Гравитационна леща

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вляво са рентгеновите образи на галактическото струпване Abell 2390 (горе) и MS2137.3-2353 (долу). Рентгенови лъчи излъчват предимно горещите газове. Вдясно са двата обекта във видимата област (изкуствен цвят) - сините дъги са доказателство за гравитационни лещи.

Гравитационна леща се нарича явлението на изкриввяване на траекторията на светлината при преминаване в близост до масивни астро-обекти като звезди или галактики.

[редактиране] Константа на Хъбъл

Изследването на гравитационната леща позволява на астрофизиците релативисти да определят разпределението на материята във вселената и да изчислят масата. Ако такива наблюдения се повторят, би било възможно да се определи кривината на пространството и с точност да се фиксира константата на Хъбъл.

Светлинните лъчи, които се отклоняват от лещата в различни посоки следват не идентични траектории, които обикновено са с различна дължина. Така времето, за което светлината достига до нас, се различава, според картината, която ние наблюдаваме. По тази причина, ако квазарът внезапно промени излъчването на светлина, различните негови образи не отразяват промените едновременно, а в различни времеви моменти.

Измерването на този вид времево несъответствие може да ни разкрие константата на Хъбъл, наречена на Едуин Хъбъл. Действително, анализирането на този феномен показва, че времевото отклонение между промяната на светлинността на различните образи е обратно пропорционално на H0 и зависи твърде незначително от останалите параметри. Ако бе възможно да се определи това времево отклонение, бихме могли да определим и H0 и без други параметри да определим тази константа.

C. Vanderriest е определил максимална гаринца от H < 175 km/s/Mpc. Бъдещето със сигурност ще позволи да се намали тази неопределеност.