Брусенска битка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Паметникът на Брусенската битка |
|||||||||||||||||
| Брусенска битка | |||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Конфликт | Партизанско движение в България | ||||||||||||||||
| Дата | 26 юни 1944 | ||||||||||||||||
| Място | в околностите на Брусен, България | ||||||||||||||||
| Резултат | Разгромяване на партизанската чета | ||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
Брусенската битка е сражение по време на партизанското движение в България от 1941-1944 между трета чета на партизански отряд "Георги Бенковски" и жандармерийски части край село Брусен, Софийско.
На 26 юни 1944 четата, наброяваща 33 души, осъмва обкръжена, вследствие на предателство, от около 350 жандармеристи в горичката край Брусен.
Първоначално жандармеристите уверено настъпват в гората, като дори не залягат. Първият събудил се партизанин, командирът Йото Врачев прострелва смъртоносно жандармерист и това всява паника сред правителствената част. След като цял ден партизаните оказват упорита съпротива на превъзхождащия в жива сила и въоръжение противник, жандармерията запалва горичката от няколко страни. С падането на вечерта, поелата командването след смъртта на двама командири Митка Гръбчева заповядва на останалите живи 9 партизани да бягат към съседната гора, където да търсят прикритието на нощта. Гръбчева хвърля две гранати в редиците на настъпващите жандармеристи и спасителният бяг започва. Само тя и още един партизанин достигат гората, където успешно се скриват от жандармеристите.
В крайна сметка 19 партизани са убити, 1 е пленен и по-късно погребан жив, а двама успяват да избягат. Една от спасилите се е Митка Гръбчева, която години по-късно обрисува драматично битката в мемоарната си книга "В името на народа". Съдбата на останалите 11 партизани е неясна. Митка Гръбчева пише, че част от тях "по чудо" са успели да избягат, а друга част са загинали.
В памет на загиналите партизани, на мястото на сражението е издигнат паметник.
