Алиса в Огледалния свят

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алиса в Огледалния свят Through the Looking-Glass
Оригинален език:	английски език
Автор(и):	Луис Карол
Първо издание:	1871 г.
Вид:	детска литература
ISBN:	ISBN 954-527-270-8
Предходна:	Алиса в Страната на чудесата

„Алиса в Огледалния свят“ (оригинално заглавие на английски: Through the Looking-Glass, and What Alice Found There — През огледалото, и какво откри Алиса там) е книга за деца от английския писател Луис Карол. Написана е през 1871 година и е продължение на „Алиса в Страната на чудесата“. Определяна е като литературен нонсенс.

Съдържание 1 Сюжет 2 Герои 3 Шах 4 Стихотворения и песни 5 Връзки с „Алиса в Страната на чудесата“ 6 Адаптации 7 Бележки 8 Външни препратки

[редактиране] Сюжет

Докато си играе с черното котенце Кити, Алиса (момиченце на седем и половина години) решава да види какво има от другата страна на огледалото във всекидневната и попада в Огледалния свят. Земята там представлява огромна шахматна дъска: поточета, пресечени от живи плетове, я разделят на квадрати открай-докрай. Алиса се включва в играта на шах, разигравана от обитателите на Огледалния свят. Тя започва като пешка на Бялата царица и преминава шест поточета, като всяко пресичане на поточе (графично представено в текста с три реда звездички) отразява напредване с един ход. По пътя си Алиса среща много чудновати същества: говорещи цветя и животни, братята-близнаци Туидълдий и Туидълдум, Хъмпти-Дъмпти, Лъвът и Еднорогът, вестоносците Зай Ек и Шап Кар, Черният и Белият рицар, Черната и Бялата царица, Черният и Белият цар. Достигайки Осми квадрат получава корона и самата тя става царица. По този повод е организиран гуляй в нейна чест. В настъпилата бъркотия по време на празненството, Алиса сграбчва Черната царица и се събужда с черното котенце в ръце.

[редактиране] Герои

Имената на героите^[1] в оригинал на английски са дадени в скоби.

• Алиса (Alice)
• Черната царица (The Red Queen)
• Бялата царица (The White Queen)
• Туидълдий (Tweedledee) и Туидълдум (Tweedledum)
• Хъмпти-Дъмпти (Humpty Dumpty)
• Черният цар (The Red King)
• Белият цар (The White King)
• Зай Ек (Haigha) и Шап Кар (Hatta)
• Лъвът (The Lion)
• Еднорогът (The Unicorn)
• Черният рицар (The Red Knight)
• Белият рицар (The White Knight)

[редактиране] Шах

Докато в предхождащата книга „Алиса в Страната на чудесата“ картите за игра са сред основните теми, в „Алиса в Огледалния свят“ основна тема е играта на шах. Огледалният свят е представен като шахматна дъска, разделена на квадрати от пресичащи се поточета и живи плетове. В началото на книгата Луис Карол посочва героите, които представят различни шахматни фигури. Някои от тях — например Черната и Бялата царица, Черният и Белият цар — са пълни съответствия на фигурите и носят същите имена. Други просто изпълняват ролята на фигури — самата Алиса започва приключението си в Огледалния свят като пешка на Бялата царица и завършва като царица. Също в началото е поместена и шахматна задача с описание на ходовете на фигурите, представени от Алиса и другите герои. Авторът обяснява, че задачата е съставена по правилата на играта и макар че редуването не е спазено, ходовете са възможни.

[редактиране] Стихотворения и песни

В книгата има няколко стихотворения и песни. Някои от тях са на Луис Карол, а други са популярни за времето си стихчета и песни, чиито герои писателят прави действащи лица в „Алиса в Страната на чудесата“.

• Прелюдия — където в края има игра на думи — използваната дума „pleasance“ — „радост“ е и второто име на Алиса (Alice Pleasance Liddell)^[2]
• „Джабарок“ — стихотворение в книга, която Алиса намира в Огледалната стая. Книгата отначало ѝ се струва написана на непознат език, но бързо открива, че за да прочете текста, е нужно да проследи огледалния му образ. Стихотворението е пълно с непознати думи, които впоследствие Хъмпти-Дъмпти ѝ разяснява — например „по сгладне“ означава „по пладне, когато хората огладняват“.^[3]
• „Туидълдум и Туидълдий“ — популярна детска песничка; героите са действащи лица в книгата.
• „Моржът и Дърварят“ — дълга поема, която Туидълдий рецитира на Алиса.
• „Хъмпти-Дъмпти“ — популярно детско стихотворение-гатанка, чийто отговор е „яйце“. Едноименният герой е действащо лице в книгата.
• „Зимъска, когато полята белеят…“ — стихотворение, което Хъмпти-Дъмпти рецитира на Алиса.
• „Лъвът и Еднорогът“ — много стара песничка, за която се предполага, че се е появила през 17 в., когато след съюза между Англия и Шотландия се приема новият британски герб, изобразяващ британския лъв и шотландския еднорог.^[2]
• Песента на Белия рицар — той я нарича „Рибешки очи“, „Старец стар-престар“, „Все някак“, „На порта покачен“ и твърди, че мелодията е негова. Алиса разпознава мелодията на популярна тогава песен — „Всичко ти дадох, вече не мога“. Освен въпросната песен, която е по текст на поета-романтик Томас Мур, песента на Белия рицар пародира и стихотворение на Уърдсуърт.^[2]
• „Тъй рече Алиса, щом седна на трона…“ — песен, с която Алиса е посрещната в двореца.
• Гатанката на Бялата царица — свързана е с рибите (както и много от другите стихотворения, които чува Алиса в Огледалния свят).
• „Алее слънце в юлски ден…“ — стихотворение, с което завършва книгата. Това е акростих — първите букви на стиховете изписват името на Алиса ^[2]. Името в оригинал е Alice Pleasance Liddell, в превода на български е Алиса Плезанс Лидел.

[редактиране] Връзки с „Алиса в Страната на чудесата“

В „Алиса в Огледалния свят“ не се споменават събитията от предходната книга. Главната героиня и в двете творби е Алиса. Нейната котка Дайна също присъства и в двете книги, като във втората има две котенца.

Имената на вестоносците Зай Ек и Шап Кар от „Алиса в Огледалния свят“ са препратка към (Мартенския) Заек и (Лудия) Шапкар от първата книга за Алиса. В оригинала на английски имената са омофони — съответно: Haigha — (The March) Hare и Hatta — (The Mad) Hatter. Този ефект на еднакво звучене с различно графично представяне е предаден при превода по единствения възможен начин в българския език — чрез разделяне на имената на две. Илюстраторът Джон Тениел, работил с Луис Карол, изобразява двамата герои, подобни на техните двама предшественици от „Алиса в Страната на чудесата“. Самата Алиса, обаче, не ги възприема като познати в хода на книгата.

Въпреки че не се появява във втората книга, сестрата на Алиса се споменава и тук.

[редактиране] Адаптации

• Адаптация на книгата е немият филм от 1928 г. „Алиса в Огледалния свят“ на режисьора Уолтър Ланг. [1]

• Анимационният филм „Алиса в страната на чудесата“ на Дисни от 1951 г. включва елементи от Алиса в Огледалния свят. [2]

• Книгата е адаптирана за телевизионен мюзикъл през 1966 г. [3]

• През 1974 г. книгата е адаптирана от BBC за телевизионен филм — „Алиса в Огледалния свят“. [4]

• Телевизионният мюзикъл в две части „Алиса в страната на чудесата“ от 1985 г. е адаптация на двете книги.

• През 1987 г. е направена анимационна адаптация на книгата за телевизията. [5]

• През 1998 г. Channel 4 правят филм „Алиса в Огледалния свят“, с участието на Кейт Бекинсейл в ролята на Алиса. [6]

• През 1999 г. Hallmark и NBC правят телевизионна версия на „Алиса в Страната на чудесата“, която включва елементи от „Алиса в Огледалния свят“ като Туидълдий и Туидълдум, говорещи цветя, шахматни мотиви — хъркащият Черен цар, Белият рицар.

[редактиране] Бележки

1. ↑ В тази статия имената на героите са дадени според превода на български в изданието от 2005 г. на Издателство „Дамян Яков“.
2. ↑ ^{2,0 2,1 2,2 2,3} Бележка на преводача в българското издание от 2005 г.
3. ↑ Цитатите също са дадени според превода в българското издание от 2005 г.

[редактиране] Външни препратки

• „Through the Looking-Glass“ в сайта на Проект Гутенберг
• HTML версия с над 170 илюстрации от различни художници
• Through the Looking Glass аудио-книга (свободен достъп) от LibriVox
• alice-in-wonderland.net - сайт съдържащ пълните текстове на двете книги за Алиса, илюстрации, произход на историите, литературни анализи и друга информация.