Гастон Жан Батист, херцог на Орлеан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Гастон Жан Батист (на фр. Gaston Jean Baptiste) е третият син на Анри IV и на Мария Медичи.
След смъртта на по-големия си брат Никола през 1611 г. се превръща в следващия най-вероятен наследник на трона след най-големия си брат Луи XIII.
Образован и изтънчен, но много непостоянен, той прекарва живота си в заговори първоначално срещу брат си Луи XIII и Ришельо, по-късно срещу Ана Австрийска и Мазарини. Всички тези интриги и конспирации се провалят поради липсата на реален политически замисъл.
През 1630 г. Гастон участва в бунта на херцог Анри дьо Монморанси и начело на армия от наемници предизвиква кралството на бунт срещу краля, но след поражението на Монморанси при Кастелнодари избягва. През 1634 г. сключва тайно споразумение с Испания отново насочено срещу краля.
Най-сетне през 1638 г. раждането на дългоочаквания наследник на Луи XIII и Ана Австрийска слага край на надеждите му да получи трона.
Гастон взима участие и във Фрондата (1648—1652) и Мазарини го заточава в замъка му Блоа, където Гастон и умира през 1660 г. Погребан е в базиликата в Сен Дени.
[редактиране] Бракове и наследници
През 1626 г. Гастон приема да се ожени за изключително богатата Мари Бурбонска, херцогиня дьо Монпансие, като този брак му е наложен от Ришельо. Херцогиня дьо Монпансие умира при раждането на дъщеря им Ан Мари Луиз д`Орлеан дьо Монпансие, завещавайки огромното си богатство на дъщеря си, а не на съпруга си.
През 1632 г. Гастон се влюбва в младата Маргьорит Лоренска и се оженва за нея. Имат 5 деца.
[редактиране] Библиография
- Christian Bouyer, Gaston d'Orléans 1608-1660, séducteur, frondeur et mécène, Albin Michel, 1999
- Christian Bouyer, Gaston d'Orléans : Le frère de Louis XIII, Pygmalion, 2007
