Баюви дупки - Джинджирица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Баюви дупки - Джинджирица е името на резерват разположен в планина Пирин. Той е един от най-старите резервати в България (създаден е през 1934 г.) и е създаден с цел опазването на двата редки дървесни вида бяла и черна мура, както и на разнообразния животински свят на местността. Територията на резервата обхваща площ от близо 3000 хектара земя, като надморската височина на Баюви дупки - Джинджирица варира между 1200 и 2884 м.
[редактиране] Флора
Близо 60 % от територията на резервата е заета от гори като те са предимно от бяла и черна мура. Срещат се групи дървета или отделни представители на видовете бял бор, черен бор, обикновен смърч и ела. Средната възраст на горите е над 150 години като на места горите достигат до възраст от над 500 години. Части от гората Малка Джинджирица са на възраст от 500 до 550 години. Белите мури достигат до височина от над 35 метра, а две дървета черна мура на възраст от над 1050 години са обявени за защитени обекти.
Високите части на резервата са заети от клекови формации на възраст на места до близо 100 години. Средната височина на тези храсти е от 1,5 м. до 2 м., но на места те достигат до височина 3 м. В резервата се опазват голямо количество висши растения като част от тях са включени в Червената книга на България.
[редактиране] Фауна
В резерват Баюви дупки - Джинджирица характерен представител на животинския свят е дивата коза, която е един от символите на резервата. Срещат се още дива свиня, златка, белка, катерица, глухар, кафява мечка. В почти всички части на резервата се срещат сокол, ястреб, кълвач и други.
