Горнослав

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Горнослав е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, Област Пловдив.

Горнослав
41° 55' N, 24° 58' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	96 ^[1]
Надм. височина:	554 m
Пощ. код:	4253
Тел. код:	03328
МПС код:	РВ (П)
Администрация
Област:	Пловдив
Община: - кмет	Асеновград Христо Грудев

промяна на тази таблица

[редактиране] География

Село Горнослав се намира в полите на Източните Родопи, на 13 км югоизточно от Асеновград. Съседните населени места са: на изток - Тополово (на 2,57 км), на запад - Добростан (на 2,57 км), на север - Червен (на 3 км), на североизток - Долнослав (на 1,57 км) и на юг - Орешец (на 3 км).

Надморската височина е 554 м., а координатите – 41,917 N и 24,967 Е.

Климатът за този регион и надморска височина е между преходно-континентален и планински. Той се характеризира със сравнително мека зима (дължаща се на средиземноморски циклони и поривистия вятър – фьон, духащ по северните склонове на Родопите), топло през деня, прохладно вечер лято и продължителна есен.

Землището на Горнослав е 11,529 км2.

Почвите са предимно канелено-горски и върху тях благоприятно виреят почти всички житни култури, памук, тютюн, лавандула, зеленчуци. Има и делувиални почви, които са подходящи за отглеждане на трайни насаждения – овошки и лозя (съществува масив от 900 дка памид и каберне).

Непосредствено над селото започва гора, която заема голяма част от землището. Еднакво добре виреят както широколистни видове – акация, бряст, дъб, бук, черногабър, така и иглолистни - бял и черен бор, смърч.

През землището на с. Горнослав преминават две малки реки – р. Сушица и р. Луда Яна. Река Луда Яна извира в местността „Свети Георги”. На река Сушица има язовир (изграден през 1969 г.), който носи същото име.

До 60-те години на 20-ти век по поречието на двете реки е имало 10-на воденици и тепавици, които са давали част от препитанието на местните жители. Останки от тях могат да се видят и до днес.

В района на с. Горнослав се намира единственото находище в България на магнезитна руда (MgO, MgCO3), което е експлоатирано до 1972 г.

[редактиране] История

Древната история на Горнослав се обуславя от специфичното географско и стратегическо място на региона - близостта му до култовото енеолитно светилище в местността „Лопките” от V – ІV в.п.н.е. (на 5 км), пътя до древното тракийско светилище „Белинташ” на бесите от ІV – І в.п.н.е. (на 15 км), и християнското светилище „Кръстова гора” (Родопската Света гора) от ХІІ – ХІV в.с.н.е. (на 10,077 км).

46 г. - Областта попада в рамките на Римската империя;

395 г. - Римската империя се разделя. Тракия попада във Византийската империя, управлявана от Константинопол;

681 г. – Създаване на Първата Българска Държава. Асеновградския регион не попада в нея. В този период районът е предмет на постоянно оспорване между България и Византия и сменя владетелите си нееднократно;

9-ти век – християнизиране на България от цар Борис І. Именно от това време води началото си Родопската Света гора (Кръстова гора), осеяна с множество манастири, църкви и параклиси;

1018–1187 г. – България е под Византийско робство;

1218–1241 г. – Възход на Второто Българско царство при цар Иван Асен ІІ, който разширява България до три морета;

ХІв. – Първият кръстоносен поход минава през областта;

1396 г. – България пада под турско робство;

1793–1810 г. – Районът е нападан и разрушаван от кърджалии. Възниква епидемия от чума и голяма част от населението умира. Според предания от старите хора именно по това време останалите живи хора напускат селото, (което по това време е било застроено в местността „Палихор” и „Пожарите”), и се заселват на сегашното място;

1848 г. – Хора от селото занасят прошение до Султан Абдул Меджит в Цариград с молба за възстановяване на църквата „Св. Атанас”. Молбата им е удовлетворена, като Султан Абдул Меджит издава ферман, адресиран до Пловдивския Мухасъл (административен и финансов орган), Пловдивския кадия, както и до аазита на мезлима (членовете на съвета). Оригиналът се намира в библиотека „Иван Вазов” в град Пловдив, № 357/07.08.1951 г.

Извадка от фермана:

"В село Малък Арнауткьой нахия Конушка, придадена към Пловдив се намира римската църква „Св. Атанас”, която с течение на времето претърпява повреди, а една част от нея се е срутила. За ремонта на същата местната рая е молила, на което основание, чрез местния шериятски съд са направени оглед и измерения.

Църквата била дълга 11,50 аршина и широка 8 аршина и три пръста и висока 8 аршина. От ляво и от дясно по два прозореца високи два аршина и широки по един аршин и от западната страна една врата – висока 2,5 аршина и широка 2 аршина и намери се, че действително има нужда от поправка. Последвала е височайша заповед за поправката ѝ върху старите основи и старият и вид. Пълномощникът на Шеих ул исляма мюфтията Исмет бей заеде Мулла Ахмет Аррибр Хикмет бей издаде фетва, че поправката на една постройка върху старите ѝ основи и при старият вид е позволена от гледище на шерията. Съгласно същата фетва, последва и височайшо султанско разрешение и за случая е издаден хатихумаюн и за де се постъпи съгласно него издаде се настоящият ферман. Следователно, въпросната църква, при условие, че не надминава старите ѝ размери по височина, ширина и дължина, и като не се събират никакви пари от раята, разрешава да се възстанови. Ако не се постъпи съгласно заповедта, виновните ще носят отговорност. Вие, споменатите мухасъл кадия и споменатите аази, като ви стане известен настоящият ферман ще постъпвате съгласно разпоредбата му и ще се въздържате да действате в противен смисъл. Така ще знаете и на туграта ми ще отдадете нужното зачитане."

1878 г. – Освобождение на България. Горнослав остава в рамките на Източна Румелия.
селото е имало народен представител (депутат) - Спас Георгиев Жеков в 18-то (02.10.1919 - 20.02.1920г.) и 19-то (15.04.1920 - 11.03.1923г.) Обикновени Народни Събрания.

В миналото селото е имало различни имена: Малък Арнауткьой, Малък Арбанас, Горно Арбанаси, а от 1934 г. е преименувано в Горнослав.

[редактиране] Религии

Населението на Горнослав е християнско.

В селото и землището му има 18 църкви и параклиси: „Св. Атанас” (възстановена през 1848 г.), „Св. Марина”, „Св. Иван”, „Св. Никола”, „Св. Трифон”, „Св. Богородица - Успение”, „Св. Дух”, „Св. Хрис”, „Св. Богородица – Рождество”, „Св. Неделя”, „Св. Петър”, „Св. Илия”, „Св. Петка”, „Св. Георги”, „Св. Влас”, „Св. Тодор”, „Св. Яньо” и „Св. Екатерина”. Някои от тях са разрушени.

[редактиране] Обществени институции

До 70-те години на 20-ти век в селото има училище и читалище.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В местността „Палихор“ през 1961 година е открито т.нар. „Горнославско златно съкровище“ с множество монети (786 златни) от династията на Алексий Комнин. Съкровището е изложено в Пловдивския археологически музей, част от него се намира и в Националния исторически музей.
В местността „Калето” има останки от Средновековна крепост (Д.В. бр. 41/1965 г.), от която при ясно и слънчево време се открива прекрасна гледка към Тракийската низина и с невъоръжено око се виждат високите върхове на Стара планина.
В местностите „Могилици”, „Варда” и „Разбит камък” през 1961, 1994 г. са намерени различни предмети и делви с големина на човешки ръст.
Църква „Свети Атанасий“, възстановена след като през 1848 г. хора от селото занасят прошение до Султан Абдул Меджит в Цариград с молба за възстановяване на църквата „Св. Атанас”. Молбата им е удовлетворена, като последният издава ферман.
В селото и землището му има 18 църкви и параклиси: „Св. Атанас”, „Св. Марина”, „Св. Иван”, „Св. Никола”, „Св. Трифон”, „Св. Богородица - Успение”, „Св. Дух”, „Св. Хрис”, „Св. Богородица – Рождество”, „Св. Неделя”, „Св. Петър”, „Св. Илия”, „Св. Петка”, „Св. Георги”, „Св. Влас”, „Св. Тодор”, „Св. Яньо” и „Св. Екатерина”. Някои от тях са разрушени.
Паметници на загиналите горнославци - в Руско-Турската война и в периода 1912-1945 г.

Галерия снимки
Църквата „Свети Атанасий“	Изглед към Горнослав	Изглед към Горнослав	Поглед към язовир Сушица
Църквата „Св. Атанас“	Църквата „Св. Георги”	Църквата „Св. Илия”	Църквата „Св. Марина”
Църквата „Св. Никола”	Църквата „Св. Иван”	Църквата „Св. Трифон”	Църквата „Св. Богородица - Успение”
Църквата „Св. Богородица – Рождество”	Параксисът „Св. Влас”	Местността „Св. Дух”	Паметник на загиналите в освободителните борби

[редактиране] Редовни събития

15 август - събор при църквата „Св. Богородица - Успение”
8 септември - събор при църквата „Св. Богородица – Рождество”

[редактиране] Други

През последните години много млади хора, привлечени от прекрасните гледки, силните преживявания, добрата конфигурация на терена и благоприятните въздушни течения, кръстосват небето над с. Горнослав със делта- и парапланери. Полетите им продължават от 15 минути до 2 часа. Приземяват се на ливадите около параклиса „Св. Трифон”.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Изследвания

1. Hendy, M. F. The Gornoslav Hoard, the Emperor Frederick I, and the Monastery of Bachkovo. - Speculum, 60, 1985, № 1, 212-233; = In: Idem. The Economy, Fiscal Administration and Coinage of Byzantium. Aldershot, 2002, XI.

2. Dzhamboev, K.Novootkrito s'krovishche ot zlatni moneti pri s Gornoslav, Plovdisko=(New find of gold coins from the village of Gornoslav, region of Plovdiv.1961., Arkheologiia Vol3, №4 (1961) pp1-5

3. Trashliev, S., G.Stanisheva, 1963. Allometamorphic and supergene changes of the ultrabasite massif at Gornoslav village, Plovdiv district - Travaux sur la geologic de Bulgarie, ser.Geochem, Mineral, Petrogr., 4, 259-295

Категория: Села в Област Пловдив

See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.