Герб на Германската демократична република

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гербът на Германската демократична република представлява чук и пергел, oбкръжени с ръжени класове. Чукът символизира работническата класа, пергелът - интелигенцията, а ръжените класове - селяните. Първоначално гербът на ГДР е представлявал подобна емблема, но само с чука и ръжените класове. Интерпретацията на тези символи от източногерманските комунисти е, че Германска демократична република е държава на работници и селяни (Arbeiter- und Bauernstaat). Същата емблема, само че обградена от венец, е използвана от Националната народна армия на ГДР, а народната полиция е използвала същия символ, само че обградена от 12 бели петолъчки.

Гербът на ГДР е приет на 26 септември 1955 година със специален закон, а на 1 октомври 1959 гербът на страната е поставен и върху знамето на Източна Германия. Гербът на Германската демократична република официално е премахнат на 31 май 1990 година с решение на първия Парламент на ГДР, избран чрез свободни избори.

Носенето и показването на този герб се е разглеждало от Западна Германия и Западен Берлин като неконституционно и се е преследвало от полицията. С идването на власт на Вили Брант и провежданата от него Източна политика (Ostpolitik) това преследване е спряно.