Хипоксия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хипоксията (от гр. hipo - малко oxios - кислород) е медицински термин, с който се означава недостатъчното снабдяване с кислород на клетки, тъкани, органи или целия организъм.

В зависимост от своята етиология, хипоксията може да бъде:

респираторна - дължи се на дихателна недостатъчност (при заболявания на белия дроб, счупване на ребра и др.);
кардио-васкуларна - дължи се на сърдечно-съдова недостатъчност (при редица сърдечни и съдови заболявания);
хемо-трофична - дължи се на невъзможност за циркулация на кръвта от и/или към хипоксичните тъкани (при силно притискане на тъканите и/или кръвоносните съдове);
хипобарна - настъпва при голяма надморска височина (където съдържанието на кислород в атмосферата е много по-ниско, отколкото на морското равнище - планински върхове, самолети), при изчерпване на кислорода в бутилките на водолази и космонавти, и други.

В зависимост от своята локализация, хипоксията може да бъде:

локална (местна) - при притискане или измръзване на крайници и други ограничени части от тялото;
генерализирана (обща) - при болести на сърцето и белия дроб, отравяне с цианиди и др.

Основният симптом на локалната хипоксия е цианозата.

Симптомите на генерализираната хипоксия са:

учестяване на пулса;
учестяване на честотата на дихателните движения;
забавяне и спиране на двигателната активност;
чувство на задушаване.

Със задълбочаване на състоянието пациентите стават тревожни, освобождават се от дрехите си и се стремят да си набавят повече кислород (отварят врати и прозорци, опитват се да излязат на открито).

Хипоксемията е понижено съдържание на кислород в кръвта.