Борис Дрангов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Борис Стоянов Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Борис Дрангов е роден на 3 март 1872 г. в Скопие, Македония, в семейството на богат търговец на дървен материал. Завършва педагогическо училище в родния си град. През 1891 година постъпва във Военното училище в София, зачислен е към 1-ва юнкерска рота, но през 1894 е освободен от него, разжалван и изпратен в строева част в Лом. Там Дрангов се изявява като талантлив военен и получава офицерско звание подпоручик още на следващата година. В Лом Борис Дрангов среща голямата си любов Райна и създава семейство, от което се раждат 5 деца, едно от които Кирил Дрангов влиза в редовете на ВМРО. През 1899 г. е произведен в чин поручик.
[редактиране] Илинденско-преображенско въстание (1903)
По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събирра чета от 120 души, която се подвизава в Плана планина. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което се казва: “...В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...”. На 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър.
След въстанието продължава образованието си в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия. През 1907 година я завършва с отличие и се завръща в България за да продължи службата си в армията - 6-ти пехотен, а след това в артилерийски полк. За кратко време е назначен за преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево, а след това е ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия“.
[редактиране] Балканска война (1912-1913)
През Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели славни победи - при Гечкенли (22 октомври 1912), Чаталджа (17 ноември 1912), Одрин (13 март 1913), Селиолу, Ескипол и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с Орден „За храброст“ IV степен.
[редактиране] Междусъюзническа война (1913)
През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.
Поради критичните си статии за военния министър генерал Иван Фичев и инспектора на кавалерията генерал Александър Танев е даден под съд. Делото започва да се разглежда на 18 февруари 1914 в Пловдивският военен съд. На 25 февруари с.г. е произнесена оправдателната му присъда, но пловдивският военен прокурор касира делото и на 12 март с.г. го представя на Главния военен съд в София. Още на 16 април делото срещу него е подновено. Негови доброволни защитници са юристът проф. Моллов и о.з. полковника Топалов. Присъдата отново е оправдателна. Изпада в немилост, умишлено забавят повишаването му в чин и е изпратен да служи в редица градове в провинцията. На 19 февруари 1915 г. със заповед, която влиза в сила от 15 февруари е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1915 г. със заповед №420 се сформира 11-а пехотна дивизия и Дрангов е назначен за началник на 5-и македонски полк.
[редактиране] Първа световна война (1915-1918)
Взема участие в Първата световна война (1915-1918) г. като командир на полка, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония и въпреки това Дрангов успява за кратко време да подготви 5-и македонски полк и да направи от него една напълно боеспособна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето с. Градец.
Войната взема огромни жертви сред офицерския състав, което налага през месец май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Школниците произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват само 876 души. На 21 септември 1916 г., след когато школата е закрита заема длъжността началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа.
На 18 март 1917 г. поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк от 2-ра пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1020 до завоя на р. Черна (Южния фронт).
На 26 май 1917 при артилерийски обстрел, подполковник Дрангов е тежко ранен и по-късно вечерта умира от раните си. Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно, сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първият военен теоретик на тактиката.
В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика.
През 2007 г. на мястото където са били казармите на 9-ти пехотен пловдивски полк в Пловдив е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ IV степен
[редактиране] Библиография
- Дрангов, Б. Подробна програма за обучение на млади войници и редници, Лом, 1898
- Дрангов, Б. Юнаци, изпълнете клетвата, Лом, 1901
- Дрангов, Б. Тактика, София, 1912
- Дрангов, Б. Походът на Наполеон в Русия, София, 1912
- Дрангов, Б. Помни войната, Скопие, 1916
- Дрангов, Б. Психология на групата и колектива , 1940
[редактиране] Източници
- Шишков, К., Полковник Борис Дрангов - избрани произведения, София, 1985, Военно Издателство
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 181
- В-к “Сега” от 8 ноември 2005 г. (текст и снимка)
- Агенция Фокус от 26 март 2006 г.
