Гостилица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гостилица е село в Северна България. То се намира в община Дряново, Област Габрово.
| Гостилица | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 386 [1] |
| Надм. височина: | 396 m |
| Пощ. код: | 5390 |
| Тел. код: | 06725 |
| МПС код: | ЕВ (Г) |
| Администрация | |
| Област: | Габрово |
| Община: - кмет |
Дряново Иван Николов (независим) |
| Кметство: - кмет |
Гостилица Марийка Йонова (КПБ) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
В северните разклонения на Стара планина, на 12 километра северозападно от Дряново,в посока Севлиево, се намира село Гостилица. Амфитеатралното му разположение върху южния скат на “Ръта” позволява то да бъде наблюдавано отдалече. На юг от селото, на два-три километра, Янтра живописно криволичи между стръмни, буренясали брегове. Местността около Гостилица е пресечена - леки възвишения, поляни, дълбоки долове, гори и ниви. Хълмистия терен е причина за стръмните гостиловски улици. Два дола, обрасли с дървета и бурени пресичат селото. Гостилица спада към Подбалканския климатичен район, намиращ се под непосредственото въздействие на Стара планина. Климатът е мек, континентален. Лете температурите достигат до 36 градуса. Зимата е сравнително мека. Почвата е жълта, глинеста, неплодородна и трудно се обработва. Около селото има иглолистни гори, широколистните са предимно дъбови.
[редактиране] История
На два километра южно от селото, близо до река Янтра в местността Калето се намират развалините на старата римска крепост “ДИСКОДУРАТЕРА”- преведана на български език – “двойна яка крепост”. Построена и заселена през втората половина на II век, тя е била важен пътен възел и търговски център през късната античност и Средновековието. Тържището се намира на пътя от Никополис ад Иструм към Аугуста Траяна. То е било голяма митническа станция, построена през 176-180 г. По форма напълно отговаря на формата на римските станции – правоъгълник с ъгли, обърнати към световните посоки. Крепостта е с размери 120 на 100 м. От южната страна е имало дълбок ров, откъм север – блато, направено за по-голяма сигурност. Запазени са три ъглови кули и три междинни правоъгални кули. В центъра е открита голяма сграда с колонада. До южната порта са намерани надписи, фрагменти и поставки на статуи. През средата на ІІІ век Дискодуратера е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в V-VІ век до идването на славяните. След това животът тук прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство като средновековно селище и удобна станция за пренощуване. От тази станция за пътници- гости е произлязво славянското название на селището “Гостилица”, а оттам и днешното наименование.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В Гостилица има група за изворен фолклор "Гостиливски баби" участник и лауреат в много фолклорни събития в страната, в това число и фестивала в Копривщица. Те пресъздават много народни обичаи, характерни за областта - Ладуване, Трифон зарезан, Лазаруване. Най-колоритен обаче е "Понуда" - на Бабин ден всички жени, облечени като мъже обикалят селото на голяма група и когато срещнат първия мъж го вдигат и го разнасят с тях. Този ден мъжете се страхуват да излязат по улиците и си стоят по къщите.
Народно читалище "Христо Ботев" - библиотекар-секретар Добрина Денчева
