Битка при Върбишки проход
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Битката при Върбишки проход | |||||||||||||
| Конфликт: Част от българо-византийските войни | |||||||||||||
| [[|300px]] {{{описание}}} |
|||||||||||||
|
|||||||||||||
| Воюващи страни | |||||||||||||
| България | Византия | ||||||||||||
| Командири | |||||||||||||
| Крум | Никифор I Геник† | ||||||||||||
| Сили | |||||||||||||
| 50,000 - 65,000 | 60,000 - 80,000[1] | ||||||||||||
| Жертви | |||||||||||||
| малки | голяма част избити | ||||||||||||
Битката при Върбишкия проход се състояла на 26 юли 811 между българските войски, водени от кан Крум и Византийската империя.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
През 808-809 г. хан Крум подкрепил бунта на славяните в долината на р. Струма и ги присъединили към своята държава. През 809 г. завзема ключовата византийска крепост Сердика. В началото на 811 г. византийския император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, резиденцията на българските канове.
[редактиране] Никифор разграбва Плиска
Крум предложил на императора мир, но Никифор отхвърлил предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници”, както се изразява хронистът Теофан. Императорът навлязъл в българска територия на 20 юли. В течение на три дена след битки и много заобикалки през непристъпни места Никифор достигнал до Плиска, резиденцията на българските канове.
Византийския император придружавал движението си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което избивал без разлика на пол и възраст. Никифор се грижил само как да насити своята алчност за богатство. Той наложил печати на Крумовите съкровищници и ги пазил като собствени. В същото време отрязвал ушите и други членове на войници, които се докосвали до неговата плячка. Най-сетне заповядал да опожарят палатите на Крум.
Крум повторно се обрънал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди с миром”, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаен от успехите си, не искал и да чува за мир.
[редактиране] Хан Крум се готви за възмездие
Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се готвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен както от отказа на императора да сключи мир така и от невижданите жестокости, грабежи и произволи в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.
Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, и тогава никой да се не надява, че ще избегне гибелта.” Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници.
[редактиране] Ход на битката
В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, дето той бил убит. В нощния бой освен императорът загинали много видни велможи и военачалници, именно, патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва „цялата християнска красота загина!”. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин.
Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.
[редактиране] Славната победа на кан Крум
Българският кан се прославил като победител над ромейския император. Така се улеснило приобщаването на македонските славяни и разширението на държавата в посока югозапад. Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.”
Славната победа окуражила Крум, който почнал да се приготвя за възвръщане предишното положение на България.
[редактиране] Източници
- Theophanes the Confessor, Chronicle, Ed. Carl de Boor, Leipzig.
- John Skylitzes, Synopsis Historion, translated by Paul Stephenson.
- Nikephoros Patriarch of Constantinople, Short History, C. Mango, ed., Dumbarton Oaks Texts 10, 1990.
- Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.
