Балчишки дворец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Музеи в България
Държавен културен институт Културен център "Двореца"

Населено място	Балчик
Тематика	история, ботаника
Основан	1924 г.
Обект на БТС	№ 24,
Работно време
Лятно	април – октомври 9:00 – 20:00 ч.
Почивни дни	няма
Зимно	ноември – март 9:00 – 16:00 ч.
Почивни дни	1 януари, 3 март
Допълнителна информация
Адрес	Балчик
Телефон	(0579) 725 59
Официална уеб-страница
http://www.dvoreca.com

Архитектурно-парковият комплекс “Дворецът” се намира на около 2 км югозападно от град Балчик, на 40 км североизточно от Варна и е разположен на самия морски бряг. Той е една от главните атракции на Северното Черноморие и е включен в Стоте национални туристически обекта. Изграден е по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино през 1924 г. като лятна резиденция на румънската кралица Мария.

[редактиране] История

През Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 г. и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Кралицата на Румъния – Мария Александрина Виктория де Единбург харесва много завладяната българската земя заради интересните балчишки скали, мекия климат и топлата морска вода. Покрай румънската аристокрация в Балчик купуват места много румънски интелектуалци, сред които и прочутата художничка Чичилия Куцеску Сторк. Така "Дворецът" се превръща в значително културно средище по Черноморието. На 7 септември 1940 г. българската външна политика успява чрез Крайовския договор да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България. След това дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години превърнат в туристически център.

[редактиране] Архитектура

Дворецът включва два основни елемента – сграден фонд и парк. Паркът е превърнат впоследствие в научна ботаническа градина, която днес се стопанисва от СУ "Св. Климент Охридски". Най-важната природна даденост на двореца е изобилната и кристалночиста вода на изворите "Бял кладенец" и "Чатал чешма". Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили ^[1]. Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени и спира пред главния вход на с караулното на часовоите. В двора е изграден параклисът "Успение Богородично" в чест на румънската кралица. Други популярни забележителностите са "Градината с кръстовидното водно огледало", "Гетсиманската градина", "Мостикът на двореца и гаражите за яхти", юзината и "Мостът на въздишките", "Алеята на виното", "Висящите тераси", гробът на кралица Мария и други.