Балдуин IX Фландърски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Балдуин (Boudewijn) (роден във Валaнсиен 1171 г. — ? безследно изчезнал през 1205 г.),
Познат като:
- Балдуин IX граф Фландърски от 1194 до 1205 г.,
- Балдуин VI граф Хенегауски от 1195 до 1205 г.,
- Балдуин I император Константинополски от 1204 до 1205 г.
Той е най-големия син на граф Балдуин V Хенегауски и Маргарита I Елзаска, сестра и наследница на Филип Елзаски, граф на Фландрия. През 1186 г. се жени за Мария Шампанска. След смъртта на майка си (15 ноември 1194 г.) става граф на Фландрия, а след смъртта на баща си (17 декември 1195 г.) наследява и графство Хенегау/Ено.
Първите години на управлението му преминават в непрекъснати борби с неговия феодален сеньор, френския крал Филип Огюст, който няколко години преди това (1191 г.) е сложил ръка на южата част на Фландрия (Артоа). Балдуин търси подкрепа предимно при римско-германския император Хенрих IV на Свещената римска империя и английския крал Ричард Лъвското сърце. При Перонския мир (1199 г.) Филип Огюст е принуден да върне една част от Южна Фландрия. Още същата година Балдуин и неговата съпруга дават в църквата на Свети Донатус в Брюге/Брюж кръстоносна клетва. И така Балдуин напуска на 14 април 1202 г. своето графство, за да се присъедини към Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204 г.), който по подбуда на Венеция няма за цел Светата земя, а Константинопол. По време на неговото отсъствие съпругата му Мария Шампанска получава регентството над Фландрия и Хенегау.
След като кръстоносците превземат Константинопол и детронират Алексий V, Балдуин е обявен на 9 май 1204 г. за първи латински император на Константинопол и на 16 май е коронован в църквата Света София. Заедно с папа Инокентий III той се стреми да унищожи Голямата схизма. Като император Балдуин не успява да направи много, тъй като още през април следващата година той пада в плен на българския цар Калоян в битката при Адрианопол. Тъй като от този момент нататък следите му се губят, графствата Фландрия и Хенегау са наследени от неговата малолетна дъщеря Йохана. Неговата жена, която междувременно го е последвала, умира в Ако (Сен Жан д'Акр) през пролетта на 1204 г. В Константинопол го наследява като император брат му Хендрик.
Според местното предание във Велико Търново, столица на Втората българска държава, Балдуин е затворен в една кула на стените на крепостта Царевец — наричана оттогава Балдуинова кула. Тази кула е реставрирана и досега може да се види. Преданието разказва още, че Балдуин отхвърля ухажванията на една българска царица, която веднага го обвинила в опит за изнасилване и той бил ослепен с нажежен шиш а след това е хвърлен от т.нар. "лобна скала" в пропастта, на дъното на която тече река Янтра. Двадесет години по-късно във Фландрия се появява отшелник, който твърди, че е изгубеният Балдуин. Независимо от това, че успява да събере няколко последователи около себе си, той е екзекутиран като предател.
