Асемблер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Асемблерният език (асемблер) е език за програмиране, чрез който машинният език на дадена процесорна архитектура се представя в четима за хората форма. Mашинният език представя машинните операции в двоична форма, т.е. всяка машинна операция се кодира със специфична комбинация от битове. За да бъде четим машинният код(език), тези комбинации от битове се заменят със символи, наречени мнемоничен код.

Пример за машинна инструкция за x86/IA-32 съвместими процесори е:

10110000 01100001

За програмиста е много по-лесно да разчете нейното еквивалентно представяне на асемблерен език:

mov al,0x61

което означава да се запише шестнадесетичната стойност 61 (десетично — 97), в регистър на процесора с име al. Мемоничния код mov е съкратен запис от английската дума „move“ – местя. След него се записват, разделени със запетая, списък с аргументи или параметри.

За разлика от компютърните езици от високо ниво, тук имаме еднозначно съответствие между представянето на машинната инструкция на асемблер и на машинен език. Асемблерният език се преобразува в машинен код чрез асемблер, а обратно – чрез дизасемблер. Всяка процесорна архитектура има собствен машинен език, следователно и собствен асемблер. Процесорите се различават по броя и типа на инструкциите, които поддържат. Всеки процесор може да има различен брой регистри с различна дължина.

+