Бакла

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата.

Като зърнено бобова култура баклата има второстепенно значение за нашата страна и световното земеделие. Семената ѝ съдържат повече белтъчини /26-28%/ от тези на фасула, граха и лещата. Поради дебелата обвивка и специфичния вкус зрелите семена се използуват рядко за храна на хората. Те са отличен фураж за животните, но поради съдържанието на алкалоиди не могат да се изхранват самостоятелно.

За приготвяне на ястия по-често се използват зелените семена и младите зелени бобове. Брашното получено от зрелите семена се използва като добавка към пшениченото брашно или като концентриран фураж за селско стопанските животни, особено за млечните крави и подрастващи телета. Окосена в период на цъфтеж, баклата дава хранително и вкусно сено. Сламата ѝ съдържа около 10% белтъчини и 1-5% мазнини, но е сравнително груба, затова животните я предпочитат предварително нарязана в смес с кореноплоди. От нея не може да се приготви сено, тъй като стъблата ѝ са дебели, сочни и трудно съхнат. За силаж баклата е по-добре да се отглежда в смес с царевица, сорго и други култури.

На тежки, плътни и богати с вар почви тази култура е много подходяща за зелено торене. Като бобово растение тя е много добър предшественик за житните култури.

Баклата произхожда от Средиземноморието, откъдето е проникнала в Европа и Азия. Някои автори считат, че тя е първото културно бобово растение, което се е употребявало за храна на човека, тъй като е отглеждана още от народите на древните цивилизации. В Америка е пренесено от европейците. По площ баклата се нарежда на последно място между зърнените бобови култури в света. Най-широко тя е застъпена в Азия и Африка. Повече от половината производство и площи в света се падат на Китай. Няма тенденция за разширяване на площите и увеличаване на производството /табл. 23/.

В България баклата заема малки площи. Отглежда се най- вече в градините за зелени бобове. Баклата е високопродуктивно растение, но у нас страда от лятната суша. При благоприятни условия от нея се получават около 200-250 kg/da зърно. Добивът на зелена маса е над 2000 kg/da. При поливни условия добивът на зърно може да надхвърли и 400 kg/da. Има зимуващи форми, които изпреварват настъпването на сушата и добиви от 500 kg/da при тях не са изключение.

БОТАНИЧЕСКA ХАРАКТЕРИСТИКА Коренова система. Състои се от силно развит централен корен, който достига дълбочина 70-80cm, а понякога до 1m и слабо развити разклонения, разположени главно в 20 сантиметровия почвен слой. Корените заемат около 12% от общата маса на растението. По корените на баклата се развиват едри, неспециализирани грудкови бактерии.

Стъбло. То е изправено, разклонено от основата, четириръбесто и кухо. Височината му достига до 1.5m. Както и при останалите бобови култури разклоняването е свързано с гъстотата на посева.

Листа. Те са сложни, чифтоперести, с различен брой двойки листенца - по две в основата и по 6-8 към върха. Формата на отделните листчета е елипсовидна, периферията - целокрайна, повърхността - гладка. Последното листче на всеки лист е видоизменено в кукичка.

Цветове. Формира много голям брой цветове. Устройството им е типично за бобовите култури. Цветовете са едри и от 2 до 20 събрани в съцветие грозд. Венечните листа са бели с две черни петна на крилцата и кафяви дълги ивици на байрачето. Има форми и с други окраски на венечните листенца - жълта, червена, кафява, пъстра и гълъбова. Баклата е самоопрашваща се култура с голям процент на чуждо опрашване.

Плодове. В млада възраст са зелени, сочни и изпълнени отвътре с нежна паренхимна тъкан. При узряване стават тъмнокафяви и кожести.

В един грозд се развиват 1 - 4 плода. Всеки плод е с цилиндрична форма и на върха завършва с извито носле, като най-често съдържа около 3-4 семена.

Семена. По форма и големина семената силно варират от заоблени и дребни до плоски и едри. Окраската им е от жълтозелена до розова. Старите семена потъмняват. Масата на 1000 семена варира от 300-600g до 1300-2400g.

При добро съхранение кълняемостта им може да се запази повече от 10 години.

СИСТЕМАТИКА, СОРТОВЕ Баклата се отнася към сем. Fabaceae, род Faba. Културната бакла Faba vulgaris Moench. обединява три разновидности: едросеменна /vаr.major Hari/ дребносеменна /var.minor Beck/ и средносеменна /var.equina Pers./.

   Едросеменната бакла е средно ранна и високодобивна.Стъблото ѝ е разклонено още в основата и висока  1,5 m.. Цветовете, плодовете и семената са едри. Семената  ѝ са плоски, силно надебелени от страната на пъпчето. Масата на 1000 семена варира от 800 до 2000 g.  

Дребносеменната бакла е по-малко разпространена. Тя е ранозряла и по-нискодобивна. Стъблото ѝ често е неразклонено и достига височина до 60 cm. Цветовете, плодовете и семената са дребни. Масата на 1000 семена е 200-500 g.

Средносеменната бакла е по-високопродуктивна и по-разпространена като полска култура. По морфологични и биологични признаци заема междинно положение между едросеменната и дребносеменната. Масата на 1000 семена е 600-800 g. От нея има студоустойчиви зимуващи форми. У нас са внесени сортове, пригодни за отглеждане при полски условия, с голяма продуктивна възможност и сигурни добиви. От баклата у нас в момента няма районирани сортове.

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Изисквания към топлина и светлина. Баклата е растение на умерения климат. Семената ѝ започват да никнат при температури 4-50С. Младите растения не се повреждат от слани и студ до -80С. Има зимуващи форми, които издържат без снежна покривка до -12 -150С. Най-благоприятна температура за развитието ѝ през вегетацията е 18-220С. При по-високи температури се наблюдава окапване на много цветове и завръзи, особено когато са придружени с ниска атмосферна влажност. Баклата е растение на дългия ден. Понася частично засенчване и може да се отглежда в смес с високостъблени растения като царевица и слънчоглед.

Изисквания към влага. Баклата е взискателна към влагата култура, особено в началния период от развитието ѝ. При поникване семената поемат 100% вода от теглото си. Най-голямо количество вода баклата изисква през фазите бутонизациия, цъфтеж и образуване на бобове.

Засушаването в този период оказва отрицателно влияние върху развитието и добива, тъй като предизвиква окапване на значителна част от бутоните и цветовете. Именно голямата влаголюбивост на баклата е причина за слабото ѝ разпространение у нас. Затова особено внимание заслужават зимните сортове, тъй като те се развиват преди да настъпят големите засушавания.

Изисквания към почва. В сравнение с останалите зърнени бобови култури баклата е силно взискателна към почвата. Тя изисква богати с хранителни вещества, водозадържащи почви. На тези изисквания най-добре отговарят тежките черноземни и глинести почви с повече хумус и вар. Във влажни райони, обаче тя се развива добре и на по-леки и песъкливи почви. Не понася кисели и засолени почви, които пречат на развитието на грудковите бактерии.

АГРОТЕХНИКА

Място в сеитбообръщението. Баклата не е взискателна към предшествениците. Най-добре се развива след зърнени житни и торени окопни култури. Тя не понася засяване след себе си. На едно и също поле трябва да идва след 4-5 години.

Обработка на почвата. Основната обработка на почвата трябва да се извърши през лятото /не по-късно от август/ на дълбочина 20-25 cm. До края на есента изораните рано площи се преорават, култивират или дискуват. Предсеитбената обработка се свежда само до еднократно култивиране с брануване или само брануване, понеже сеитбата се извършва при първа възможност напролет. При зимуващите сортове, след прибиране на предшественика се извършва оран на дълбочина 20 cm, след това се извършват допълнителни обработки както при зимните житни култури.

Торене. За развитието си баклата изисква по-големи количества хранителни вещества в сравнение с другите зърнени бобови култури. За 100kg зърно и съответната надземна маса баклата извлича 6kg азот, 3kg фосфор и 5-6kg калий. Баклата реагира силно на торене с оборски тор и зелено торене. За получаване на високи добиви е необходимо баклата да се тори с 2-3t/da оборски тор, 6-10kg/da Р2О5 и 8-10kg/da К2О, внесени преди дълбоката оран.

Азотните торове /по 4-5kg/da азот/ се внасят през пролетта с предсеитбеното култивиране. За неутрализиране на почвената реакция на кисели почви е необходимо да се варува с по 600 – 800 kg/da сатурачна вар. При необходимост, чрез пръскане или третиране на семената се внасят микроелементи.

Сеитба. Като посевен материал трябва да се използват семената от най-долните и най-добре развити бобове. Те са с най-едрите, жизнени и здрави семена. Кълняемостта и кълняемата енергия на семената трябва да отговаря на БДС най-малко за втора класа - чистота 97% и кълняемост 90%. Заразяването с грудкови бактерии е наложително. По действие върху продуктивността на посевато се изравнява или превишава ефекта от азотното торене. При пролетните сортове сеитбата на баклата се извършва при първа възможност напролет след стопяване на снега, а при зимуващите ѝ сортове след зимната пшеница. С есенната сеитба не трябва да се избързва, тъй като е най-добре баклата да навлезе в зимата току - що поникнала. Като втора култура в смес с царевица или друга култура за зелена маса баклата се засява веднага след прибиране на предшественика. При баклата сеитбата се извършва на разстояние между редовете 45-60cm. Това разстояние може да се намали на 30-40cm, даже на 15cm. За зелено торене посевите се засяват при междуредие 12-15cm. Оптималната гъстотата на посева се формира при 30 - 35 к.с./m2. Количеството семена необходими за засяването на един декар е различно и зависи от едрината на семената. Зa дребносеменните сортове бакла то е - 8-12 kg/da, за средносеменните - 14-20 kg/da, а за едросеменните - 25-30kg/da. Дълбочината на сеитба варира в зависимост от почвения тип и едрината на семената от 5-8cm при дребносеменните сортове до 8-10cm при едросеменните. След сеитба е необходимо почвата да се валира.

Грижи през вегетацията. При ранно засяване баклата пониква сравнително бавно. В резултат на валежите, които падат в този период се образува почвена кора, която пречи на поникването на семената. Затова преди и след поникване се провежда брануване с ротационна брана. След образуване на 2-3 листа, когато баклата е висока 5-6cm се бранува само в топлите часове на деня при намален тургур на растенията.

За химическа борба срещу едногодишни житни и някои широколистни плевелите се използват почвените хербициди внесени 2-3 дни преди поникването на баклата: Пропонит 720 ЕК 200-250 ml/da, Дуал 300-400 ml/da, Гардиан 200-300 ml/da и др. През вегетацията във фаза 2-ти - 4-ти лист на баклата за борба срещу едногодишни широколистни плевели се използва Базагран 600 СП –150 ml/da, Лентагран 45ВП-200g/da, Пивот 100 СЛ –200-400 ml/da.

Срещу едногодишните и многогодишни житни плевели  и балур могат да се използват хербицидите Ажил 100 ЕК– 80ml/da, Фузилад Форте –90-150 ml/da, Набу Екстра – 150 - 400ml/da, Галат Супер – 70 - 120 ml/da, Тарга Супер 70 - 120ml/da, Фокус Ултра –100 - 400ml/da, Селект 240 ЕК – 40-80ml/da, внесени във фаза 3-5 ти лист на плевелите и 10-20 см височина на балура.   

Напояването при баклата е почти задължително. Правят се 1-2 поливки с 50-60 m3 вода на декар.

Баклата най-често се напада от ръжда, а от неприятелите от листните въшки. Понякога тя се напада и от зърнояди. Борбата срещу тях се води, както при останалите зърнени бобови култури.

Прибиране. Едросеменната и средносеменната баклата се прибират по разделен начин /двуфазно/. Когато 60-70% от бобовете са узрели и цветът им стане кафяв или черен.В този момент семената в тях са във восъчна зрелост. Прибирането се извършва със специални жътварки, сутрин или привечер когато бобовете са меки и не се разпукват. Растенията се окосяват ниско и се оставят да съхнат няколко дни. Тогава част от органичните вещества, съдържащи се във вегетативните органи и в стените на бобовете, се придвижват към семената. Най-горните бобове и семената в тях изсъхват постепенно и не се спаружват. Изсъхналите откоси се подбират с комбайн и се овършават при намалена обороти на барабана, за да не се чупят семената.

Дребносеменната бакла, има по-кратък период на цъфтеж и узряване на бобовете.Тя се прибира еднофазно, когато посевите са в пълна, а семената ѝ в твърда зрелост. За зелен фураж баклата се коси в пълен цъфтеж и при образуване на най-долните бобове.