Вилхелм фон Хумболт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Вилхелм фон Хумболт (Friedrich Wilhelm Christian Carl Ferdinand Freiherr von Humboldt) - германски филолог, философ, лингвист и държавник, е роден на 22 юни 1767 г. в Потсдам. Той е по-големият брат на германският естественик Александър фон Хумболт, с когото са сред съоснователите на Берлинския университет (Хумболт университет).
Вилхелм фон Хумболт учи право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген.
През периода 1802-1819 г. изпълнява дипломатически функции в полза на Прусия. От 1802 г. той е пълномощен министър в Рим и Ватикана, от 1812 г. – във Виена, от 1813 до 1819 г. е представител на държавата в редица най-важни международни конференции. Напуска дипломатическата си дейност като протест срещу реакционния режим в Прусия.
Той смята, че осъществяването на хуманистичния идеал е възможно в античността, а в новото време се реализира един висш художествен идеал - пробуждане на цялостния духовен свят като единство от способностите на човека (“За “Херман и Доротея” от Гьоте”, 1799 г.).
Лингвистичните идеи на Фон Хумболт влияят развитието на езикознанието като научна дисциплина, психологическата школа (Х. Щайнтал, А. Потебня и др.), немското неохумболтианство и американката етнолингвистика от 20 век.
Вилхелм фон Хумболт умира на 8 април 1835 г. в Тегел.
[редактиране] Източници
