Врани кон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Врани кон е село в Североизточна България. То се намира в община Омуртаг, Област Търговище.

Врани кон
43° 01' 20" N, 26° 33' 40" E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	891 ^[1]
Надм. височина:	335 m
Пощ. код:	7940
Тел. код:	06046
МПС код:	Т (Т)
Администрация
Област:	Търговище
Община: - кмет	Омуртаг Неждет Шабан
Кметство: - кмет	Врани кон Исмаил Исуф (независим)

промяна на тази таблица

[редактиране] География

Врани кон /KaraAtlar/ е най-голямото село в Герловото. То е полубалканско село, разположено е в югоизточната част на котловина Герлово. Почти се допира до Старапланинския риф, на 15 км от Върбишкия проход и на средата между Котленския и Преславския проход. Протежението на Камчийска река е използувана като стратегически път към Котленския, Преславския, Върбишкия и Търговишкия проходи.

[редактиране] История

За възникването на селото и ранното му развитие не са останали никакви документи, та най-амбициозният изследовател е принуден да разчита на преданията, разказани от по-старите жители^[1]. Вероятно c. Врани кон е основано около 1550 година.

За името на селото има няколко предания. Според едно от тях някога в селото отвреме-навреме се отбивал занатчия и предлагал на селяните изработените от него стоки. Въпросният занатчия идвал с черен кон и така и му викали хората - врани кон. Впоследствие селяните предложили на занатчията добри условия. Затова майсторът се преселил с цялото си семейство.

Друго предание твърди, че селото се славело с хубави, буйни коне, които се продавали далече извън Герловото, чак в други стани.

Общината на селото е учредена десет-дванадесет години след Освобождението. Дотогава във Врани кон, а и в околните села хората живеели неорганизирано, не са записани дори нито ражданията им, нито умиранията.

Най-старата махала на Врани кон е Учителската /Hoca/ махала. Според преданията там се заселил човек, който събирал деца и възрастни да ги учи. В тази махала също така се появил старец, сиромах-странник, който обикалял с магаренцето си по къщите да проси хляб. Но никой не му давал, той се разболил от глад и проклел махалата - никога да не стана по-голяма от пет къщи. И така се случило - тя наистина никога не е брояла повече от 5-6 къщи. Дори са останали само две семейства.

Другата махала е била сегашното село Звездица, което като махала е носело името на някой си Сали, син на Делисюлейман. Той е бил приближен на Върбишкия султан Гирай и вършил безброй грабежи и жестокости над кротките жители на района.

Името на Долната махала е Перзуван се смята, че това име тя носи още от основаването си. Според преданията първите преселници на тази манала са дошли от Южна България или от Беломорието и са живеели в родовообщинен строй. Търсейки по-удобни земи за живеене, отседнали на голвямата поляна на Врани кон. Предводителят на рода е бил Перзуван.

Няма сведение за Средната махала да е носило друго име. Впоследствие името си получила според разположението си. Имената на махалите са били потвърдени след Освобождението в издаванете документи за раждания и смърт.

Кору махала е разположена на юг от Средната (Orta) махала. Името се обяснява лесно. Месността е била покрита с големи дъбови дървета и габорови дървета, удобни за отглеждане на животни. Дори сега останките напомнят затова.

Кожухарската махала носи това име, защото се предполага, че жителите й са обработвали кожи.

За Розината махала, също има легенда. Дошли сватбари от Звездица да вземат мома от тази махала и попитали коя е годеницата тяхното момче. Отговорили им - онази, дето има роза на забрадката. Така името на махалата станала Розина.

Селото помни и своите закрилници от тиранина. Сред тях са Драгой войвода, Петко войвода, Дели Танас

Днес непроучени са руините от църквата между Врани кон, Могилец и Ябланово, строена между ХI-ХII век, както и десетина тракийски могили.