Български чадър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Схематично устройство на чадъра, с който се предполага, че е убит Георги Марков

"Български чадър" е предполагаемо оръжие за специални операции на секретните служби. Маскира се в чадър или друг битов предмет, който не предизвиква подозрение при открито носене. Съдържа пневматичен механизъм за изстрелване на малки единични сферични проектили ("съчми"). За постигане на поразяващо действие съчмите съдържат отрова, която се отделя при попадане в човешкото тяло. Поради изключително малкия калибър на оръжието отровата трябва да бъде много силна и въпреки това смъртта може да настъпи денонощия след поразяването. Предполага се, че с подобно оръжие е атакуван на 7 септември 1978 г. в Лондон, на моста „Ватерло“ емигриралия български писател-дисидент и журналист в BBC Георги Марков (1 март 1929 – 11 септември 1978). Приживе Марков заявява, че е бил блъснат от човек, който се навел, взел чадъра си от земята и изчезнал.

От този случай в съзнанието на публиката се закрепва името на оръжието. На следващия ден състоянието на Марков се влошава и той постъпва в болница, където умира в 9 ч и 45 мин на 11 септември. Аутопсиращият лекар открива подутина в крака на починалия и отделя тъканна проба.

В Британския държавен център по химическа защита в Портон Доун откриват малко платинено топче с диаметър 1,52 мм. Съчмата има два отвора, пробити под ъгъл 90 градуса. Диаметърът на отворите е 0.35 мм. Общият обем на отворите, в които може да се помести отровно вещество е 0.28 куб. мм. Единственото отровно вещество, което може да се помести в летална доза в такъв малък обем е рецинът. Според американския център за епедимичен контрол (The U.S. Centers for Disease Control (CDC), минималната летална доза за рицина е 500 микрограма.

На основата на това изчисление е преположено, че съчмата е съдържала рицин. Но нито по съчмата, нито в тялото на Марков са открити следи от това вещество.

Този метод е използван същата година и при опита за убийство на Българския журналист-десидент Владимир Костов в Парижкото метро .

През 1992 г. генералът от КГБ Олег Калугин прави разкрития за помощта, оказана от КГБ на Българската държавна сигурност за убийството на Георги Марков. Досието на писателя в "Държавна сигурност" е изчезнало и истината за смъртта му остава неизяснена.

Не съществуват официални доказателства, че оръжие с формата на чадър е използвано за убийството на Г. Марков. Британската полиция не е успяла да открие как Марков е бил отровен.

Марков е бил запален ловец, ходил е на лов дори заедно с Тодор Живков и неговите приближени. Възможно е съчмата да е останала в тялото му от предишен ловен инцидент. Съчми с калибър като откритата се използват при лов на дребен пернат дивеч. При попадане в човешкото тяло могат да не се оперират или дори да не се открият и да останат в организма с десетилетия. Но използваните съчми за лов са от оловно-антимонова сплав и нямат отвори.

[редактиране] Съдбата на досиетата около чадъра

При разследването за досието на Георги Марков през 1990 г. следователите установяват, че тогавашният началник на Първо главно ген. Владимир Тодоров е поискал от шефа на архива полк. Радко Тодоров да унищожи всички следи, което той и направил. Все пак по-късно в един от кошовете със секретен боклук е открита бланката, с която секретарката на ген. Тодоров е поискала от архива досието на Марков. В резултат на разкритията ген. Тодоров е признат за виновен и осъден.^[1]