Апостол войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Апостол Петков Терзиев български революционер и национален герой

Роден:	6 май 1869 Боймица, днес Гърция
Починал:	2 август 1911 Крушари, днес Гърция

Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол войвода, Постол войвода или Ениджевардарското слънце е български хайдутин и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

[редактиране] Хайдутство

Апостол войвода е роден в голямото Гевгелийско село Боймица (днес Аксиуполи, Гърция), дало името си на целия район между планината Паяк, Вардар и Ениджевардарското езеро - Боймия. Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви. По-големият му брат Митре Терзиев е хайдутувал в Паяк, по-малкият му брат Тано Терзиев и братовчед му Антон Терзиев загиват като четници на ВМОРО, а според гръцки източници гъркоманският капитан Гоно Йотов му е първи братовчед.^[1]

Апостол Терзиев първоначално работи като кантонер по железопътната линия Солун - Скопие, но през 1892 г. излиза хайдутин и с брат си Тано и трима други четници хайдутува в Гевгелийско и Ениджевардарско по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро. По същото време в Боймията се появява и друга хайдушка чета на Иванчо Карасулията.

[редактиране] Войвода на ВМОРО

През 1897 година Дамян Груев, един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Апостол войвода и Иванчо Карасулията и в същия ден свещеник Стамат Танчев покръщава двамата хайдути и те влизат в редовете на ВМОРО. Апостол войвода бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода на ВМОРО. Цели 14 години този неграмотен българин е истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце.

Войводите Тане Николов (ляво) и Апостол Петков

„

Населението така се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една пeсен и го укичи с най-изразителното име — Ениджевардарско слънце — слънце, което прорязв с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърцето му със сладка надежда.

“

, пише Христо Силянов.^[2]

Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на елинизма и приемат върховенството на Българската екзархия. Към 1903 година гъркомани остават единствено в Гумендже и селата Крива и Петрово.

Апостол войвода създава в Ениджевардарското езеро мрежа от наколни колиби, които служат като убежище на четата му. До Илинденското въстание Апостол войвода води многобройни кръвопролитни сражения (включително и някои „морски“ в Ениджевардарското езеро) с турски чети и потери - при селата Грубевци, Бераковица, Либаново, Тушилово, Горгопик, Боймица и Крива. На Разпети петък 1902 година в село Крива четата на Апостол Петков е предадена от местни гъркомани и в сражението с турските войски загиват братът на войводата Тано, секретарят на четата Атанас Тодев и четниците Димитър Чавдаров, Ичо Пройчаков и Мицо Метракулията.

[редактиране] Участие в Илинденското въстание

Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско, околията под командването на Апостол войвода участва активно в Илинденското въстание през 1903 г. Апостол войвода разпределя задачите на районните ръководители. На 18 юли Сава Михайлов и Аргир Манасиев заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. На 19 юли пунктовият началник на Грубевския район Захари Гьорев с 20 души от селската милиция прекъсват телеграфните жици и събарят телеграфните стълбове на предварително указаните места. На 30 юли Апостол настъпва към Крива, за да нападне намиращия се там турски гарнизон, но предупредени от местни гъркомани войниците се прибират в Гумендже. Четата на Апостол настъпва към Гумендже и се разполага на височините Бялата пръст над него. В града са изпратени атентатори, като само един успява да взриви бомба, която обаче предизвиква паника сред войската. Четата на Апостол обстрелва града и се оттегля в Паяк.

Апостол войвода разделя голямата си чета на няколко отряда. На 9 септември отрядът от 63 четници, на който той е войвода, влиза в сражение в полето със 110 войници край село Рамна, в което загиват един четник и един войник. След четири дни четите на Апостол и Иванчо Карасулията, общо 103 души, се сражават на връх Гъндак в Паяк с 1 200 турски войници. На 14 септември Апостол с шестима души води сражение при Гола чука над Крива, с 80 души войници, в което загиват двама четника и четирима войници. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже-Вардар и Гумендже.^[3]

[редактиране] Борбата с андартския натиск

Гръцка андартска чета в Ениджевардарското езеро

След въстанието Апостол заминава за свободна България, но още през февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, като сега вече освен срещу бейовете и експлоататорите и предателите и шпионите воюва и на нов фронт срещу гръцката въоръжена пропаганда в района на Ениджевардарското езеро. Апостол се опитва да повдигне падналия след разгрома на въстанието дух на българското население и да усмири надигналите глава гъркомани и гърци. По пътищата в Ениджевардарско започват да се пявяват бесилки, на които войводата наказва предателите.

На 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при гевгелийското село Смол от турска войска и башибозук. След 5 часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с един негов четник. Турското правителство награждава всички участници в сражението с медали, повишения и пари. Но Апостол войвода бързо възстановява четата си и още през същата пролет дава голямо „морско“ сражение на турската войска и на гръцките андарти в Ениджевардарското езеро.

През лятото на 1906 година Апостол войвода се сражава с четата на андартския капитан Костас Акритас (поручика, а по-късно генерал от гръцката армия Константинос Мазаракис) и опожарява гръцкото село Ниси. Същата година организационните чети под ръководството на Апостол войвода дават многобройни сражения на андартите под командата на капитаните Акритас, Аграс (поручик Телос Агапинос), Никифорос (бъдещият адмирал Йоанис Деместихас) и други. В едно от тези сражения капитан Аграс е заловен и обесен край село Владово (днес Аграс). След неуспехите си в ликвидирането на Апостол войвода с подкупи турската власт се опитва да накара войводата да се откаже от революционното дело, а гръцкият консул в Солун Ламброс Коромилас се опитва да го привлече на гръцка страна.^[4]

Голямата роля на Апостол войвода в съпротивата срещу андартския натиск се признава дори и от неговите гръцки противници. През 20-те години гръцката писателка Пинелопи Делта пише в двутомния си роман „В тайните на блатото“, който описва борбата на на гръцките андарти срещу общия им с турците враг - българина, и който според Христо Силянов е нещо като „евангелие на българоненавистничеството“:

„

Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия - вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде.^[5]

“

През 1906 г. американският журналист Алберт Сониксен заедно с воденския войвода Лука Иванов посещава Апостол войвода в Ениджевардарското езеро и оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си „Изповедта на един македонски четник“.

„

Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи... Апостол беше македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от идеята за смърт и разрушения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора.

Когато се създала революционната организация с програма за обща дейност, Апостол войвода, в различие от мнозина свои колеги от разните части на страната, предложил услугите си, въпреки всички ограничения, които е трябвало да понесе поради дисциплината в тази организация, да се отказва от плячката си и да слуша заповедите на анемичните градски учители.^[6]

“

Славата на Апостол войвода стига и до Цариград, където се носят най-различни невероятни слухова за страшния рушител на Османската държава. В очите на султан Абдул Хамид II Апостол войвода започва да олицетворява цялата революционна организация и той изпраща лично свой роднина да преговаря с войводата, който му предлага 20 000 лири, за да се откаже от борбата.^[7] ^[8]

През 1907 година натискът на гръцките андарти и турската войска в Ениждевардарското езеро става неудържим и Апостол войвода е принуден да го напусне.

[редактиране] Хуриетът

Четата на Апостол войвода

След Младотурската революция от 1908 г. Апостол войвода отказва да се легализира и едва след тридневно уговаряне от страна на ръководителя на Солунския революционен окръг Иван Тенчев и Кемал Паша (бъдещият Ататюрк) войводата оставя оръжието. Но скоро Хуриетът се изпарява и Апостол войвода, разочарован от политиката на младотурците и от страх да не бъде предателски убит, забягва в България. През 1910 година влиза отново с чета в Македония и подновява нелегалната си революционна дейност.

На 2 август 1911 година Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката загива край ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция). Съществуват две версии за смъртта му - според едната войводите са предадени от българин и загиват в сражение с турската жандармерия^[9], а според другата предателят ги отравя.^[10]