва с етиловия алкохол.
[редактиране] Употреба
Използва се в капсул-детонатори и капсул-възпламенители. В последно време гърмящия живак бива изместван от вещества, които са по-малко токсични и по-стабилни — оловен азид, оловен стифнат и тетразен.
