Велбъждско деспотство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велбъждското деспотство е полунезависимо феодално владение, образувано вероятно около 1355 година след смъртта на сръбския цар Стефан Душан и разпадането на неговата държава.
Обхваща Радомирско, Кюстендилско и части от Североизточна Македония. Начело на Велбъждското деспотство застава деспот Деян, вероятно женен за сестрата на цар Иван Александър. След смъртта на деспот Деян управлението е поето от жена му Теодора-Евдокия и синовете им Иван Драгаш и Константин Драгаш, познати под името Деяновци. След Чирменската битка от 1371 година Велбъждкото деспотство се разширява на юг като обхваща земите на Иван Углеша.
Около 1373 година деспотството става васално владение на Османската империя. След смъртта на Константин Драгаш през 1395 година Велбъждкото деспотство престава да съществува като самостоятелна административна единица и е включено в османските румелийски владения.
