Бернардо Бертолучи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Бернардо Бертолучи (на италиански: Bernardo Bertolucci) е италиански режисьор и сценарист. Роден е на 16 март 1941 г.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден в Парма, Италия. Той е син на италианския поет Атилио Бертолучи. Бертолучи започва да пише стихове още на 15 години и скоро печели няколко престижни награди. Завършва литература и философия. След това отива в Рим, където е помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма "Безделник" през 1961 г. На 21 години заснема първия си филм "Сухата кумица".
[редактиране] "Последно танго в Париж"
Бумът на италиaнското кино затихва през 70те години, когато филмовата индустрия става жертва на голямата рецесия. Италианските режисьори са все по-често принудени да корпорират филмите си с американски, френски, шведски и други компании, за да могат да ги финансират. Бертолучи не прави изключение. През 1972 г. заснема "Последно танго в Париж" с участието на чуждестранни актьори в главните роли (Марлон Брандо, Мария Шнайдер). Филмът се счита за скандален, с оглед на секс-сцените, които съдържа. След първата му прожекция в Ню Йорк е цензуриран както в САЩ, така и в Италия. От 1976 г. до 1981 г. е спрян от екрана.
[редактиране] Оскари
През 80те Бертолучи получава три Оскара за най-добър режисьор с "Последният император", с "Чай в пустинята" и с "Малкият Буда". В "Малкия Буда" разказва историята на принц Сидхарта преплетена с идеята на будистите за прераждането.
[редактиране] Последните филми
По-нататък Бертолучи се връща към интимната тематика от по-рано. През 1996 г. заснема "Открадната красота", последван и от последният му филм "Мечтатели".
[редактиране] Филмография
- Мечтатели (I sognatori, 2003 г.)
- Открадната красота (Io ballo da sola, 1996 г.)
- Малкият Буда (Piccolo Buddha, 1993 г.)
- Чай в пустинята (Il te' nel deserto, 1990 г.)
- Последният император (L'ultimo imperatore, 1987 г.)
- Трагедията на шута (La tragedia di un uomo ridicolo, 1981 г.)
- Луна (La luna, 1979 г.)
- 1900 (Novecento, 1976 г.)
- Последно танго в Париж (Ultimo tango a Parigi, 1972 г.)
- Стратегия на паяка (La strategia del ragno, 1970 г.)
- Конформистът (Il conformista, 1970 г.)
- Партньор (1968 г.)
- Преди революцията (Prima della rivoluzione, 1964 г.)
- Сухата кумица (La commare secca, 1962 г.)
