Българо-сръбски договор (1904)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българо-сръбският договор (1904) е съюзен договор между България и Сърбия, сключен на 30 март 1904 година в Белград.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
Минават няколко месеца от избухването на Илинденско-Преображенското въстание през август 1903 година. В Белград започват да се страхуват от мисълта, че въстанието може да предизвика решителна външна намеса и да се стигне до автономия на Македония. А това ще рече окончателен провал на сръбските кроежи към тази област, населена предимно с българи.
По съвета на някои от Великите сили сръбските държавници започват да търсят приятелство с България. Още при първите контакти с българите те не отхвърлят идеята за автономия, знаещи, че тя е основно начало в българската външна политика по това време. Така се открива път към споразумение.
[редактиране] Подписване
За изненада на официален Белград българското правителство не отхвърля сръбското предложение. Не е без значение, че тогава и в двете страни се появяват обществени настроения за разбирателство. На 8 януари 1904 година в София общо събрание на български и сръбски студенти приема резолюция за сближение като основа за бъдеща балканска конфедерация.
В софийския печат обаче и в македонските среди се изразява всеобщо недоверие към сръското съгласие за автономия на Македония. Всички са единодушни, че сръските студенти са едно, сръбските държавници друго.
В тази политическа обстановка на 7 март 1904 година в Белград започват преговорите за разбирателство между двете съседни страни. От българска страна те се водят от дипломатическия агент в Цетине (Черна гора) Димитър Ризов и от полковник Христо Хесапчиев, управляващ дипломатическото агентство в Белград, като представител на Генералния щаб. На 30 март са подписани два договора - "съюзен" и "дружествен", а на 31 март - заключителен протокол.
[редактиране] Последици
Сърбия постига своята цел - отлагане въпроса за бъдещето на Македония. По своя характер договорът за съюз е чисто отбранителен и не съдържа никъде дори намек за подялба на Македония на сфери на влияние.
[редактиране] Източници
- www.bulpress.net
