Белги

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Първото записано сведение за белгите, част от племената, от които произлизат съвременните белгийци, е от 58 пр.н.е. Юлий Цезар, базиран в римската провинция Нарбонска Галия, организира завладяването на останалата част от Галия. През 56 пр.н.е. той се сблъсква с група племена в северната част на страната, които според Страбон са петнадесет на брой. Белгите заемали левия бряг на Рейн.

Историците от 19 и началото на 20 век дълго време се занимават с проблема дали белгите са келти или германци. В своята книга De Bello Gallico (Галската война) Цезар пише, че Галия е разделена на три части, обитавани от аквитани, белги и гали. От това би следвало, че белгите са различни от галите. От друга страна, той казва за галите: horum omnium fortissimi sunt Belgae (от всички гали белгите са най-храбри). Други племена, които Цезар причислява към белгите, са левките, треверите и медиоматрите. Посейдоний включва също и армориканите в Бретан. След римското завоюване страната на белгите е наричана от римските автори Галия Белгика. Тя започва почти от Париж на юг и достига до река Рейн на север и изток.

По времето на Цезар белгите били преминали през Ла Манш в Южна Англия и се били настанили в някои южни области, където някои техни градове са Magnus Portus (Портсмут) и Venta Belgarum (Уинчестър).

Белгите участват във въстанието на Версенжеторикс през 52 пр.н.е.. След окончателното им покоряване Цезар обединява трите части на Галия, територията на белги, гали и аквитани, в една огромна провиция (Gallia Comata), която е реорганизирана от Октавиан Август според традиционното ѝ културно разделение. Римска Белгика стига на изток до Рейн и от Северно море до езерото Констанс (Lacus Brigantinus), включвайки части от днешна Западна Швейцария. Столица на Белгика е град Реми (Реймс).

При Диоклециан Белгика Прима със столица Аугуста Тревирорум (Трир) и Белгика Секунда със столица Реймс стават част от диоцеза Галия.

През 5 век напълно романизираните белги са покорени от франките.