Врабчоподобни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Врабчоподобни | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Домашно врабче (Passer domesticus) ♂
|
||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||
|
Врабчоподобни (Passeriformes) наричани още и "Пойни птици", са най-големия разред в клас Птици. Наброяват около 5 400 вида, което означава, че около 65% от видовете птици принадлежат към тази група. Името си разреда носи от широко разпространения род Врабчета (Passer). Характерно за разреда са добре развитите мускули на гласовия орган syrinx. Повечето представители на разреда са дребни, до средно големи. Най-едър е Гарвана, който тежи около 1,5 кг, а най-дребни са някои видове Нектарници, които тежат около 3 гр. В България най-дребните видове са кралчетата, с тегло 5–6 гр. Повечето видове имат добре изразен полов диморфизъм. Главния мозък и нервната система са добре развити, което ги прави един от най-високо еволюиралите разреди. Делят се като цяло на две групи, Tyranni (Тирановидни) и Passeri (Врабчовидни, „пойни“ често биват наричани представителите на тази група в частност), като втората от своя страна се подразделя на Corvida (Вранововидни) и Passerida (Врабчововидни).
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Разпространени са по всички континенти, с изключение на Антарктида, но като цяло доминират в умерения и тропичния пояс. Много от видовете са прелетни. Живота им е тясно свързан с дърветата.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Дневни птици, много от видовете имат добре развито социално поведение. Живеят поединично и на колонии. Могат да бъдат всеядни, растителноядни и насекомоядни.
Имат един от най-интензивните метаболизми от всички животни — телесната им температура е с няколко градуса по-висока от тази на бозайниците и останалите птици.
[редактиране] Размножаване
Повечето от видовете са моногамни, но е сравнително широко застъпена и полигамията. Гнездата са едни от най-добре построените в птичия свят. Снасят от 1 до 15 сравнително дребни, често изпъстрени с точки и петна яйца. Мътят от 10 до 45 дни. Обикновено и двамата родители строят или обзавеждат гнездото, мътят и се грижат за малките, които се излюпват голи и безпомощни. Родителите им се грижат за тях и ги възпитават известно време след като напуснат гнездото.
[редактиране] Допълнителни сведения
Като валидни подразреди са признати за момента (виж [1] ) следните 4:
- Eurylami — Ширококлюни
- Menurae — Грачещи, Лиропашати
- Oscines — Пойни
- Tyranni — Тирановидни
[редактиране] Списък на семействата
- Acanthisittidae — Новозелански орехчета
- Aegithalidae — Дългоопашати синигери
- Alaudidae — Чучулигови
- Bombycillidae — Копринаркови
- Callaeatidae —
- Cardinalidae — Кардиналови
- Certhiidae — Дърволазкови
- Cinclidae — Водни косове
- Cisticolidae —
- Climacteridae —
- Conopophagidae — Гъсеницоядови
- Corvidae — Вранови
- Oriolidae — Авлигови
- Eurylaimidae — Ширококлюнови, Рогоклюнови
- Formicariidae — Птици мравояди
- Fringillidae — Чинкови
- Furnariidae — Пещарки
- Hirundinidae — Лястовицови
- Hypocolidae —
- Sapayoidae, Incertae Sedis (неточно положение), водят се спорове
- Irenidae — Иренови
- Laniidae — Сврачкови
- Maluridae —
- Melanocharitidae —
- Meliphagidae — Медоядови
- Menuridae — Грачещи, Лироопашати
- Monarchidae —
- Muscicapidae — Мухоловкови
- Nectariniidae — нектарници
- Orthonychidae —
- Pachycephalidae —
- Paramythiidae —
- Pardalotidae —
- Paridae — Синигерови
- Passeridae — Врабчови
- Motacillidae — Стърчиопашкови
- Petroicidae —
- Peucedramidae —
- Philepittidae — Филепитови
- Picathartidae —
- Pittidae — Питови
- Pomatostomidae —
- Ptilonorhynchidae — Беседкови птици
- Pycnonotidae — Бюлбюлови
- Regulidae — Кралчета
- Rhinocryptidae — Тапаколови
- Rhipiduridae —
- Sittidae — Зидаркови
- Sturnidae — Скорецови
- Sylviidae — Коприварчета, Славкови
- Thamnophilidae —
- Timaliidae — Мустакати синигери
- Tyrannidae — Тиранови
- Vireonidae — Виреонови
- Zosteropidae — Белооки
