Български захарни фабрики и рафинерии

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Захарната фабрика около 1900 г.

Български захарни фабрики и рафинерии (на френски: Sucreries Raffineries Bulgares) е белгийска компания, която развива основната си дейност в България от 1897 до 1916.

През март 1895 белгийските предприемачи Люсиен Дирикс, Гюстав Дорзе и Йозеф ван Зюйлен получават от българското правителство десетгодишна концесия за организирането на производство на захарно цвекло в Софийско, Кюстендилско и Трънско. Те получават и други преференции по Закона за насърчаване на местната индустрия - освобождаване от някои данъци и от мита за внасяното оборудване, отстъпки за превозите с Български държавни железници и други. През 1897 концесията им е удължена и им е определена субсидия от 5 лева на тон преработено цвекло.

През май 1897 в Брюксел е основано акционерното дружество Български захарни фабрики и рафинерии, което поема правата на концесионерите. Основен акционер в него е групата Солвей, ръководена от Ернест Солвей. На 28 ноември 1898 в присъствието на княз Фердинанд I е открита Захарната фабрика в София. По това време тя е най-голямото промишлено предприятие в страната. Разположена е при изхода от града на железопътната линия София-Кюстендил.

Технологията на производството във фабриката е с изразена сезонност. През активния период от октомври до март броят на заетите е от 500 до 1200 души, а през останалото време - 150 души. Капацитетът на фабриката е 7 хиляди тона рафинирана захар годшно, но максималното достигнато количество е 5 хиляди тона. Пазарният дял на предприятието достига до 20%. Основен проблем пред работата на фабриката е липсата на суровини. Компанията се опитва да организира цвеклопроизводството, като раздава за временно ползване работен инвентар и семена.

Към 1916, след влизането на България в Първата световна война, компанията продава концесиите си и се оттегля от страната.

[редактиране] Източници

Костов, Александър (2004). „България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914)“. София: Арт Медиа Комюникейшънс. ISBN 978-954-91634-1-4.