Виа Аурелия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Виа Аурелия (на латински: Via Aurelia) е древен римски път, построен около 241 пр.н.е.. С проекта се захваща C. Aurelius Cotta, цензор по това време.^[1] C. Aurelius Cotta има опит в строенето на пътища в Древен Рим, придобит от ръководенето на строежа на военен път в Сицилия (като консул през 252 пр.н.е., по време на Първата пуническа война), свързващ градовете Агригентум (съвременен Агридженто) и Панормус (днешен Палермо).^[2]

Съдържание 1 История 2 Пътят 3 Бележки 4 Външни препратки 5 Източник

[редактиране] История

В средата на Римската република, поредица от пътища са построени в Италия, за да обслужват нуждите на римската експанзия. Тези пътищата служат за мимолетни предвижвания на войската и по-бърза комуникация между римските колонии, разположени из цяла Италия. Оказват се също благоприятно условия за развитието на търговията между италианските градове и Рим. Виа Аурелия е построена като част от тази мащабна пътностроителна кампания, която започва през 312 пр.н.е. с построяването на пътя Виа Апия. Други пътища изградени през този период са: Виа Америна, Виа Фламинина, Виа Клодия, Виа Емилия, Виа Касия, Виа Валерия и Caecilia.^[3]

[редактиране] Пътят

Виа Аурелия пресича река Тибър чрез моста Понс Емилиус и излиза от Рим от западната му страна. След като император Аврелиан построява стена около Рим (около 270-273 г.), пътят напуска града през порта Аурелия. После пътят продължава около 25 мили до Алсиум на тиренския бряг, а оттам на север по брега до Вада Волатерана, Cosa и Pisae (днешна Пиза). Този машрут е определян за оригиналната дължина на Виа Аурелия.^[4] Това е изключително важен път по време на ранната и средната Република, защото свързва градовете Рим, Cosa и Pisae. Cosa е важна колония и военен пост в Етрурия, а Pisae е единственото пристанище между Генуа и Рим. Впоследствие градът е използван като важна морска база от римляните по време на войните им с лигурите, галите и картагенците.^[5]

Виа Аурелия е разширена приблизително 200 мили от пътя Виа Емилия Скаврия през 109 пр.н.е., построен от Марк Емилий Скаврий. Продължението води до Дертона (днешна Тортона), Placentia, Кремона, Акуилея и Генуа, откъдето може да се пътува до южна Франция (в древноримско време Gallia Narbonensis) по Виа Постумия.^[6]

[редактиране] Бележки

1. ↑ Hornblower, Simon, & Antony Spawforth. The Oxford Classical Dictionary. 3rd ed. Oxford: Oxford University Press, 1996
2. ↑ The Cambridge Ancient History. [New] ed. London: Cambridge University Press, 1970. Volume 7, p. 548 & 643
3. ↑ The Cambridge Ancient History. [New] ed. London: Cambridge University Press, 1970. Volume 8, p. 484
4. ↑ Platner, Samuel Ball. A Topographical Dictionary of Ancient Rome. London, Oxford University Press, H. Milford, 1929. p. 561
5. ↑ Boatwright, Mary T., Daniel J. Gargola & Richard J.A. Talbert. A Brief History of the Romans. Oxford University Press, New York, USA, 2006. p. 48-49
6. ↑ Hornblower, Simon, & Antony Spawforth. The Oxford Classical Dictionary. 3rd ed. Oxford: Oxford University Press, 1996

[редактиране] Външни препратки

• Виа Аурелия

[редактиране] Източник

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Via Aurelia“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.