Божурлук

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: съкращаване от 142 КБ. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Божурлук е село в Северна България. То се намира в Община Левски, Област Плевен.

Божурлук
43° 32' N, 25° 11' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	140 [1]
Надм. височина:	113 m
Пощ. код:	5926
Тел. код:	06533
МПС код:	ЕН (Пл)
Администрация
Област:	Плевен
Община:    - кмет	Левски Георги Караджов (ЗНС, ДСБ, ВМРО-БНД)
промяна на тази таблица

Съдържание 1 География 2 Културни и природни забележителности 3 Редовни събития 4 Други 5 Външни препратки

[редактиране] География

ИСТОРИЯ на с. БОЖУРЛУК

обл. ПЛЕВЕН

от НИКОЛАЙ ИВАНОВ НИКОЛОВ

1999 г. ЗАСЕЛВАНЕ на СЕЛИЩЕТО

Селото е заселено през 1865 година и се намира на 18 километра югозападно от гр. Свищов, на пътя Свищов – Плевен.

Първоначалното му име е било "Мюхют бей Кьови", на името на бея, който е ръководел строителството и заселването на селото. След изгонването на черкезите от Русия през 1864 год. те преминават в Турция. Турското правителство решава да ги засели в най-далечните свободни места, като образува нови селища, тъй като черкезите в своя скитнически живот са извършвали много кражби. По нареждане на Русенския Валия – Митхат паша, който е управлявал и Търновския вилает, понеже местото било празно (бозалък), мъжете от съседните села се задължавали чрез ангария да построят по две къщи в двор, от които едната да служи за живеене, а другата за зимник на добитъка. И така от Свищовска околия от селата: Карайсен , Овча могила, Хаджи Муса (Морава), Козар Белене и др. по десет души мъже да строят по една къща и зимник от чимове и покрият със слама или пръст. Така до края на 1864 година в 36 двора били построени 72 постройки – 36 за хора и 36 за добитък. Останалите мъже са разорали по 10 дюйма бозалък за ниви, та който дойде да се засели да има и готови ниви за засяване. След построяването на къщите и разораването на нивите черкезите дошли през пролетта на 1865 год., но отказали да се заселят, тъй като местото било празно (пусто), нямало никакви гори, а те се препитавали главно с лов. На тяхно място дошло едно мюсюлманско племе "Абази", дванадесет семейства, но след година и те се върнали обратно в с. Чаушка махала (Деляновци). Тогава Митхат паша разгласява в балканските села: "Който желае да се засели в ново село край Свищов нека дойде. Има готови къщи, зимници за добитък и разорани ниви. През пролетта на 1866 година от гр. Елена пръв идва Йордан Миланов, а след него братята Христо и Стефан Димови, Христо Йорданов – Брадата, Иван Бойчоолу и синовете му Иван и Михаил. През есента на 1866 година от с. Кованлък, Търновско идва Георги Калчев – Кованлъченина със синовете си Тодор и Нечо, които засяват 10 дюйма с пшеница и ръж и се връщат в родното си село, а през пролетта на 1867 г. на 23 април идват отново със всичкия си добитък, инвентар и покъщнина и остават завинаги. През 1867 година се заселват: Михо Йовков – Бахчеванджията със синовете си Йовко, Йордан, Илия и Марин от с. Йовковци, Еленско. Илия Баев със синовете си Димитър и Тодор от село Раевци, Еленско. Калчо Драгонов със синовете си Йордан и Стефан от Еленските колиби. Станьо Тодоров със синовете си Иван и Михо от село Бейковци, Еленско. През 1868 година се заселват: Георги Стойков от с. Гущерите, Еленско. Братя Райко и Иван Николови от с.Зенгиевци, Еленско. Добри Стоянов от гр. Ямбол. Лазар Петков от с. Скендерите, Севлиевско. Димитър Ковачев със синовете си Иван и Господин от махала Дрента, Еленско. Павлю Пелтека със синовете си Атанас, Стоян, Иван и Марин от с. Кованлък, Търновско. Никола Радков Величков от с. Хараловци, Еленско. Братя Станю и Минчо Филеви, Ганчо Иванов, Гутю Коев и Станю Колев със синовете си Колю и Анко всички от село Търхово, Севлиевско. През 1869 година се заселват: Белчо Иванов и Иван Костов от м. Цвеклевци, Еленско. Атанас Павлов - Чефутина, Тодор Димитров - Кожухаря и Стайно Маринов от с. Кованлъка, Търновско. Минчо Станчев и синовете му Филю и Марко от съседното с. Стежерово, Свищовско. Йончо Спасов от гр. Чирпан, През 1870 година се заселват: Никола Стоянов – Караникола със синовете си Петко и Йордан от село Зенгиевци, Еленско. Евтим Недев от махала Йовковци, Еленско, Иван Стоянов и братята му Деню и Спас от село Калугерово, Ловешко.

След заселването на селото една от първите грижи на населението е била водоснабдяването, понеже не е имало нито чешма, нито кладенец. За целта през 1867 година жителите изкопават два кладенеца до барата, хващат водата от тях и построяват две чешми с по един чучур (шулнар) – едната на левия, а другата на десния бряг на местото, където сега е построен големия мост на канала. Две години по-късно свищовския жител Мехмед Хаджисалишеолу, които е имал имот в горните бахчи и воденица в горния край на брястовете, като видял това положение решава да си направи "паметник" – да построи чешма на селото за спомен. Мехмед Хаджисалишеолу влиза във връзка с жителите, които се задължават да изкопаят канала и превозят кюнците от село Димча, Севлиевско, платени от него, а той си разваля воденицата и населението извозило камъните за направата на чешмата. Чешмата направили в центъра на селото на десетина метра в ляво от пътя Плевен – Свищов (сега там е парк). Водата за чешмата взели от кладенеца на Георги Караниколов от с. Стежерово, но като поставили тръбите кладенеца пресъхнал. Тогава Георги Караниколов завел дело против жителите на село Мюхют бей Кьови (Божурлук) и ги осъжда да му възстановят кладенеца. Това станало, но чешмата пресъхнала. Виждайки безизходицата майстора стига до единственото правилно и законно решение – накарал жителите да купят два декара ливада до самия кладенец и в тази ливада изкопават седем кладенеца, които съединяват подземно в един канал и от там ги свързват с канала за чешмата. Така чешмата потекла отново и то по-силно. По този начин селото се снабдява с вода до 1938 година, когато се построява новата чешма запазена и до днес – чешма с три чучура с над двадесет метра постави за поене на добитъка и с десет малки перила с размери 100/80 см. и две големи перила с размери 300/З00 см. Чешмата е строена по инициатива на Слави Харизанов от гр. Свищов със средства и доброволен труд на населението. През 1869 година в селото се открива първото начално училище, което се помещава в къщата на Петко Никслов – Брадата. След преминаването на руските войски в България при Свищов за губернатор е назначен Найден Геров. Учителя Христо Йоданов – Брадата, отива при Найден Геров през есента на 1877 година и го замолва да разреши да отидат в село Хаджи Муса (Морава), да съборят къщи на избягалите турци и с материалите (керемиди, греди и дъски) да построят училище. Губернатора дава писмо с което разрешава събарянето на турски къщи и извозване на материалите за построяване на училище. През месец март 1878 година мъжете от Божурлук отиват в село Морава, събарят къщи на избягали турци и с коли превозват материалите. През лятото на същата година построяват училището. И през септември се открива първото училище в селото – основното училище. От останалите неупотребени материали е построена общинската сграда до двора на Тодор Георгиев Калчев. Същата година (1877-ма) селото от Мюхют бей Кьови се преименува на с. Божурлук – на името на совата където е заселено.

По време на освободителната Руско – Турска война 1877-1878 година са взели участие в ХІІ-та и ХІІІ-та сборни дружини следните лица от Божурлук: В ХІІ-та сборна дружина: 1. Калчо Георгиев 2. Иван Иванов 3. Георги Колчев 4. Мине Станев 5. Минчо Станчев 6. Иван Стоянов В ХІІІ-та сборна дружина: 1. Нечо Георгиев 2. Михо Иванов Бойчев Нечо Георгиев от 1 август 1877 год. е заминал като доброволец с руските обози и прекарва с тях осем месеца край Плевен, на Шипка, Шейново и се завръща през м. април 1878 г. след подписването на мирния договор. В боевете на Шипка участвува и учителя Димитър Ников, който по-късно се преселва и става учител в Божурлук. Заселването на селото продължава и след Освобождението на България от турско робство. През 1878 година се заселват: Тодор Джамбазина със синовете си Марко, Петър, Стоян и Баньо от село Кованлака, Търновско. Петко Стефанов със синовете си Стоян, Йордан, Станю и Слави от махала Развалаци, Еленско. Петко Димитров - Щуката със синовете си Димитър и Христо от махала Зенгиевци, Еленско. Йордан Петков - Шишковчанина със синовете си Петко и Цоню от махала Шишковци, Еленско. Иван Недев от махала Раевци, Еленско. Иван Евтимов - Цигуларя от м. Йовковци, Еленско. Марин Петков от Чаушка махала (Деляновци). Златю Семов от Кози рог, Габровско. Янко Колев и брат му Петър Калчев - Попето от село Кованлъка, Търновско. През 1881 година жителите на селото замислят да построят църква, но нямали никакви средства за тази цел. Тогава Свищовският гражданин Димитър Начевич се съгласил да им помогне, като те извозят материалите, а той ги заплаща. Така също за майсторите - кмета да подсигурява майстори, а Начевич да им плаща. Построяването на църквата станало през 1882 година. Първоначално покривът е бил направен кевгерлия от тухли. Тогавашния клисар Тодор Георгиев Калчев и свещеника забелязали, че покрива започва да се пропуква. През зимата на 1893-1894 година същата е била затворена и на 4 март 1894 година се срутва. След събарянето селяните разчистват местото и отиват отново при Свищовският търговец Димитър Начевич с молба да им помогне отново за построяването на църквата, но той отказва, защото за първоначалното ѝ построяване изразходвал 12 000 лева. Григор Начевич – син на Димитър Начевич, пълномощен министър тогава в Турция в момента бил в Свищов при баща си и се намесва в разговора, като казва на баща си, че няма защо да купува ниви (чифлици), а да помогне за църквата и Димитър Начевич решава отново да помогне за възстановяване на църквата. Втората църква се прави от камък, а Начевич лично е идвал на место при новото построяване с файтон до завършването. В административно отношение селото е било няколко години самостоятелна община. По една - две години е било и съставно село на Татари и Стежерово. През 1910 година е построена нова сграда за община и селото се отделя в самостоятелна община до края на 1934 година.

От 1935 година до януари 1939 година селото е било към Община с. Ореш. От 1 февруари 1939 година до 4 септември 1944 година - към Община с. Татари. От 4 септември 1944 година до края на 1959 година селото отново е самостоятелна община - по това време населението достига до 1040 жители. От 1 януари 1960 год. до м. март 1978 година селото е съставно на Община село Стежерово. От 1 април 1978 год. с. Божурлук отново е самостоятелно, но селата вече са кметства, а не общини. Кметство е и село Божурлук.

През 1953 година от водохващането на питейната вода в местността "Горни бахчи" до местността "Лехите" до "Генчева ливада" се прокопава канал за поройни води. Заслуга за това има Йордан Петков Йорданов. Канала се прокопава на ръка - отмервано по равно на всички трудоспособни мъже в селото (с доброволен труд). Пръв си изпълнява нормата Йордан Петков Шишков. Десет години по-късно – през 1963 година канала се предълбочава и разширява с багер. Това създава възможност за застрояване между шосето и канала, където се застрояват 26 къщи върху общински дворни места – с отстъпено право на строеж. Кметове на селото от създаването му са били: 1. Йордан Миланов (кмет 1877-1878 г.) – Той е първият кмет, но е и първият заселник на селото. 2. Христо Димов (кмет 1879-1880 г.) 3. Христо Йорданов Браделев–Калъчклията (кмет 1881-1882 г.) Същият е бил в Цариград (Истанбул). Една нощ извардва заспалото заптие пазач и влиза в дома на един бей - паша. Взема закачената на стената сабя (калъчка), събужда пашата и взема от него пари, за да може да се завърне и побягва. При прескачането на портите заптието се събужда, побягва след него с извадена калъчка, замахва и му отсича едното ухо. По следите на кръвта го хващат. Съдили го, но пашата му прощава, като казал, че не бил лош човек, защото ако бил такъв още в началото щял да го погуби - да го убие, а нямало да го събужда и да го остави непокътнат. 4. Михо Бахчеванджията (кмет 1883-1884 г.) 5. Минчо Петков (кмет 1884-1885 г.) 6. Ганчо Иванов (кмет 1886-1888 г.) 7. Тодор Джамбаза (кмет 1883-1890 г.) 8. Йордан Николов Стоянов (кмет 1891-1896 г.) 9. Тодор Георгиев Калчев (кмет 1897-1899 г.) 10. Петко Димитров - Щуката (кмет 1899-1905 г.) 11. Цоньо Йорданов (кмет 1906-1911 г.) 12. Тодор Марков (кмет 1911-1913 г.) 13. Господин Димитров (кмет 1914-1918 г.) 14. Петко Димитров (председател на тричленка 1919 г.) 15. Сава Недялков Цончев (кмет 1920-1921 г.) 16. Тодор Марков (кмет 1922-1923 г.) 17. Христо Гаврилов (председател на тричленка от месец юни до 31 декември 1923 г.) 18. Господин Димитров (председател на тричленка от 1 януари до 30 юни 1924 г.) 19. Димитър Генчев Желев (кмет III.1924-ІІІ.1926 г.) 20. Сава Недялков Цончев (кмет ІV-ХІІ.1926 г.) 21. Асен Христов Димов (председател 3-членка 1927 г.) 22. Тодор Марков (кмет 1928 г.) 23. Георги Тодоров Георгиев (кмет 1929 г.) 24. Тодор Марков (кмет 1930-1931 г.) 25. Сава Недялков Цончев (кмет 1932-1933 г.) 26. Димитър Димитров Щуков (кмет 1934 год.) 27. Бончо Колев Цончев (кмет 1935 год.) 28. Иван Христов Ганчев (кмет 1936 год.) 29. Георги Тодоров Георгиев (кмет 1937-1943 г.) През 1938 година е пусната новата чешма. Пускането станало празнично – с водосвет и музика. 30. Петко Йорданов Николов (кмет 1944-1945 г.) 31. Петко Славов Петков (кмет І-V.1946 г.) 32. Тодор Савов Недялков (кмет VІ.1946-ІІ.1948 г.) 33. Йордан Петков Йорданов (председател на народния съвет от м. ІІІ.1948 до м.II.1949 г.) 34. Тодор Савов Недялков (председател на народния съвет от м.III до м. XII.1943 год.) 35. Йордан Петков Йорданов (председател на народния съвет от 1.І.1950 до 31 .ІІІ.1951 г., секретар е Тодор Савов Недялков, а бирник Тодор Пенев Петков.) 36. Тодор Савов Недялков (председател от 1.ІV.1951 до 31.XII.1953 год., секретар Слави Христов Славов, а бирник е Тодор Пенев Петков.) 37. Петко Петков Лазаров (председател 1954 година, секретар Слави Христов Славов, бирник Тодор Пенев Петков.) 38. Слави Христов Славов (председател от 1.І.1955 г. до 31.VІІ.1956 год., секретар Стоян Коев Стоянов, а изпълнител по бюджета Тодор Пенев Петков.) 39. Тодор Маринов Петров (председател 1.VІІІ.1956 г. до 29.ІІ.1958 год., секретар Стоян Коев Стоянов, а изпълнител по бюджета Тодор Пенев Петков.) 40. Тодор Савов Недялков (председател от 1.III.1958 г. до 31.XII.1959 год., секретар Стоян Коев Стоянов, изпълнител по бюджета Тодор Пенев Петков.) От 1960 година селото преминава към Община Стежерово и Тодор Савов Недялков става пълномощник от 1.І.1360 до VІІ.1971 година. Николай Иванов Николов от 1960 до 1966 год. е изпълнител по бюджета на общината, от 1966 до 1970 год. е секретар-изпълнител по бюджета на общината, а от 1970 до 1978 година е секретар на общината. По времето на Тодор Савов Недялков (1958-1969 г.) се построи читалищния дом и се закупи радиоуредба, оформи се парка в центъра на селото с канал облицован с камък и бетон, постла се главната улица с едър камък (турски калдъръм), направи се водоснабдяване на селото с тръби по всички улици, ограда на училищния двор, тротоари и бордюри, построи се търговската сграда - магазин и пивница. 41. От 1969 до 1971 година Тодор Савов Недялков е пълномощник на обществени начала, а Георги Петков Добрев е деловодител в пълномощничеството. 42. Георги Петков Добрев (пълномощник от м.VІІІ.1971 г. до м. септември 1976 г.) Озелени се парка в центъра на селото и се поставиха основите на сладкарницата и автоспирката. 43. Георги Николов Тодоров (пълномощник от месец октомври 1976 г. до месец април 1978 година.) От месец април 1978 година с. Божурлук се отделя от Община Стежерово. Общините стават кметства. Кметство става и Божурлук със самостоятелно ТКЗС. Георги Николов Тодоров става КМЕТ (от м. април 1978 год. до септември 1995 г.), а Николай Иванов Николов е секретар на кметството. По тяхно време се довършиха спирката и сладкарницата, построиха се: склад за строителни материали, гаражите на кметството и дом на покойника. Закупи се Самоходно Шаси-16Т и колесен трактор ЮМЗ. Разшириха се уличното осветление, тротоарите и бордюрите. Асфалтираха се улици. Направи се облицовка на салона с добро осветление и парно на читалищната сграда с пристройка към същата с парен котел в приземието, а на етажа с помещения за АТЦ. Телефонизира се селото - поставиха се 116 телефонни поста. Създадоха се пет петна с борови и пет с акациеви насаждения в землището на селото. Всичко това бе направено до 1989 година – до сриването на социализма, след което започнаха трудните години, каквито бяха и в периода 1944-1955 година. 43. Николай Иванов Николов (кмет от м. октомври 1995 година до октомври 1999 година), който направи албум на цялото село по семейства и написа и тази история. Секретар на кметството от м. ноември 1995 година до м. юли 1995 година е Веселина Цветанова Иванова (излиза по майчинство). От м. август 1996 година до юни 1999 година секретар на кметството е Ева Николаева Петкова, след което се завръща Веселина Цветанова Иванова.

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Общата площ на земята на село Божурлук е 14 078 дка., а обработваемата земя е 10 554 дка. чернозем. След освобождението от Турско робство в североисточната част на землището се установява земевладелец с площ от около 700 декара, които увеличава до 3 700 декара. Срещу него селяните водят дело през 1914 година, но без успех. Делото подновяват чак през 1933/1934 година, но пак безуспешно, след което се отказват повече да водят дела, защото видели, че са безсилни. Една част от божурлучани са се занимавали със зеленчукопроизводство. Земите, подходящи за зеленчуци са качествени, но са много малко, затова много добри градинари тръгнали по околните села, а някой от тях отишли в Чехия, Унгария, Сърбия, Хърватско и другаде, където пренесли своите умения в зеленчукопроизводството. Градинарите са излизали от селото в ранна пролет и са се връщали в късна есен. Те наемали земи в долините, край дерета и рекички. Произведените зеленчуци продавали по околните селища, които не са умеели да произвеждат такива, а най-вече в гр. Свищов, с. Карайсен и др. По опитните зеленчукопроизводители ставали предприемачи, наречени "газди", наемали повече земя, наемали и работници. От печалбата покривали разходите за наем, семена, храна на работниците и др. наречено сюрюмия, а останалото (кярът) делели за газда, продавачи и работници.

Животновъдството в селото не е било силно развито, а и пасищата са били малко. През 1918 година в селото е имало само 1174 овце. След 9.IX.1944 год. до аграрната реформа 1946 година за земите на чифлика се е водел спор между селата Божурлук и Татари в чие землище са, обаче собственика на чифлика Ангел Гроздев – зет на чифликчията Сашо Караначев, който е бил много доволен от божурлучани, е доказал, че земите му са в божурлушко землище, а и самият той става жител на Божурлук. Така с. Татари загубва делото. След аграрната реформа земите на чифлика са разпределени: 700 декара към фонд ТПС – общински, а 3 000 дка. са раздадени чрез оземляване на безимотни и малоимотни стопани от Божурлук. До 1950 година земята се е обработвала по примитивен начин – с волове и коне, а модерната селскостопанска техника се състояла единствено от жътварки, редосеялки и други. Жътварки теглени от чифт волове са притежавали: 1. Марко Тодоров Марков 2. Калчо Йорданов Калчев 3. Никола Йорданов Николов – Шопа 4. Кирил Михов Йовков – Ковача 5. Георги Тодоров Георгиев 6. Сава Недялков Цончев – Бебревенеца 7. Петко Иванов Недев – Раехчето 8. Христо Минчев Иванов 9. Братя Никола и Иван Стоеви – Късетата Редосеялки със животинска тяга са притежавали: 1. Марко Тодоров Марков 2. Христо Минчев Иванов 3. Братя Никола и Иван Стоеви 4. Братя Никола и Петко Йорданови 5. Михо Василев Райнов 6. Никола Иванов Костов 7. Иван Христов Ганчев 8. Бончо Колев Цончев 9. Иван Марков Тодоров Роначки за ронене на царевица са притежавали: 1. Никола Иванов Костов 2. Илия Христов Тодоров Останалите са сели, жънали и ронели на ръка или са ползвали техниката на други. Вършитбата на пшеница, ечемик, ръж, фий, просо, боб и др. първоначално се е извършвала "на харман", (Почиства се мястото – хармана (окръжност с диаметър 10-15 м.), полива се с вода, за да няма пепел и като изсъхне се настила с пожънатата реколта). Вършитбата става по два начина: Първият – в центъра на хармана се забива здрав кол (стълб). В него се връзват 1-2 коня с въже дълго колкото е радиуса на хармана. Конете обикалят а въжето се навива. Като се навие въжето в стълба движението се обръща в обратна посока и така докато се овършее, като през цялото време реколтата се обръща с вили, за да се урони всичкото зърно. След това се изтръсква сламата и се отделя, а зърното се отвява с веялка или на ръка при ветровито време. Вторият начин вместо стълб и въже чифт волове или коне се впряга в диканя – широка дъска с приблизителни размери от 100/150 см. до 150/200 см. на която отдолу са наковани кремъчни камъчета, набити в дъската, а дъската отпред е леко завита нагоре като шейна и с нея се обикаля по хармана докато се урони зърното. По късно в селото започва вършитба с вършачка задвижвана с парна машина собственост на Генчо Дончев от с. Стежерово. Придвижването на вършачката и парната машина е ставало с два чифта волове. След това: 1. Йосиф Михов Йовков 2. Петко Иванов Стоев 3. Димитър Генчев Желев 4. Димитър Петков Щуков 5. Добри Йорданов Шишков 6. Петър Петров Брайнов закупуват вършачка с трактор "Маккорник". С вършачката са вършели само основните житни култури - пшеница, ечемик и ръж - и то само стопаните с по-голямо производство. Останалите са вършели все още по примитивния начин - "на харман". Така са се вършели и останалите култури – фий, просо, боб, делидара (мухар) и др. С вършачка се е вършало и първите години след създаването на ТК3С. През 1349-1950 година в селото 23 семейства създават сдружение за колективна обработка на земята. Колективна е само обработката, а всеки си получавал изцяло продукцията от собствените ниви. Това е лястовицата на колективизацията. ТК3С в селото се създава през 1950 година - годината на колективизацията или масовизацията. На 18 юни 1950 година по покана на инициативен комитет в селото е свикано събрание и учредено ТКЗС. Учредители на земеделското стопанство са: 1. Иван Христов Ганчев 2. Тодор Маринов Петров 3. Тодор Пенев Петков 4. Петко Николов Йорданов 5. Илия Великов Парашкевов 6. Никола Тодоров Филев 7. Петко Иванов Йовков 8. Димитър Райков Иванов 9. Дончо Петков Райнов 10. Михо Атанасов Михов 11. Тодор Георгиев Димитров 12. Добри Димитров Тодоров 13. Дончо Райнов Василев 14. Тодор Гатев Тодоров 15. Димитър Иванов Йовков 16. Ангел Иванов Иванов 17. Георги Маринов Петков 18. Станьо Михов Георгиев 19. Петър Михов Станев 20. Йордан Петков Йорданов 21. Андрей Парашкев.Андеев 22. Димитър Иванов Гутев 23. Тодор Тодоров Панаьотов 24. свщ. Петър Тодоров Ценков 25. Петко Господин.Димитров 26. Минчо Иванов Иванов 27. Владимир Петков Димитров 28. Христо Петров Тодоров 29. Марин Христов Маринов 30. Кирил Георгиев Алексиев 31. Христо Христов Маринов 32. Георги Михов Иванов 33. Димитър Иванов Маринов 34. Георги Славов Иванов 35. Петко Ив.Петков - Цонев 36. Петко Петков Лазаров 37. Иван Петк.Ив. Георгиев 38. Христо Дончев Михов 39. Йордан Иванов Иванов 40. Никола Атанасов Михов 41. Кирил Стефанов Калчев 42. Тодор Филев Филев 43. Петко Иванов Георгиев 44. Трифон Гатев Тодоров 45. Димитър Христов Маринов 46. Георги Енчев Спасов 47. Ради Радев Йовков 48. Станьо Михов Станев По социален състав се разпределят: 38 бедни и 10 средни. По политическа принадлежност се разпределят: 35 членове на БКП, 1 член на БЗНС и 12 безпартийни. Събранието е ръководено от най-стария – Петко Господинов Димитров, секретар-протоколист е Тодор Пенев Петков. Гласували 48 стопани с 1 577 декара обработваема земя и ливади, овощни градини и гори. Всички гласували "ЗА", след което е обявено, че се учредява ТКЗС с наименование "Г. Димитров". Избран е управителен съвет от 7 члена: 1. Иван Христов Ганчев – председател 2. Йордан Петков Йорданов – заместник председател 3. Тодор Тодоров Панаьотов 4. Петко Господ. Димитров 5. Петър Михов Станев 6. Христо Дончев Михов 7. Йордана Петкова Иванова Избрана е контролна комисия от 3 члена: 1. Владимир Пеков Димитров – председател 2. Тодор Пенев Петков 3. Св. Петър Тодоров Ценков Избраният за председател Иван Христов Ганчев е безпартиен и среден селянин с оглед укрепване вярата в останалите и увличане за масово влизане в новоучреденото ТКЗС. Същата година (годината на масовизацията) с протокол № 3/12.08.1950 година са приети почти всички останали домакинства. На 11 октомври 1950 година за разколебаване с протокол № 8 са изключени Иван Савов Брайнов и Христо X. Гутев. Големи трудности са срещани при събирането на добитъка и инвентара, тъй като не е имало достатъчно обори и навеси (сушини). Взети са някой селско стопански постройки от чифлика и са наети други из селото. Съставени са четири стада овце от по 120 бройки. През следващата 1951 година се е получило известно сътресение в укрепване дейността на кооперативното стопанство. Значителен брой кооператори са искали да правят молби за напускане на ТКЗС, поради което се е стигнало до изключване на 16 кооператори, но до края на годината някой от тях отново са приети за членове. През 1951 година е имало 213 кооперирани домакинства с 861 човека и 10 113 декара земя. По социален състав се разпределят: Със земя от 3 до 10 декара - 22 члена Със земя от 11 до 30 декара - 82 члена Със земя от 31 до 50 декара - 73 члена Със земя от 51 до 100 декара - 33 члена Със земя над 100 декара - 3 члена Или: богати - 1%; средни - 16% и бедни - 83%. Започва строителство. Построен е първият обор и три овчарника (кошари). Направено е и преустройство на общинска сграда във фурна, която работи до 1969 година. От 1951 до 1953 година се дава по един хляб на човек. Хляб от много малай и малко брашно. През 1952 година се слага началото на създаване на расово животновъдство. Закупуват се: един разплодник "Си-ментал"за кравефермата и седем броя овни "Меринофлайш" за овцефермата. Произведено е 1137 kg. сирене и 149 kg. вълна. Засадена е и 10 декара овощна градина. През 1953 година са закупени: сноповьрзачка, жътварки, крава от порода "Монтафон" и 15 броя пчелни семейства, като се слага началото на кооперативен пчелин. Същата година се изготвя перспективен план за петилетката 1952-1957 година, който се приема от УС на ТКЗС на 30 септември 1353 година. Засадени 400 декара лозя под ръководството на бригадира Иван Христов Ганчев. Засадена е овощна градина от 80 декара в т.ч. 45 декара кайсии от които е предавано 40 тона за износ и отделно за вътрешен пазар и преработка. Започва строителство на масивни селскостопански сгради. Закупува се едър инвентар. Електрифицира се стопанския двор. Закупен е първият трактор и ремарке. През следващите години започва закупуване на повече изкуствени торове, на по-добри сортови семена, производство на повече сочен фураж, увеличение на зеленчукопроизводството като по-доходно. Подобряват се условията на труд в животновъдството, увеличава се броя на свинете и овцете. През 1956 година се закупува първия бордови автомобил "ГАЗ-21". Шофьор е Петран Трифонов Христакев, а след него шофьор е Илия Христов Петров. През 1957 год. се закупува втори бордови автомобил "ГАЗ-21". Шофьор е Слави Петков Кънчев. През 1958 год. се закупува трети бордови автомобил "ГАЗ-21". Шофьор е Илия Христов Илиев. Четвъртият бордови автомобил "СТАР" е закупен 1964 г. През периода 1956-1960 година зеленчукопроизводството е добре развито. Предавани са по 200 – 300 тона домати за износ. Разкрити са щандове в Троян, Свищов и с. Николово Русенско за продажба на домати, пипер, краставици, зеле и други зеленчуци. Голямо количество домати е предавано и на Консервен комбинат "Република" гр. Свищов. За обработката на земята спомагат създадените МТС (Машинно-тракторни станции). Отначало МТС "Свищов" (тогава Божурлук е към Свищовска околия) помага с машини - 1952 г., а от 1953 година - МТС с. Деков. С машини и на ръка се събарят синорите и се създават големи блокове за по-добра машинна обработка. Периода 1953–1958 година е период на възход на стопанството. Премахва се рентата. Заплащането не труда става на чист доход. Увеличават се добивите. № Култури Мярка 1951 1952 1953 1954 1955 1956 1957 1. Пшеница дка. 3200 3000 3150 3360 2700 3556 3995 ср. добив кг. 140 88 196 91 157 119 172 2. Ечемик дка. 255 300 370 318 570 470 488 ср. добив кг. 220 89 205 75 203 155 167 3. Царевица дка. 2407 500 2200 2140 2240 2230 1966 ср. добив кг. 58 43 90 136 190 240 265 4. Зах. цвекло дка. 500 390 300 187 400 300 369 ср. добив кг. 1430 878 3730 2217 1770 3900 2845 5. Пипер дка. 30 15 3 6 29 3 5 ср. добив кг. 1491 1015 1240 2624 1662 3323 1936 6. Домати дка. 25 15 23 13 25 14 25 ср. добив кг. 1674 2870 1712 1335 1928 3700 1365 Торове: Супер фосфат т. - 1 4 3 8 2 20 Азотни т. - 4 22 10 12 20 23 Калиеви т. - - - - - - 1

Срещу предадено захарно цвекло към захарни заводи през 1956 год. ТК3С е раздало над 22 тона захар на кооператорите срещу заработка. Резултата в кравефермата в сравнение с другите кооперативи е много добър. Същото е и в овцефермата. Финансовите резултати са въз възходящ успех. Това се дължи на успехите в растениевъдството и животновъдството и особено от кравефермата и овцефермата. № Показатели Мярка 1951 1952 1953 1954 1955 1956 1957 1. Крави бр. 47 46 47 56 57 56 58 мляко т. 16 30 33 40 67 77 98 ср. надой л. 338 649 815 900 1142 1378 1686 2. Овце бр. 400 298 316 433 489 480 590 мляко т. 18 22 27 26 26 23 28 ср. надой л. 45 73 85 72 59 48 46 3. Свине-майки бр. - 13 25 25 25 38 32 ср. на майка бр. - 17 14 14 14 14 16 4. Кокошки бр. 205 106 300 495 590 650 497 ср. яйца бр. 18 167 54 30 40 23 80 Обща продукция х.лв. 1707 362 622 586 885 1285 1379 Чиста продукция х.лв. 1019 191 342 297 562 855 921 Разпределение на кооператор лв. 901 155 312 256 448 645 734 Заплащане на 1 трудоден лв. 92 2,42 3,59 2,10 4,20 6,30 7,05 Забележка: През 1952 год. се извърши обмяна на парите 1:100. Наред с производството и финансовите успехи, има и натрупвания, главно на основни фондове, капиталовложения, други помощи и резервни фондове. Така например: Показатели Мярка 1951 1952 1953 1954 1955 1956 1957 Общо основни фондове х.лв. 16447 714 749 819 936 989 1025 в това число Селскостопански машини х.лв. 7120 309 318 324 348 368 424 Капиталовложения х.лв. 1054 56 54 129 101 88 105 Фонд “Културен” х.лв. 255 5 7 3 9 11 11 Фонд “Подпомагане” х.лв. - - - 7 12 33 20

Така се създава материална база за механизиране производителните процеси и увеличаване производителността на труда. Председатели на ТКЗС са били: 1. 1950 г. – Иван Христов Ганчев 2. 1951 г. – Йордан П. Йорданов 3. 1952 г. – Петко П. Лазаров 4. 1953 г. – Никола Тодоров Филев 5. 1954 г. – Тодор Савов Недялков 6. 1955 г. – Тодор Маринов Петров 7. 1956/57 г. – Петко П. Лазаров 8. 1957/58 г. – Тодор Маринов Петров През 1952-1953 год. в ТКЗС е имало 7 бригади: 1. Христо Дончев Михов - I бр. 2. Христо Петков Кънчев - II бр. 3. Йордан Михов Йорданов - ІІІ бр. 4. Велчо Стоянов Велчев - ІV бр. 5. Кирил Г. Алексиев - V бр. 6. Димитър Ив. Щуков - VІ бр. 7. Борис Ил.Димитров -VІІ бр. Бригадири на звено за производство на тютюн: 1. Петко Димитров Илиев 2. Стефан Йорданов Златев Бригадири в зеленчукопроизводството (газди): 1. Тодор Господинов Димитров 2. Тодор Тодоров Панаьотов 3. Никола Иванов Георгиев 4. Христо Петков Кънчев Две строителни звена със звеноводи: 1. Атанас Филев Филев 2. Свщ.Петър Т. Ценков Бригадир на животновъдството от 1954 год. до 1984 година е Никола Тодоров Филев. През 1954 год. кравефермата е била със 100 крави – първа по млеконадой в Свищовска околия. Овцефермата три пъти е била окръжен първенец с млеконадой по 120 - 130 литра от овца. Повече от половината овчари са ходили на екскурзии по награда в чужбина – СССР, Румъния, Унгария и много екскурзии из страната. Имало е четири стада овце. Но идват годините, когато се взема решение за крупно уедряване на селското стопанство. През 1959 година се обединяват ТКЗС-тата на селата: Стежерово, Божурлук, Татари, Петокладенци и Ново село (Осъм) с председател Христо Атанасов от с. Божурлук. Седалището на ОТКЗС е в с. Стежерово. От 1 януари 1960 год. Татари, Петокладенци и Ново село излизат от ОТКЗС. Обединени остават само Стежерово и Божурлук. Седалището е пак в Стежерово. Председател на ОТКЗС на двете села е Йордан Петков Йорданов от с. Божурлук. Негова е заслугата за водоснабдяването на с. Божурлук. Тогава със средства на ОТКЗС се строи помпената станция и резервоарите и се прекарва водопровод в стопанския двор с. Божурлук. На следващата година Тодор Савов Недялков и Николай Иванов Николов отиват в Горна Оряховица и уреждат докарването на канало-копателна машина, която прави изкоп по всички улици за водоснабдяване на цялото село. Разходите за водоснабдяването на селото са изцяло от самооблагане – средства от населението (2% от доходите). От 1 януари 1971 година се създават АПК (Аграрно промишлени комплекси) – по примера на софхозите в СССР. Създаде се и АПК "Ленин" гр. Левски със селата:

1. Асеновци 2. Аспарухово 3. Божурлук 4. Българене 5. Варана 6. Градище 7. Изгрев 8. Козар Белене 9. Малчика 10. Обнова 11. Стежерово 12. Трънчовица

Председател на А П К "Ленин" гр. Левски става Владо Борисов, а по-късно Тодор Тодоров. Председател на Контролния съвет (КС) на АПК от 1971 до 1976 год. е Йордан Петков Йорданов от с. Божурлук. През 1977-1978 година същият е председател на филиали Стежерово – Божурлук, а от 1978 до 1981 г. отново е председател на КС на АПК. През 1962-1963 година в Божурлук има над 1 260 бр. овце-майки, в т.ч. 200 дзвиски , като се получаваха над 1 600 броя агнета, или по 160 агнета от 100 овце. Има 3 700 свини за угояване, 100 бр. свине-майки, 2 000 кокошки носачки и 5 000 броя пилета. /Всичко това в стопанството, без личните дворове/. Най-много царевица стопанството в селото е произвело през 1976 година – 1 600 тона неронена плюс 300 тона зърно. За тези високи добиви Тодор Маринов е награден с медал. През 1982 година се вижда грешката на уедряването и от 1 януари 1983 година АПК се раздробиха. Така и АПК “Ленин” гр. Левски се рои. Създаде се АПК "Дон" с. Обнова с председател Георги Дунев, към което минаха селата: 1. Божурлук 2. Българене 3. Изгрев 4. Стежерово 5. Трънчовица АПК "Дон" с. Обнова, към което е и с. Божурлук, изкупува от Държавни имоти при Окръжен народен съвет гр. Плевен двора срещу кметство Божурлук, който е актуван като държавна собственост, събаря старата полурухнала жилищна сграда и на нейно място строи административна сграда за филиала на АПК в селото. Строи се също и навес в задния край на същия двор с цел използуването му за изкупуване на селскостопанска продукция. Това става 1984-1985 година. Но и това раздробяване на АПК не се оказва достатъчно. Напълно се прекратяват някой производства, като например: зеленчукопроизводството, птицевъдството и др. Всичко това довежда до ново разпадане. Всички села се отделят самостоятелно. Отделя се и Божурлук. От м. септември 1987 година се създава ТКЗС "Септември" с. Божурлук. За негов председател е избран Станко Димитров Станев от гр. Левски, който допринася за укрепване на стопанството. Прави се с помощта на Тодор Тодоров и Георги Дунев сушилна с голям навес към нея, голям метален навес за груб фураж, малък навес за фураж, асфалтира се стопанския двор и една улица, доставя се голям струг, трактори и автомобили. През 1989 година в селото е произведена най-много пшеница от създаването на ТК3С – 2 883 тона. Среден добив 460 kg/дка. През м. декември 1990 година за председател на ТКЗС е избран Георги Петков Добрев, който работи 1991-1992 година. По това време се строи фурната в двора при административната сграда на ТКЗС. Фурната е завършена и електрифицирана, но в нея не е изпечен и един хляб, защото правителството на Филип Димитров взема решение за ликвидация на ТКЗС. Освобождават се ръководствата и се назначават ликвидационни съвети, със задачата ликвидиране на ТКЗС. За ликвидационен съвет в с. Божурлук са назначени: 1. Петко Стоянов (агроном от Свищов) за председател 2. Георги Кирилов - счетоводител 3. Бойко Методиев Николов – член 4. Цветанка Маринова Маринова - член Председателя и счетоводителя продават произведената продукция, машини и инвентар нарязан за старо желязо, тополови насаждения и всичко това на четири очи. Раздават овцете и свинете. Ликвидират кошарите и свинарниците. Раздават се машини и инвентар. Това продължава от 1993 до края на 1995 год. През 1996 година за председател на новообразуваната Ч П К (Частна производителна кооперация) "Божур" е избран Георги Филипов Ангелов, който свършва не по-малко работа от ликвидационния съвет. Георги Филипов вкарва ЧПК в борчове за торове, неплатени услуги (оран, сеитба, жътва); неплатени части за машините и други. Раздава по околните села машини и инвентар. Всичко това става за по-малка от две години, като през втората година (1996 г.) земята е отдадена на съвместна обработка на старозагорската фирма "Булагро". Плюс горното старозагорската фирма чрез съда взима два броя колесни трактора заради задължения от времето на Георги Филипов, защото по време на съвместната обработка никой не е държал сметка какво е произведено и какво е извозено от стопанския двор, къде и на какви цени е продавано и кой е прибрал парите от продукцията. От 1997 година, за срок от пет години земята е предоставена за обработка на "Плевенагрохимсервиз" – ООД гр. Плевен, тъй като самостоятелното съществуване на ЧПК "Божур" – с. Божурлук на практика е вече невъзможно. През 1991 година започва аграрната реформа – връщане земята на бившите ѝ собственици в реални граници, което продължи до края на 1993 година. През 1994 година в кметството са направени и нотариално заверени над 800 протокола за доброволна делба на непокрити полски земеделски имоти и започва ваденето на нотариални актове. По това време общата площ е 14 078 декара, която се разпределя както следва: I. По принадлежност: 1. Държавна 654 декара 2. Частна 10 164 декара 3. Черковна 34 декара 4. Общинска 3 226 декара Всичко: 14 078 декара II. По видове: 1. Ниви 10 498 декара 2. Мери и пасища 1 178 декара 3. Полски пътища 365 декара 4. Язовир 299 декара 5. Горскостопанска 292 декара 6. Изоставени други 142 декара 7. ЖП линии 62 декара 8. Шосета 25 декара 9. Ливади 75 декара 10. Изоставени ливади 43 декара 11. Лозя 52 декара 12. Наводнени 52 декара 13. Овощни градини 4 декара 14. Канали 5 декара 15. Храсти 4 декара 16. Гробище 3 декара 17. Друга селищна 4 декара 18. Стопански двор 46 декара 19. Населени места 930 декара Всичко: 14 078 декара

През 1999 година започва възстановяване собствеността и на горите. Според емлячния регистър при кметството от 1949 година в землището на Божурлук следва да бъдат възстановени гори, а именно: 1. Кметство 278 декара 2. Горско стопанство 268 декара 3. Черковни 1 декара 4. Частни – 37 бр 46 декара Всичко: 593 декара Много от горите са унищожени и на собствениците се възстановяват ниви вместо гори. Към 1.І.1999 г. в селото има: 11 дойни крави, свини общо – 282, овце-майки – 283, кози-майки – 46, птици общо – 7530, пчелни семейство – 32, коне – 22 и магарета – 65 бр.

ПРОСВЕТА

Първото начално училище в селото е открито през 1869 година в къщата на Петко Николов – Брадата. Той е учител. Сградата на първото начално училище е построена през 1878 година под ръководството на Христо Йорданов – Браделя. Христо хаджи Йорданов изпълнява ролята на учител докато се намери такъв. Същият починал през 1879 година. През 1915 година е построена сградата на новото училище. Основния камък е положен на 16 май 1915 година и до месец септември училището е било покрито, но обявяването на войната попречило да бъде изкараш. Училището е завършено едва през 1920 година - след свършването на войната. Първият човек прекрачил прага на новото училище при откриването на учебната година е учителят Димитър Д. Ников – участник в боевете на Шипка по време на освободителната Руско-Турската война. Учители учителствали в селото са: 1869-1878 г. Петко Николов – Брадата 1878-1879 г. Христо Хаджи Йорданов - Браделя 1879-1881. г. Тодор Попов от с. Бутово 1881-1882 г. Елисавета Христова Браделева от Елена 1882-1886 г. Витан М. Витанов от Трявна 1886-1893 г. Йордан Попов от Еленско 1893-1894 г. Витан М. Витанов. Същият почива през 1894 г. 1894-1898 г. Петър Стоянов от Сломер 25.08.1898-31.08.1898 г. Димитър Д. Ников от Търново 1898-1900 г. Кънчо Петров от Трявна 1900-1905 г. Димитър Д. Ников, който се установява за постоянно в селото в къщата до черковния двор. От 1905 година в училището има по двама учители. 1920-1921 г. Занятията започват в новото училище. Димитър Димитров Ников открива учебната година и новото училище и пръв прекрачва прага на новата сграда, но на 24.ІХ.1920 година внезапно почива. За заслугите си към селото и родината той е погребан с почести в черковния двор и му е издигнат голям паметник. Учебната година продължават и завършват Веселина Попова от Свищов и от 1.ХІІ.1920 година Ангел Стоянов от с. Г. Раковица, Софийско. Учебната 1921-1922 година започва с трима, а в следващите години достигат до осем учители (1959-1960 г.) и 127 ученика (1958-1959 г.). През 1923-1924 г. училищната инспекция подарява на училището карта "България" за 500 лева. На 2 юни 1926 г. се организира голямо честване по случай 50 години от смъртта на Христо Ботев. 1966-1967 г. На мода е уедряването на училищата и прогимназията е прехвърлена към училището в с. Стежерово. Учениците се извозват с бордови автомобили, в някой случаи и без бризенти. Това е една от причините много млади семейства да напуснат селото. В началното остават двама учители със слети класове: Мара Банкова Пенева и Гинка Пенчева Найденова. Така е и през следващата 1967-1968 учебна година. През учебната 1968-1969 година и началното училище (І-ІV клас) е прехвърлено към училището в Стежерово. През същата учебна година до училището в Стежерово пътуват 74 ученика. Много млади семейства отиват на работа в Свищов, в ХК "Свилоза" и др. предприятия, получават жилища и си вземат децата, за да не пътуват. Така за няколко години в селото остават малко млади семейства. Вечерни училища: Първото вечерно училище за ограмотяване в селото организира учителя Димитър Д. Нинов през 1918-1919 година. Втори път се организира вечерно училище за ограмотяване през 1946-1947 год. с преподавател Гинка Пен. Найденова. През периода 1956- 1963 година в училището се явяват много частни ученици за завършване на основно образование. Детски градини: От 1950 до 1968 година в селото е имало “Лятна” или “Временна детска градина”. В този период детски учителки са: Димитрана Василева Коева през 1956, 1957 и 1958 години, а през останалите години детски учителки са учителките от училището, които са на дежурство през лятната ваканция. През повече от годините готвач е Роза Недялкова Господинова. От 1969 до 1984 година в селото има Целодневна детска градина с 20 – 22 деца и персонал: 1. Илка Илиева Добрева дет. учителка, директор 2. Мара Банкова Пенева дет. учителка 3. Рада Недева Щукова готвач 4. Милка Димитрова Петрова прислужник 5. Пенка Борисова Филева прислужник 6. Йорданка Тодорова Маринова домакин От 1985 до 1987 година Целодневната детска градина е с 15 - 20 деца и персонал: 1. Мара Банкова Пенева дет. учителка, директор 2. Славка Георгиева Славова готвач 3. Величка Костова Калчева прислужник 4. Донка Стоянова Христова домакин От 1989 до 1992 година Целодневната детска градина е с 15 – 20 деца, но те постепенно намаляват на 12 – 10 – 8 и детската градина е закрита през 1992 година, а инвентара и полудата са взети от просветата гр. Левски и предадени в други населени места. Така става невъзможно ново откриване на детска градина.

КУЛТУРА

През 1919 година учителя Ангел Стоянов, който учителствувал по-малко от два месеца, но подпомогнат от учителя Димитър Ников успява да събере книги от населението и създаде библиотека, която наброява 500 книги. Книгите се съхраняват в училището и се раздават от учителите. За основатели на читалището се водят: 1. Даскал Димитър Д. Николов 2. Георги Тодоров Георгиев 3. Христо Славов Петков 4. Петко Славов Петков 5. Петко Йорданов Николов От 1930 - 1936 год. библиотекар е учителят Стефан Русев. От 1936 до 1938 г. библиотекар е учителят Иван Пенчев. За периода 1935 - 1940 година са давани пиесите: 1. "Обесването на В.Левски" – главен артист изпълняващ ролята на В.Левски е Александър Христов Гаврилов. 2. "Хъшове" – най-добър артист Гаврил Христов Гаврилов. 3. "Хан Татар" – в главната роля Петър Петков Йорданов. 4. "Един ден жена" – в главните роли учителката Берта Иванова Пенчева и Гаврил Христов Гаврилов. 5. "Аз убих" – в главната роля Петър Петков Йорданов. От 1939 до 1990 година библиотеката се прехвърля в магазина, а библиотекар е Христо Василев Николов, който е и председател на потребителната кооперация. От 1950 до 1960 година библиотеката се прехвърля в канцеларията на ТКЗС, а книгите се раздават от служителите. През 1960 година се открива новопостроената читалищна сграда и библиотеката се премества в новата сграда на втория етаж. Книгите се раздават от служители на ТКЗС, но поради честата смяна на библиотекарите книгите от 1147 тома намаляват на 751 тома до края на 1962 година. През 1963 година библиотеката преминава към Общината, а през 1967 година е назначен първият платен библиотекар. Оттогава библиотекари са: От м. май 1967 г. до м. януари 1968 година библиотекар е Тодор Дончев Стоянов; От м. януари до м. декември 1968 година библиотекар е Виолета Петрова Рашева. От 1 януари 1963 год. до 28 февруари 1970 година библиотекар е Лунка Ангелова Савова. От 1 март 1970 година секретар-библиотекар е Донка Дончева Христова. През 1998 година библиотеката разполага с 4 260 тома книги. Читателите са 110, а раздадените книги за прочит са над 2 000 тома. През същата година председателя на читалището с. Божурлук – Николай Иванов Николов и Читалище "Георги Парцалев" гр. Левски даряват на читалище "Н. Вапцаров" село Божурлук по 50 тома книги. От 1960 до 1970 година председател на читалището е Слави Христов Славов, а от 1970 година е Николай Иванов Николов, който към 1999 г. е председател на читалищното настоятелство. Най голяма дейност читалището развива в периода от 1960 до 1988 година. Има театрален колектив и певческа група. Давани са много пиеси: 1. "Изгубена Станка" 2. "Балканджи Йово" 3. "Майстори" 4. "Пристанала" 5. "Нонкината любов" 6. "Цигани" 7. "Свекърва" 8. "Рада" 9. "Две майки" и други. Пиесите са представяни и в селата Ореш, Татари, Стежерово, Петокладенци, Драгомирово. Давани са и едноактни пиеси - "Велико нещо е жената", "Панчо Тъ.Панчев" и др. Едни от най-добрите артисти: 1. Христо Тодоров Панаьотов 2. Йордан Иванов Кунев 3. Петър Стефанов Христов 4. Цветанка Марин.Маринсва 5. Георги Пенчев Георгиев 6. Йорданка Н. Господинова 7. Славка Георг. Славова 8. Гинка Иванова Николова 9. Николай Иванов Николов 10. Веско Филев Иванов 11. Христо Николаев Кънчев и други Имаше прояви и певческата група, която е участвувала в прегледи на художествената самодейност в гр. Левски. В прегледа е участвувал и театралния колектив със "Седянка". Най-добре се представи Донка Иванова Георгиева – Демирчето, която участвува и индивидуално с песни. Показател за добрата дейност на читалището са: 1. Грамота "За високи творчески успехи в националния преглед за най-добра дейност на народните читалища" през 1980 година. 2. През 1984 година – ІІІ-та награда "Национален преглед на читалищата" група В-4. 3. През 1986 година – Донка Иванова Георгиева е наградена с "Грамота за участие в V-ти окръжен събор на народното творчество" проведен в с. Горни Дъбник. 4. През 1987 година – ІІ-ра награда "Национален преглед на читалищата" група VI. В периода 1960 – 1988 година ежегодно се провеждат вечери на водачите на превозни средства с хумор за проявилите се, вечер на пенсионера, сребърна сватба, тържества и чествания – Нова година, Бабин ден, Трифон Зарезан, 8-ми март, 1-ви май, 24-ти май, Вечер на войнишката майка, Новобрански вечери, наборни срещи и др. Провеждани са и възпоменания при паметника на загиналите във войните - 1912 - 1915 - 1918 г. - Балканската и Европейската, на който са изписани имената на: 1. Георги Илиев – починал на 29.10.1912 год. на 40 години в Софийска военно – разпределителна болници. 2. Старши подофицер Райко Николов Райков – убит на 05.11.1912 год. на Чаталдженските позиции. 3. Йордан Тодоров Илиев – починал на 10.11.1912 г. на 28 години в болницата с. Фенер. 4. Пенко Трифонов Господинов – умира на 40 год. на 25.06.1913 год. в гр. Цариброд. 5. Евтим Евтимов Недев – умира в градската болница "Фердинандовото училище" в гр. Свищов на 24.09.1913 год. 6. Добри Николов – умира в Свищовската болница на 27.09.1913 година – на 20 години, 7. Илия Петров Тодоров – починал на 28 год. в дома си – тежко ранен на 29.0 5.1914 година. 8. Петко Иванов Евтимов – починал на 30 години във Военната Александровска болница на 18.Октомври 1915 год. 9. Атанас Маринов Павлов – убит в боя в местността "Меча глава" – Сърбия на 09.11.1915 год. на 21 години. 10. Иван Николов – починал на 19 ноември 1915 година в болницата гр. Лясковец. 11. Димитър Филев Минчев – старши подофицер убит на 34 год. на 14.10.1916 год. в с. Меджетли, Битолско. 12. Христо Йорданов Михов – убит не 03.12.1916 година при гр. Прилеп на 27 години. 13. Димитър Маринов Тодоров – убит на 09.12.1918 год. на 33 години при с. Арматос, Битолско. 14. Михо Петков Николов – старши подофицер, убит на 27 години на позицията югоизточно от гр. Битоля на 09.12.1916 г. 15. Велчо Добрев Станев – убит на 16.02.1917 година на 30 години на позицията "Бастион № 1", Дойренско. 16. Тодор Атанасов Павлов – убит на 12.03.1917 год. на връх "Маргари" на 28 години. 17. Петко Стоянов Тодоров – починал на 8 май 1917 год. от тежки рани на 24 години. 18. Георги Минчев Иванов – убит на 12 май 1917 г. на 49 години в с. Палсорка, Дойренско на позиция "Аеропланна висока". 19. Христо Кънчев Йовков – убит на 12 май 1917 г. на позиция "Аеропланна висока" с. Палсорка, Дойренско. 20. Михо Иванов Станев – убит в бой с Англичаните на 22 юли 1917 година на 22 години. 21. Ефрейтор Атанас Стоянов Недев – убит на 26 години на 27 септември 1917 година. 22. Христо Филев – умрял на 32 години от рани, в ешелона на Ж П гара Червен бряг на 08.12.1917 година. 23. Георги Петков Димитров – починал на 38 години в Александровската болница на 07.08.1918 година. 24. Петко Стоянов Тодоров – починал от рани 9.V.1917 г. 25. Христо Стойнов – ранен, починал на 12.01.1918 година. 26. Георги Недьов – убит на фронта. 27. Димитър Недялков – убит на фронта. 28. Димитър Добрев – убит на фронта. 29. Михо Георгиев – убит на фронта. 30. Тодор Стойнов – убит на фронта. 31. Иван Перчански – убит на фронта. Паметника е построен по инициатива на Петко Димитров Илиев – Брадата, който организирал коледуване. За 2-3 години събират средства, които са използувани за паметника от комисия: 1. Петко Димитров Илиев 3. Сава Недялков Цончев 2. Петко Славов Петков 4. Георги Тодоров Георгиев Камъка за паметника извозвал Петко Брайнов е каруца от село Дикилитаж (Пиргово) през 1935 година. Участник в Септемврийското въстание 1923 година е Никола Петков Караниколов, роден на 19.01.1884 година. От 1905 год. става член на Земеделския съюз. От 1905 до 1912 г. той е най-ревностния активист на Земеделския съюз в селото. По време на Балканската война за отхвърляне на отоманското иго на българите в Македония и Одринско Никола П. Караниколов проявява подчертан патриотизъм с ясна мисъл и съзнание, че се бори за националната свобода на един изстрадал и поробен народ. За самоотверженост и храброст е произведен в чин подофицер. Прекарал три години в окопите, срещнал се лице в лице със смъртта. При пробива на Добро поле на 24.ІХ.1918 година е сред войниците, които в района на Берово, Лехчево и Парево село оформят група, издигнала лозунга: "Под нож погромаджиите". Тази група създава лагер в Радомир на 27.IX. 1918 година предвождана от Райко Даскалов и провъзгласява Радомирската Република. До 1923 година Никола Петков Караниколов участвува във всички конгреси на Земеделския съюз. По време на Деветоюнския преврат 1923 година БЗНС се вдига на борба. По време на въстанието след като узнава, че от Свищов ще тръгне влак с войска за подпомагане на Плевенския гарнизон, който бил най-силно притиснат от въстаниците, Никола П. Караниколов организира бойна група от двадесетина души за отпор срещу превратаджиите и заминават за гара Драгомирово, за да спрат влака с войската. Там той става командир на групите от селата: Божурлук, Драгомирово, Морава, Деляновци и Българско Сливово. Организаторският талант и себеотрицанието на пламенният патриот Никола П. Караниколов проличават в този тежък момент. Под негова команда групите заемат позиция за причакване на влака преди навлизането му в района на село Драгомирово. Друга група от четирима божурлучани: Петко Господинов Димитров, Атанас Михов Иванов, Иван Иванов Гутев и Михо Донев Йорданов заемат позиция на завоя на ЖП линията срещу чифлика и спират влака пълен с войска. Войниците скачат от влака, за да ги заловят, но във влака са били като военнослужещи божурлучаните: флдфебел Асен Христов Димов и ефрейтор Райко Господинов Димитров, които дават заповед на войниците да се върнат във влака. По такъв начин дават възможност на четиримата да се изтеглят и да се укрият. По същото време Никола П. Караниколов нарежда на машиниста идващ от гара Левски да откачи машината на гара Драгомирово и двамата потеглят към гара Ореш да проверят идва ли влак с войска. По пътя в местността "Солището" ("Далисюле") те забелязват идващия влак и под обстрел на картечница се връщат в Драгомирово. Никола П. Караниколов прави проверка на хората и дава заповед да се открие огън по пристигащия влак, но след няколкочасаво сражение групата е разбита, а самият той арестуван и заедно с други участници откаран в Свищов. След жестоки мъчения, без да издаде никого, той е осъден на десет месеца затвор. От затвора излиза с разклатено здраве, но продължава политическата си дейност. На следващия ден след събитията срещу чифлика и при Драгомирово полиция и военни идват в селото за да извършат масови арести. Те изпращат прислужника на общината Иван Иванов Стоянов да вика участниците в събитията по списък, но той ги предупреждава и всички избягват – едни при близки, а други по полето. За тази си дейност Иван Иванов Стоянов получава ритници и шамари, но много хора са спасени от побоища. Арестувани са и жестоко бити: Петър Петров Брайнов, Никола Йорданов Николов, Филю Иванов Стоянов и др. След атентата в софийската църква "Света Неделя през 1925 година отново са арестувани Никола П. Караниколов и Никола Йорданов Николов. Вследствие на инквизициите Никола Петков Караниколов умира на 22 май 1926 година – едва на 42 год. а Никола Йорданов Николов след жесток побой е осъден на една година условно. На скромния дом на Никола П. Караниколов е поставена мраморна паметна плоча, а главната улица, минаваща край неговия дом през 1971 година е именувана на неговото име – „Никола П. Караниколов". Участници във Втората световна война от селото са 32 души, от които трима загиват на фронта: 1. Борис Дончев Райнов – убит при Страцин на 1.ХІ.1944 г. 2. Асен Михов Йорданов – убит при с. Добротин от шрапнел на 11.ХІ.1944 год. Докаран и погребан при паметника. 3. Йордан Цонев Йорданов – убит в Югославия на 20 април 1945 година. От селото има и трима пленници, които се завръщат след свършването на войната: 1. Петко Господинов Димитров 2. Тодор Илиев Димитров 3. Велчо Стоянов Велчев

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

След построяването на читалищния дом, в които са предвидени помещения за здравна служба, поща, община, ТКЗС и библиотека беше разкрита Здравна служба с щатни бройки медицински фелдшер и 0.5 санитарка. От 01.03.1960 година за медицински фелдшер е назначен Георги Пенчев Георгиев от Голяма Желязна, Троянско, който става божурлушки зет и остава за постоянно в селото. Същият има полувисше медицинско образование, но е с докторски познания в професията си. Търсен е редовно и от нуждаещи се от селата Стежерово и Петокладенци. Непосредствено до здравна служба е оборудван и стоматологичен кабинет с модерна за времето си техника. Има и 1/4 бройка зъболекар – Минчо Влаевски от гр. Плевен, но след като здравна служба минава към Районна болница гр. Левски от 1981 год. от болницата вземат цялото стоматологично оборудване, без да уведомят за това кметството.

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ

Селото представлява преселници от балкана и най-вече от Еленския балкан – източноправославни. Друговерци няма. Турци, цигани и други народности – няма. Населението говори на чист книжовен език. Вярващо. Правени са панихиди, молебени, черковища, възпоменания. В Божурлук са идвали техни Височайши Превъзходителства: свети Търновски митрополити Климент, Антим, Йосиф и Филип. Идвал е и Владиката през 1978 година. След заселването на селото и построяването на църквата в нея са служили свещениците: 1. Свещеник Симеон Личев от 1882 - 1883 година. 2. През 1883 год. ръкоположен за енорията в Божурлук е свещеник Тодор поп Георгиев, който починал на 15.11.1892 год. на 44 години и погребан в черковния двор пред входа на църквата. 3. От 1892 до май 1902 год. свещеник отново е Симеон Личев. 4. От 14.06.1902 год. до 14.10.1904 година свещеник е Илия Симеонов. 5. От 08.12.1904 до ІІ.1914 г. - свщ. Симеон Личев. 6. От II до XII.1914 г. - свщ. Киро Киров от Драгомирово. 7. От 1915 до 1923 г. - свщ. Михаил Д. Петров от с. Татари. 8. От 6.ІІ.1923 до 20.І.1930 г. – Никифор Константинов. 9. От 20.І.1930 до 9.ІV.1931 г. – Михаил Д. Петков. 10. От 23.03.1931 до 01.06.1934 г. – Симеон поп Геновски. 11. Само м.1.1935 г. – свщ. Филип Владков. 12. От м.ІІ до м.IX.1935 год.- свщ. Георги Христов. 13. От м.Х.1935 до м VІІ.1941 год. – свещеник е Генчо Димитров Генчев. Съпругата му Върбинка Иванова Генчева починала през 1936 год. е погребана в черковния двор. 14. От 25.07.1941 год. до 06.10.1990 год. свещеник е Петър Тодоров Ценков – Атанасов. Починал на 06.10.1990 год. и погребан в черковния двор до съпругата си Пенка Стефанова Атанасова – починала на 30.09.1989 година. Св. Петър Тодоров Атанасов водел летописната книга в която е записвал и много любопитни неща - така например: В 1942 година имаше небивало наводнение на р. Дунав. Водата достигна почти до кантона. Ледовете, които влачеше реката разрушиха мелницата на гърците. Войната продължава. В 1943 година се отбелязва малко партизанство. В Русия се водят ожесточени военни действия между руските и германски войски. Русите започват да печелят битки. През 1944 год. партизанското движение се засилва толкова, че на 9.IX. с.г. става промяна на правителството. След това се образува Народен съд, който съди бившите управници по един единствен член. Имаше суша. През 1945 год. продължава народния съд. През лятото настава небивала суша. Два дни духа горещ вятър. На войната се сложи край. Настана мир. През 1946 год. все още се преподава вероучение. Суша. През 1947 год. в Румъния имаше глад и България я подпомогна. От дългата зима пчелите измряха 90%. След подписване на мира във Франция на България наложиха големи репарации. През 1948 год. зимата бе лека. Пролетта хубава. На 21 май мина опустошителна градушка. На 21 юни мина втора, която унищожи всички есенни култури. От 21 юни 1948 г. до февруари 1949 год. нямаше валежи и нивите не бяха поникнали до март. През 1949 г. нямаше сняг до март месец. През март има валежи, до духа студен вятър. Пшеницата поникна. На 31 март слънцето изгря обикновено, но бе придружено с мъгла необикновена, Светлината му бе синя – сянката също синя, което събитие не бе отбелязано. Жътвата бе много слаба. Доби се по половин кофа пшеница от декар. През 1950 год. се основа ТКЗС. През същата година, а и през следващата 1951 г. хляба бе от царевица. През зимата на 1952 -1953 година беше много студено – температурите паднаха до 31 - 32° под нулата, Дунава замръзна незапомнено. През 1955 год. на 18 април – на третия ден на Великден валя сняг. През зимата на 1956 - 1957 г. р. Дунав замръзна. През 1961 година имаше пълно слънчево затъмнение. Настана нощ. Звездите изгряха. През 1974 г. на 14 април, на Великден валя сняг. През 1975 г. на 14 април имаше голяма буря с циклон, какъвто не е запомнян и от най-възрастните. Лятото бе много горещо, каквото не е било от 70-80 години. През 1977 година на 4 март имаше голямо земетресение с епицентър "Вранча" в Румъния. В гр. Свищов имаше разрушения. Имаше и жертви. Загинаха и трима божурлучани: 1. Иван Христов Маринов 2. Иван Христов Иванов–Георгиев 3. В. Надежда Христова Василева – със съпруга си и двете им деца. През 1983 година имаше голям сняг. От първи до трети февруари снежната покривка достигна 107 сантиметра. През 1985 год. студена зима . Дунав замръзна. През 1988. год. на 12 февруари дойдоха щъркелите, а на 14 и 15 април валя сняг. През 1995 година: На 8 март цъфнаха кайсиите. На 15 март имаше 15 см. сняг. На 25 март цъфнаха сливите. На 30 март цъфнаха лалетата. На 31 март - 30 см. снежна покривка в цялата страна, а в Добруджа снежна виелица, затрупани кли и преспи над два метра. Най-дългата зима от 4 ноември 1995 година до месец април 1996 година в постоянна снежна покривка. През 1998 година месец декември имаше нечувано от ледниковия период насам заледяване. В Добруджа дебелината на заледяването по електропроводите, по дърветата и земята достигна 20 сантиметра. Бяха потрошени цели далекопроводи, горски и овощни масиви. При нас щетите бяха по-малки. На 11 август 1999 година от Добруджа се наблюдава пълно слънчево затъмнение.

МУЗИКА След 1890 година в селото ни сватбите се правят с музика. Музиката била от гъдулки, а музикантите са били: 1. Гено Никифоров 2. Стоян Йорданов Петков 3. Никола Йорданов Николов 4. Господин Илиев Михов 5. Тодор Иванов Райков Сватби са правили с цигулки и ромите от с. Стежерово Кирко и Мирко По-късно на сватбите започват да свирят на хармоника (наподобяваща акордеон) 1. Йовко Димитров Атанасов 2. Христо Василев Николов Първата духова музика в селото засвирва около 1935 год., а няколко години по-късно повикват музикант от с. Изгрев (с. Дервишко) – бай Пенчо, който обучава музиканти по ноти. В музиката са свирили (някои са напускали, а други са идвали): 1. Тодор Иванов Райков - флигорна 2. Димитър Савов Брайнов - флигорна, баритон 3. Йордан Добрев Шишков - флигорна , баритон 4. Иван Савов Брайнов - баритон 5. Стефан Христов Гутев - кларнет 6. Райко Никелов Караниколов - кларнет 7. Тодор Господинов Димитров - баритон 8. Марин Маринов Маринов - кларнет 9. Кирил Стефанов Калчев - бас (през раменен) 10. Владимир Георгиев Алексиев - баритон 11. Христо Петков Кънчев - флигорна 12. Петър Михов Станев - флигорна, кларнет 13. Никола Бончев Колев - барабан 14. Георги Иванов Райков - барабан 15. Тодор Гатев Тодоров - тъпан 16. Йордан Иванов Георгиев - тъпан След известно прекъсване от година – две се формира нова музика. Обучават я бай Пенчо от с. Изгрев и Страхил Ник. Ивановски от с. Стежерово. Инструментите са закупени от читалището в с. Божурлук 1. Флигорни 2 броя 2. Баритони.. 2 броя 3. През раменен бас 1 брой 4. 4. Тъпан.... 1 брой 5. 5. Барабанче 1 брой В музиката свирят: 1. Михаил Димитров Георгиев - флигорна 2. Йордан Димитров Савов - флигорна 3. Георги Николов Михов - флигорна 4. Сави Димитров Савов - баритон 5. Йордан Петков Гутев - баритон 6. Петър Михов Станев - кларнет 7. Михаил Николов Михов - тромбон 8. Любен Петков Славов - бас 9. Йордан Иванов Георгиев - тъпан 10. Никола Бончев Колев - барабанче 11. Йордан Иванов Кунев - барабанче Духовата музика свири до месец ноември 1977 година, когато при автомобилна катастрофа загива Йордан Петков Гутев – ръководител на музиката. Пет – шест години по-късно, след като се вижда, че в селото не може да се формира музика, читалището събира инструментите и ги продава на читалището в село Българене.

СПОРТ

Футбол. От 1948 год., до юни 1975 година в селото има футболен отбор, който никога не е заемал место в дъното на таблицата. Класирал се е на второ место в групата. Бивал е и водач на групата. В едно от първенствата за първите седем мача не бе допуснат гол във вратата си. Най-голяма победа на чужд терен е постигната в с. Гривица – 5:0 за "Чавдар" Божурлук, а на собствен терен – 10:0 с Муселиево, когато Петко Петков вкарва сам 6 гола. С "Гигант" Белене – 2:0 в Божурлук и 4:4 в Белене. Футбола в Божурлук може да се раздели на три етапа, на три поколения футболисти с прекъсвания между тях от по няколко години: I поколение с организатор Йордан Недев Стоянов – Недето: 1. Йордан Недев Стоянов 2. Тодор Георг.Димитров – Влаха 3. Минчо Иванов Иванов 4. Богомил Лазаров Шишков 5. Никола Петков Иванов 6. Иван Петков Иванов – Късето 7. Симеон Иванов Марков 8. Тодор Иванов Марков 9. Слави Христов Славов 10. Петко Христов Славов 11. Свщ.Петър Тодор. Ценков – Попа 12. Йордан Петков Кънчев 13. Слави Петков Кънчев 14. Стоян Коев Стоянов 15. Господин Петков Господинов 16. Христо Петков Господинов 17. Георги Райков Господинов 18. Господин Райков Господинов 19. Илия Христов Петров 20. Иван Алакс. Иванов – Ватю и др. II поколение с организатор Христо Петков Господинов: 1. Иван Петков Иванов–Цонев 2. Христо Тодоров Панаьотов 3. Йордан Иванов Кунев 4. Тодор Христов Дончев 5. Петран Христ.Трифонов 6. Любен Господинов Пенков 7. Веско Филев Иванов 8. Димитър Христов Дончев 9. Иван Димитр. Иванов – Агичката 10. Асен Христов Маринов – Мечето 11. Николай Иванов Николов 12. Петко Петков Генов 13. Христо Георг. Маринов – Донека 14. Цанко Петров Тодоров 15. Кирил Стеф. Христов – Гутето 16. Георги Петков Добрев и др. III поколение с организатор Николай Иванов Николов: 1. Петко Иванов Петков – Късето 2. Райчо Йорданов Райнов 3. Иван Симеонов Иванов 4. Михо Златев Йорданов 5. Михо Марков Йорданов 6. Петко Христов Петков 7. Йордан Иванов Савов 8. Слави Асенов Стоянов 9. Стефко Ангелов Иванов 10. Стоян Велчев Стоянов 11. Димитър Йордан. П. Славов 12. Кръстю Иванов Кръстев 13. Радослав Илиев Иванов 14. Христо Тодоров Иванов 15. Стоян Петк. Стоянов – Сокола 16. Йордан Петр. Тодоров – Попа 17. Йордан Илиев Иванов 18. Дончо Колев 19. Никифор Савов Петков 20. Господин Йорданов Петков и др. Най-добрите футболисти са били: от първо поколение – Йордан Недев Стоянов – Недето; от второ поколение – Иван Петков Иванов – Цонев и от трето поколение – Петко Иванов Петков – Късето. Последния бе оценен от съдии и треньори и бе поканен от ФК “Академик” – Свищов и от ФК "Спартак" – Плевен, но поради близостта той прие и бе картотекиран в "Академик" – Свищов, когато "Академик" играеше в АРФГ. Тенис на маса. По този спорт през 1979 год. с. Божурлук спечели второ място на спартакиадата в гр. Левски, за което има флагче. Отбора спечелил второто место бе в състав: Йордан Иванов Савов – първа ракета, Слави Асенов Стоянов – втора и Николай Иванов Николов – трета. Ако за трета ракета се бе явил Христо Тодоров Панаьотов отбора щеше да бъде на първо место. Лов и риболов. Ловно-рибарската дружинка в селото създава през 1960 год. единственият ловец тогава Петър Михов Станев. През 1962 година дружинката наброяваше вече 24 члена. 1. Борис Илиев Димитров 2. Борис Николов Види нов 3. Веско Филев Иванов 4. Георги Пенчев Георгиев 5. Георги Петков Добрев 6. Дончо Иванов Филев 7. Иван Петков Иванов 8. Кръстю Николов Иванов 9. Любен Петков Генчев 10. Марко Йорданов Марков 11. Никола Тодоров Филев 12. Николай Иванов Николов 13. Петър Михов Станев 14. Петър Стефанов Христов 15. Стефан Йорданов Златев 16. Слави Христов Славов 17. Сави Недялков Савов 18. Тодор Савов Недялков 19. Тодор Георгиев Пенев 20. Христо Петков Кънчев 21. Христо Тодоров Панаьотов 22. Йордан Стоянов Йорданов 23. Сави Борисов Савов 24. Христо Георгиев Маринов Последните трима не се имали ловни пушки. От 1960 до към 1970 година се ловуваше три пати в седмицата – сряда, събота и неделя от 1 октомври до 1 януари. Ловуваше се само на зайци, защото друг полезен дивеч рядко се срещаше, като сърни и фазани, а яребиците, без да са обект на лов запазват все едно и също минимално количество от десетина групи. След това се навъдиха и сърни. Имаше много сърни – цели стада. Ловната дружинка разсели и около 200 бр. малки фазанчета от които се развъдиха много фазани. Ловното стопанство бе богато на полезен дивеч – зайци, сърни и фазани до 1988 год. Зайците изчезнаха в резултат на химизацията и залаганите отрови против гризачи по полето, за защита на селскостопанската продукция. Появиха се много чакали, поради което бързо намаляха и сърните – и вече са на изчезване. За лов останаха само фазаните. Явиха се и глигани, но понеже няма подходящи условия за тях, те са с непостоянно местопребиваване. През 1983 година дружинката отстреля четири прасета. Ловните такси станаха непоносими за ловците, а дивеча е на изчезване. Това доведе до отказване от членство на ловци, поради което ловната дружинка на 1.І.1999 година наброява само 14 члена: 1. Борян Петков Иванов 2. Веско Филев Иванов 3. Георги Пенчев Георгиев 4. Георги Петков Добрев 5. Георги Николов Тодоров 6. Георги Филипов Ангелов 7. Йордан Иванов Савов 8. Йордан Димитров Йовков 9. Кръстьо Николов Иванов 10. Любен Петков Дим.Генчев 11. Николай Иванов Николов 12. Николай Йорданов Николов 13. Недялко Савов Недялков 14. Петър Стефанов Христов

ТЪРГОВИЯ

Първоначално след заселването търговия в селото не е имало. За сол, газ, катран и др. хората са ходели и са се снабдявали от гр. Свищов. Първият магазин в селото е на Илия Христов Тодоров в домът му. Смесен магазин със звънче над вратата. Продавач е собственикът на магазина. Първата кръчма е в домът на Христо Димов Недялков. Вторият магазин е в къщата на Йордан Марков Тодоров. Магазинери в него до събарянето на сградата са били: Милан Христакев, Христо Йорданов Петков, Върбан Маринов Банев, Христо Василев Николов, Димитър Димитров Щуков, Петко Славов Петков, Минчо Иванов Иванов, Велико Петков Димитров, Димитрана Василева Коева и Илка Илиева Добрева. Третият магазин е в къщата на Райна Димитрова Недялкова. Продавачи: Петко Димитров Илиев – Брадата и Иван Димитров Щуков. Четвъртият магазин в къщата на Бончо Колев Цонев. Продавачи: Кръстю Бончев Колев, Петко Петков Лазаров, Милан Христакев. Имало и моникс. Първата сладкарница в къщата на Стоян Петков Василев – Банека. Продавачи: Асен Стоянов Велчев и Йордан Райнов Велчев. Втората сладкарница в къщата на Петко Иванов Недев – Раехчето. Продавачи: синовете му Тодор и Йончо Петкови Иванови и Асен Стоянов Велчев. Петият магазин е в къщата на Йордан Генов Никифоров. Продавачи: Иван Димитров Щуков и Христо Йорданов Петков. Втората кръчма (Пивницата), а по-късно магазин и последно сладкарница в къщата на Тодор Филев Филев. Продавачи са били: в пивницата - Петко Петков Лазаров, Станьо Анков Станев, Петър Михов Станев и Минчо Иванов Иванов; в магазина - Йордан Иванов Кунев, в сладкарницата – Симеона Христова Маринова и Славка Георгиева Славова. След закриването им в същото помещение Никола Тодоров Филев започва приемане на вълна, прежди и дрехи за боядисване и предлага пътеки, килими, одеяла и прежди за продан. Разносна търговия – Александър Райков (дядо Сандьо) – продава шекер собствено производство и търговия с риба. Лятна градина (Дансинг) в парка при паметника. Продавачи са били: Димитър Йовков Димитров, Дончо Иванов Филев и Марко Йорданов Марков. Новата сграда на Селкооп се открива през 1965 година със смесен магазин в източната страна и пивница в западната. Магазинери в магазина са били: Илка Илиева Добрева, Георги Стоянов Георгиев, Владимир Петков Димитров, Мария Ст. Радева, Йордан Райнов Велчев, Иванка Илиева Иванова, Валя Димитрова Петрова, Людмила Иванова Банчева, Тодор Георгиев Пенев, Мария Любенова Генова, Христо Антонов Христов, Йордан Иванов Кунев, Надежда Дончева и Йорданка Петкова Бончева. Последната от 1996 год. взема магазина под аренда и открива фирма на едноличен търговец. В пивницата работят: Владимир Петков–Димитров, Петър Михов Станев, Славка Георгиева Славова, Андрейка Аспарухова Маринова и Надежда Дончева Иванова едновременно с магазина, след което пивницата остава затворена. Сладкарницата (павилион) е построена през 1978 година. В нея са работили: Симеона Христова Маринова, Славка Георгиева Славова и Йорданка Петкова Бончева. Отговорник на Селкоопа след построяването на търговската сграда 1965 година до смъртта си 01.ІІ.1978 година бе Димитър Йовков Димитров, който изпълняваше и длъжността "Закупчик" на животни и зеленчуци – най-вече яйца и домати от личните дворове на стопаните, откъдето изкупуваше 240 - 260 т. домати за износ, отделно за вътрешен пазар и преработка. След 1990 год. по за година-две откриха: Радка Петкова Тодорова (Генова) – сладкарница в гараж, Атанаска Янкова – сладкарница в гараж, Никола Тодоров Филев – при автоспирката, в бащината си къща. Слави Асенов Стоянов също откри заведение в гараж, като започна и производство на безалкохолни напитки – лимонада и оранжада. Изхранване на населението – фурна. През 1950 год. се направи фурна в общинска сграда, зад стария съвет, които се намираха до двора на Бончо Димитров Бончев. Фурната работи до 1970 година. Фурнаджии са били: 1. Димитър Иванов Гутев 2. Никола Иванов Велчев 3. Тодор Георгиев Димитров 4. Никола Христов Гаврилов 5. Борис Любенов Доневски 6. Стефан Петров Маринов След 1970 год. хляб се доставя от фурната от с. Стежерово. През 1991-1992 год. се построи нова фурна. Строежа извърши ТКЗС с председател Георги Петков Добрев. Фурната бе напълно завършена и електрифицирана, но така и не заработи, защото настъпиха нови времена. Ликвидира се ТКЗС, чиято събственост бе и фурната. Така сграда без собственик беше разграбена. Изчезнаха врати и прозорци, автомати и ел. инсталация. През 1994-1995 година хляб се доставяше от с. Ореш. През 1996 година хляб се доставяше от частна фурна в с. Българене – фурна турски образец. От м. септември 1996 година снабдяването с хляб отново става от фурната в с. Ореш – на ишлеме, срещу внесено жито. Социален патронаж. През 1988-1989 година бе създаден "Социален патронаж" за подпомагене на възрастни и самотни хора. Работата на социалния патронаж тръгна много добре, но след като цените на стоките и продуктите рязко скочиха нагоре се стигна до неговото закриване. Ниските пенсии не стигаха дори само за храната.

СЪОБЩЕНИЯ

До 1960 год. селото е към ПТТСтанция гр. Свищов. От 1960 до 1974 г. е към ПТТСтанция с. Стежерово. От 1975 година се открива пощенска станция в Божурлук - пощенски клон и клон на ДСК. Първата началничка на пощенския клон от 1975 до 1979 г. е Дора Йорданова Йовкова. От 1979 год. началник на клона е Стоянка Илиева Тодорова. Първоначално пощата – колети, писма и вестници – са получавани от общинския прислужник (разсилния), който ги е раздавал на хората. Последния нещатен е бил Димитър Добрев Иванов, а платени пощальони към пощата са били: 1957-1958 год. - Никола Христов Гаврилов, 1958-1959 год. - Николай Иванов Николов. 1959-1963 год. - Йордан Петков Гутев, който е и ръководител на духовата музика в селото. 1963-1975 год. - Кирчо Стефанов Христов – Гутето. 1975-1985 год. - Донка Христова Димитрова – Анчовата. 1985-1997 год, - Пенка Борисова Филева – Учковата. От 01.01.1998 г. бройката е съкратена. Длъжността се изпълнява от началник пощата.

ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ Електрификацията на селото се извършва 1943-1950 год. През 1949 година с каруци от населението е прекарана баластра от пристанището в Свищов по линията на далекопровода Стежерово Божурлук. Бетонните стълбове са отливани и изправяни на место от населението с доброволен труд. Държавата е подсигурявала само цимент, арматура и кофраж, а също и дървени импрегнирани стълбове за района на селото след тра-фопостовете. Първите десетина години е имало само един трафопост в селото. След това се правят още два в селото и един в стопанския двор на ТКЗС. За да се получи медна жица за уличната мрежа общината събирала стари медни съдове от населението и ги предава за претопяване. Така ел. мрежата достига до всеки дом. През 1951 год, в селото е останала само една къща без ток – къщата на Минка Павлова Йовкова. В техническо отношение селото се обслужва от ел. работници от други населени места до 1981 година, когато към Електроснабдяване постъпва Борян Петков Иванов, а от 1985 година към електроснабдяване постъпва и Георги Тодоров Господинов.

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ (ВиК)

Първоначално жителите на с. Божурлук изкопават два кладенеца от двете страни на барата (рекичката), там където сега е големият мост на багерния канал до мивката за моторни превозни средства и направили две чешми с по един чучур. Това станало през 1867 година. През 1860 година жителите на селото прекопават седем кладенеца в местността "Горни бахчи", срещу "Дамянова гора", съединяват ги с тръби и довеждат водата до центъра на селото, като направили чешма там, където се намира сладкарницата. През 1038 година е направено ново модерно водохващане с дренаж в същия район и с метални тръби водата е докарана до новата голяма чешма с три чучура. През 1060-1061 година се прави модерно водоснабдяване на селото. Построяват се помпена станция и резервоари. Поставят се водопроводни тръби по всички улици на селото. През 1962 година водоснабдяването минава към "ВиК”, от където се назначава щатен водопроводчик и се извършва обслужване и поддръжка. Водопроводчици са били: От 1962 до 1972 год. - Димитър Маринов Михов От 1972 до 1974 год, - Симеон Иванов Марков От 1974-до 1985 год. - Христо Димитров Христов От 1986 до 1995 год. - Георги Николов Михов От септември 1995 год. е Георги Николов Тодоров

УСЛУГИ Коларо-железарски: Първите коларо-железари в селото са Михо Йовков – Ковача и Иван Димитров Ковачев. По-късно работят прочутите в околността майстори на красиви, здрави и пеещи каруци: - Гено Никифоров със синовете си Йордан, Петко и Христо, - Стоян Йорданов Петков със синовете си Йордан и Дончо. - Тодор Филев Филев със сина си Никола. При тях се учи, а после се отделя Тодор Иванов Тодоров. Дърводелски Като дърводелци са работили: Георги Иванов Георгиев – Марека; Марко Петров Бобойчев, при когото са се учили: Тодор Георгиев Пенев – Щуката, Атанас Атанасов Петков – Танчо и Слави Йорданов Генчев. Бъчварски Бъчвари в селото са били Христо Христов Гутев и синът му Христо Хр, Христов. Шивашки Като шивачи са работили Никола Иванов Костов и синовете му Иван и Тодор. При Иван Николов са се учили за шивачи: Богдан Филев Иванов, Георги Калчев Йорданов и Стоян Георгиев Стоянов – Душката. Дамско шивачество са упражнявали: Атанаса Калчева – Глухонямата и Пенка Тодорова Атанасова – Попадията. Машинно плетачество - Радка Георгиева Иванова – Маречето. Бръснарство Бръснари: Юсеин Мехмедов от Свищов, Атанас Петков Атанасов – Тачо, Георги Николов от Стежерово, Петко Костов Кунев, Върбан Цветков и Алико Шерифов Решков от Стежерово. Сарачи Тодор Иванов Райков, Никола Бончев Колев, Георги Иванов Райков, Тодор Георгиев Димитров и Георги Костадинов Господинов. Преси за цедене на сладки метли Христо Христов Йорданов – Перчана, Велчо Стоянов Велчев и Петър Михов Станев, който по-късно я дава на Георги Калчев Йорданов. Ракиеизваряване Казани за изваряване на ракия са притежавали: Христо Димов Недялков, Илия Христов Тодоров и Никола Иванов Костов. Всички те до 1950 година, след което казаните се национализират и минават към потребителните кооперации - Селкооп и Наркооп, така и до сега.

ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ Най-старата политическа организация в селото е земеделския съюз - БЗНС. Никола Петков Караниколов става член на земеделския съюз през 1905 година. Той е създателя на БЗНС в селото, а първият председател на БЗНС в Божурлук е Петко Господинов Димитров, който ръководи земеделския съюз до 9 юни 1923 год. След 9 юни 1923 год. до 1924 година председател на земеделския съюз е Петко Йорданов Николов, а от 1924 до 1934 година председател е Христо Василев Николов. От 1934 до 1944 година политическите партии в България са забранени. Не е имало организация и в Божурлук. От 1944 до 1945 год. председател на 3С е Петко Славов. От 1945 до 1970 г. п-л на БЗНС е Тодор Савов Недялков. От 1971 до 1979 г. п-л на БЗНС е Христо Петков Кънчев. От 1980 год. п-л на БЗНС е Тодор Георгиев Петров. Младите симпатизанти на БЗНС след 9.ІХ.1944 год. изграждат 3МС – Земеделски младежки съюз, а негов председател става Йордан Петков Иванов – Раехчето. През 1938-1939 година Петър Петков Йорданов и Цветан Господинов Ковачев организират кръжоци в които участвуват около 40 души. Създават се условия за изграждане на ремсова група. През 1942 год. се създава ремсовата група, в която са и Христо Атанасов и Йордан Йорданов. Тази група е основата за създаване на РМС - Работнически младежки съюз. Отговорник на групата е Христо Атанасов Михов. След 9.IX.1944 год. на Ремсовата организация са: 1. Христо Атанасов Михов 2. Цветан Господинов Ковачев 3. Илия Господинов Илиев 4. Уч. Иван Пенчев 5. Йордан Петков Йорданов 6. Тодор Маринов Петров 7. Дончо Петков Райнов 8. Петко Николов Йорданов 9. Йордан Николов Йорданов 10. Йордан Цонев Йорданов 11. Мара Генова Никифорова 12. Гинка Пенчева Найденова 13. Борис Дончев Райнов 14. Борис Анков Станев За секретар на РМС е избран Тодор Маринов Петров. До следващата година организацията достига 35 члена. На 17.IX.1944 година е изградена партийна организация – БКП с 18 члена. За секретар на организацията е избран Петър Петков Йорданов, а за заместник-секретар по пропагандата – Христо Атанасов Михов. През 1948 година БКП наброява 90 члена. Партийни секретари са били: От 1.Х.1944 до 1945 год. - Петър Петков Йорданов – платен; От 1945 до 1947 г. - Христо Атанасов Михов – платен; От 1948 до 1957 г. - Йордан Петков Йорданов – платен; От 1958 до 1970 г. - Никола Тодоров Филев - общест. начала; От 1971 до 1974 г. - Тодор Маринов Петров – платен; От 1974 до 1976 г. - Георги Петков Добрев - на хонорар; От 1976 до 1990 г. - Тодор Маринов Петров - на хонорар; От 1990 до 1991 г. -Николай Ив. Николов - на общест. начала; От 1991 год. е Георги Филипов Ангелов- на общест. начала След разпадането на социалистическия строй в България се образуваха няколко десетки партии. Основните - най-големи и авторитетни са: СДС, БСП, БЗНС, но БЗНС се рои на няколко различни БЗНС-та и др. В Божурлук се оформиха три партии: БСП, СДС и БЗНС.

5 април 1999 г. с. Б0ЖУРЛУК

ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ И ИНФОРМАЦИЯ ПРИ НАПИСВАНЕ НА НАСТОЯЩАТА ИСТОРИЯ

1. Три страници (първите) от стара история, написана от Георги Тодоров Георгиев по разкази от баща му Тодор Георгиев Калчев и дядо му Георги Калчев Кованлъчанина (един от първите заселници) 2. Книгата "Или отвъд Дунава или в Дунава" от Лариса Чакалова и Рашко Иванов . 3. Летописната книга на Училището. 4. Летописната книга на черквата. 5. Регистрите на кметството. 6. Протоколи и доклади на бившето ТКЗС "Георги Димитров", а по-късно ТКЗС "Септември" с. Божурлук. 7. Архивите на читалището, Ловната дружинка, спорта и Турингклуба. 8. Спомени на стари хора.

 Това е Историята на с. Божурлук написана от Николай Иванов Николов в съкратен вариант, без форматирането, снимките и др. Предстои изграждане на отделен сайт на селото в който отсвен тази история ще бъде публикуван и албум със снимки на една голяма чест от населението, както и други данни и възможности за контакти. 

За контакти E-mail: buju@abv.bg

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки