Георги Софийски Нови

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Георги Софийски Нови български светец

Роден:	1497 Кратово, днес Република Македония
Починал:	11 февруари 1515 София, днес България

Георги Софийски Нови, познат и като Георги Софийски Кратовски, е български свещеномъченик.

Роден е през 1497 г. в българския град Кратово (в днешна Република Македония) и се занимава със златарство. Премества се на работа в София. Понеже отказва да се ожени за туркиня и да приеме исляма, Георги е измъчван жестоко и накрая е изгорен на клада на 11 февруари 1515 г., на която дата се и почита днес от Църквата. Останките му са прибрани в софийската църква „Света Марина”.

При условията на османското робство богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се извършва по всяка вероятност тайно. То е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги (Пролози и Минеи). Житието на светеца е силно разпространено в Русия. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 г., когато Никола Карастоянов отпечатва полулегално в Самоков книжката „Служба с житием и страданием светаго великомученика Георги Нового”. Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 г. и се намира в скита „Моливоклисия” на Атонския полуостров в Гърция. То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от кирилски надпис. През 1865 г. в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен единственият храм в българските земи с патрон този мъченик.

[редактиране] Източници

Динеков, П. Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо. С., 1939.
Служба с житием и страданием светото великомученика Георгия Новаго (Самоков, 1865). Фототипно изд. С., 1978.
Калиганов, И. И. Георгий Новый у восточных славян. М., 2000.
Стефанов, П., йеромонах. Паметник на антиосманската съпротива през Възраждането. - Исторически преглед, 1991, № 2, 71-74.