Бохот

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бохот е село в Северна България. То се намира в община Плевен, Област Плевен.

Бохот
43° 19' N, 24° 42' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	839 ^[1]
Надм. височина:	321 m
Пощ. код:	5891
Тел. код:	063575
МПС код:	ЕН (Пл)
Администрация
Област:	Плевен
Община: - кмет	Плевен Найден Зеленогорски (СДС, ДСБ, БЗНС, ⋯)
Кметство: - кмет	Бохот Михаил Николов (Атака)

промяна на тази таблица

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

[редактиране] История

Село Бохот възниква непосредственно след падането на България под турско иго.

Според преданието, 9 души хайдути от Трояно-Ловешкия "Среброструй" били прогонени в Бохотската гора, която сега е обявена за парк на Плевен. Колко време са хайдуствали и от коя село и град са тези хайдути преданието не може да установи, но Плевен и околните села знаят много добре за подвизите на Бохотските хайдути. Колко години са хайдутствали също преданието не може да каже, но като им дотегнало хайдутството и вероятно са станали възрастни те помолили за амнистия от турското правителство да се отдадат на мирен, уседнал живот и я получили. Войводата си взел жена от с. Къшин и момите от това село, като видели тяхната другарка - жена за хайдутина-войвода как била накичена на сватбата със златни и сребърни накити, се оженили и те за останалите хайдути. Като се започнали уседнал живот, се повдигнал въпросът как да нарекат селото си и старейшината казал: Ще замръкнем тази нощ и от природата каквото име чуем, така ще назовем селото си. И понеже били близко до Кайлъка чули, че един бухал издавал звук Бух-Бу-Бу и те се зарадвали и казали: Така ще кръстим името на селото си Бухот.

Малко време са живели на това място и понеже не е имало къде да разработят пасища за ниви, решили да си намерят по подходящо място, на един километър югазападно от днешното село Бохот в местност "Селище". Не е известно колко време са живели в това селище (вероятно около 350-370 г.), но се знае, че през 1796 година върлувала чума и изморила почти цялото село, като остават живи само 7-8 семейства, които се заселват в днешния Бохот, на място с тогава гъста и непроходима гора наричана "Самодивско бранище". Вярвали, че самодивите са дух и чумата е дух и не ще ги напада, обаче още два пъти ги е морила през 1810, 1834 и 1837 година, но не така жестоко както първия път. В третото селище бохотчани и сега живеят, като към тези оцеляли семейства са се преселили още 41 рода от различни села, предимно от Балкана.

През 1877-1878 год. в селото е била главната квартира на главнокомандващия руската армия Николай Николаевич, а същото и 69-та временна руска военна болница.