Башино село

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41.7483° с.ш. 21.76° и.д.

Башино село Башино Село
Башино село Башино село на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Вардарски
Община:	Велес
Географска област:	Повардарие
Население:	814 (2002)
Надморска височина:	205 м
Геогр. положение:	41° 44' 53" сев. ш. 21° 45' 36" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:	VE

Башино село или само Башино, понякога Бащино село (на македонски книжовен език: Башино Село; на турски: Паша Кьой) е село в община Велес, Република Македония.

Съдържание 1 География 2 История 3 Родени в Башино село 4 Бележки

[редактиране] География

Башино село се намира в средния дял на Велешката околия, в северната част на малкото Велешко поле, между международния път Е-75 и река Вардар. Средището е разположено на 175 м надморска височина и е отдалечено на 5 км от град Велес. Населението му е 775 души, от които 767 декларират, че са македонци, а 8 - сърби.

В селото съществува начално училище, поща и хранителни магазини. С площ от 9,6 км², 393,5 ха обработваема земя и едва 0,2 ха гори, населението на селото се занимава главно със земеделска работа. Башино село е средно по големина, с положителен прираст в броя на популацията. Немалък дял от трудоспособните жители работят във Велес.^[1]

[редактиране] История

Според преданията Башино село е наречено така по думите на неизвестен турски бег, който когато го видял казал: Е, това е баш селото - хубаво село. Жителите на селището и то самото се споменават в няколко народни песни от македонския край. Други варианти за етимология са, че българското име произлиза от турското му - Паша кьой или от думата баща.

През първата половина на ХІХ век в Башино село съществува българско училище. В 1845 година башиноселци изготвят печат на своето училище, на който е отбелязяно: "Печ(ат) Башовското Българско Училище"^[2]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бащино село е посочено като село със 70 домакинства с 338 жители българи.^[3] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Башино е населявано от 960 жители, като всички са българи.^[4]

В края на ХІХ и началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част от жителите му са под върховенството на Българската екзархия, а останалите са привърженици на сръбската пропаганда. През 1891 година 34 къщи от селото (от общо 184) се обявяват за сръбски. По-късно за нуждите на сърбоманската група в селото се открива и сръбско училище, което функционира паралелно с българското^[5]. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 200 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти и функционира българско училище.^[6]

В миналото голяма част от жителите се преселват в Куманово, тъй като градът привличал хората от района, след сливането на вардарската с моравската железница от 1888 г.

Според преброяването от 2002 година селото има 814 жители.^[7]

Националност	Всичко
македонци	802
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	1
сърби	8
бошняци	0
други	3

[редактиране] Родени в Башино село

• Андрей Петкович (? - 1897), български учител и руски дипломат
• Димитър Петкович, български възрожденец
• Константин Петкович (1824 - 1898), български славист, публицист и поет; руски дипломат и преводач
• Михайло Маневски (р.1937), политик от Република Македония

[редактиране] Бележки

Населени места в Община Велес
Велес | Башино село | Белещевица | Бузалково | Ветерско | Горно Каласлари | Горно Оризари | Джидимирци | Долно Каласлари | Долно Оризари | Иванковци | Карабунище | Круше | Кумарино | Лугунци | Мамутчево | Новачани | Ново село | Ораовец | Отовица | Ращани | Рудник | Сълп | Сливник | Сояклари | Сопот | Църквино | Чалошево | Ърлевци

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област