ФК Интер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Интер Милано

Име на отбор

Интер Милано

Прозвище

"Nerazzurri" (черно-сините)

Основан

9 март 1908

Стадион

Джузепе Меаца

Капацитет

85 700

Президент

Масимо Морати

Първенство

Серия "А"

2007-08

1-во място





Домакин





Гост

ФК Интер (на италиански: FC Internazionale Milano) е италиански футболен клуб, основан в гр. Милано, областта Ломбардия, състезаващ се в най-елитната италианска дивизия „Серия А”. Клубът е основан на 9 Март, 1908 година. В Италия обикновено го наричат просто Интер (Inter) или Интернационале (Internazionale), но често се среща и като Интер Милан (Inter Milan) в англо-говорящите страни. Интер е един от най-успешните клубове в историята на Италианския футбол, като са спечелили 16 „Скудети“ (италиански шампионати), 5 купи на Италия и 3 Суперкупи. Интер, също така, са спечелили 2 Европейски Купи, 3 Купи на УЕФА и са били Световни Шампиони два пъти. Интер са единствения отбор, който винаги е отстоявал позицията си в топ лигата на Италия („Серия А“) и никога не е изпадал в по-долна дивизия. Цветовете на отбора се състоят от синьо-черни райета, което е и причината за прозвището им „Nerazzurri“ (б.п. синьо-черни). Интер притежава една от най-големите групи привърженици в Италия, заедно с двата си най-големи съперници – Милан и Ювентус. Съдейки по сведенията на финансовя отдел на футболната лига, през сезон 2005-06 Интер са на седмо място по приходи в Света, с внушителните €206.6 милиона. Интер е член на организацията на водещите европейски футболни клубове, наречена „Г-14”.

[редактиране] История

Клубът е основан на 9 Март 1908 година, след схизмата на отбора по крикет и отбора по футбол на Милано, сега известен като АС Милан. Група италианци и швейцарци (Джорджо Мугани –художник, който също така изработва дизайна на емблемата; Босард, Лана, Бертолони, Де Олма, Енрико Хинтерман, Артуро Хинтерман, Карло Хинтерман, Пиетро Дел'Оро, Уго и Ханс Райтман, Фоелкел, Манер, Фипв, и Карло Ардуси) не били съгласни с преобладаването на италанците във футболния отбор на Милан и се отцепили от тях, което довежда до създаването на Интер. От самото начало, клубът е бил отворен за чуждестранни играчи и именно това е причината за неговото наименование. Интер печелят първото си „Скудето“ (шампионат на Италия) през 1910 година, а второто през 1920. Капитан и треньор първия път е бил Виргильо Фосати, който загива през Първата Световна война. През 1922 първоначално не са включени в първата дивизия, но в послесдствие са възстановени, поради т.нар. „Компромесо Коломбо”, относно сливането на главните две Италиански футболни федерации ЦЦИ и ФИГЦ. Първата им „Копа Италия” е спечелена през 1938-1939 година, водени от великата легенда Джузепе Меаца, в чест на когото е кръстен стадиона в Сан Сиро, а петия спечелен шампионат идва през 1940 година, въпреки контузия на Меаца. По време на фашистката ера, названието „Интернационале” не било възприемано нормално и клубът се състезавал под името „Амброзиана”, като екипът бил заменен с бели фланелки украсени с червен кръст. През 1932 година на клубът било позволено да добави старото си прозвище и така стават известни като „Амброзиана-Интер“. Най-накрая, през 1942 година, клубът възвръща оригиналното си име – Интернационале.

[редактиране] Великият Интер

След Втората Световна Война, през 1953 г. Интер стават шампиони на Италия за шести път, а през 1954 за седми. Спечелвайки тези титли, Интер навлиза в най-добрите години в своята история, известна на привържениците като ерата на „Великият Интер“ (от италиански: La Grande Itner). По време на този величествен период, с наставник Еленьо Ерейра, клубът печели 3 шампионата през през 1963, 1965 и 1966 години. Най-знаменитите моменти през това десетилетие, също така, включват двете поредни спечелвания на Купата на Европейските Шампиони. През 1964 г. Интер печели първия от тези турнири, побеждавайки на финала именития испански клуб Реал Мадрид. Следващия сезон, на техния стадион – Сан Сиро, побеждават двукратния бивш шампион – Бенфика Лисабон. След златната ера на 60те, Интер печелят за единадесети път италианския шампионат, а през 1980 за дванадесети. Клубът бива победен, за втори път в рамките на пет години, на финала за КЕШ през 1972, от отбора на Аякс Амстердам, в който по това време играе легендата Йохан Кройф. През 1977-1978 и 1981-1982, Интер добавят още два трофея „Копа Италия” към колекцията си.

[редактиране] Тъмни Времена

Водени от германското трио – Андреас Брехме, Юрген Клинсман и Лотар Матеус, Интер завоюва шампионската титла на Италия през 1989 г. както и Италианската Суперкупа. Периодът на 90-те години, обаче е голямо разочарование. Докато техните големи съперници АС Милан и Ювентус жънят успехи на местно и европейско ниво, Интер остават на заден план, в средата на таблицата, като най-лошото за тях идва през 1994 г., когато завършват само на една точка над зоната за изпадане. Въпреки това Интер все пак извоюва известен европейски успех, спечелвайки три купи на УЕФА, през 1991 г., 1994 г. и 1998 г. Когато клуба преминава от ръцете на Ернесто Пелигрини в тези на Масимо Морати, през 1995 г., Интер очакват големи успехи със закупуването на световно-нашумели играчи, като Роналдо, Виери и Креспо и именно в този период, клуба на два пъти „чупи” рекордната сума за футболен трансфер. Въпреки това 90-те остават разочарование, като е единственото десетилетие в историята на Интер, в което не успяват да станат дори веднъж шампиони в италианската „Серия А“. На 5 Май 2002г, Интер са само на 45 минути от спечелване на „Скудетото“, като бе нужно само да задържат преднината си от 2:1 срещу отбора на Лацио, в мач игран на стадиона на Рома – „Олимпико“. През второто полувреме обаче, нервите на Интер не издържат и допускат цели 3 гола в своята врата, което в крайна сметка позволява на Ювентус да им отмъкне титлата в шампионата на Италия. Шампионската Лига през 2003 г. е още по-разочароваща. Тогава Интер срещат градския си съперник АС Милан, като в общия резултат завършват 1:1, но отпадат от турнира, поради правилото за отбелязани голове на чужд терен.

[редактиране] Възкръсването

На 15 Юни 2005 г., Интер печели „Копа Италия”, като побеждава Рома в двустранен финал с общ резултат 3:0 (победа с 1:0 в Милано и победа с 2:0 в Рим), което е последвано от спечелването и на Суперкупата, след победа с 1:0 в продълженията над първоначалните шампиони в „Серия А“ за сезон 2004-05 – Ювентус (още преди да им бъде отнета тази титла). Трофея на Суперкупата е първия на Интер от 1989 г., а като съвпадение, това е и последната година в която Интер са печелили „Скудетото“ до 2006 г. На 11 Май 2006 г., Интер успешно защитават титлата „Копа Италия”, налагайки се отново над АС Рома с общ резултат 4:1 (равенство 1:1 в Рим и победа с 3:1 на Джузепе Меаца, Сан Сиро). Шампионската титла в Серия А за 2005-06 е присъдена на Интер, тъй като те са били най-високо класиралият се отбор (трети) в крайното подреждане на Италианското първенство, понеже на Ювентус и АС Милан са им отнети точки, заради нашумелия скандал с уреждането на мачове, същата тази година. На 14 Юли 2006 г., Федералния апелативен съд на Апенините (CAF), намира клубовете състезаващи се в „Серия А“: Ювентус, Лацио, Фиорентина, Реджина и Милан за виновни в обвинението за уреждане на мачове и налага на петте клуба съответните им наказания (въпреки че по-късно, всички тези наказания са намалени). Така с потвърденото изпращане на Ювентус в „Серия Б“ (за пръв път в тяхната история) и наказанието от -8 точки за градския съперник Милан, титлата в „Серия А“ се присъжда на Интер и те ще трябва да я защитават в следващия сезон 2006-07. По време на новия сезон, Интер се впускат в шеметно чупене на всякакви рекорди, като постигат 17 последователни победи в „Серия А“, започвайки с победа от 4:1 у дома над отбора на Ливорно и завършвайки с равенство от 1:1 у дома с отбора на Удинезе. Победата, като гост над Катания с 5:2, подобрява рекорда от дотогавашните 15 мача без загуба в „Голямата Петица” (топ пет на най-добрите първенства - Англия, Италия, Испания, Франция и Германия), държани от Байерн Мюнхен и Реал Мадрид. Победите траят почти 5 месеца и ги прави рекордьори по най-много последователни победи в „Голямата Петица” на Европа, като само Бенфика (29 победи), Селтик (25 победи) и ПСВ Айндховен (22 победи) имат по-успешен рейт в глобален мащаб. Формата на Интер спада, след като правят равенства от 0:0 и 2:2, съответно с Реджина и Палермо, като в последниа мач се стига до равенство, след като вече Реджина води с 2:0 на полувремето. В крайна сметка не успяват да останат непобедими до края на сезона, след като губят домакинския си мач на Рома с резултат 3:1, като 2 от головете на Рома са в последните минути. Така Интер се наслаждават на рейт без загуба за малко по-малко от година. На 22 Април 2007 г. Интер са коронясани за шампиони на „Серия А“ за втора поредна година, след победа над отбора на Сиена с 2:1 на „Стадио Артемио Франки“. Световният шампион с Италия – защитникът Марко Матераци, отбелязва и двете попадения за Интер, в 18та и 60та минута, като последния е от дузпа. Това е първият път, когато Интер печели „Скудетото“, базирайки се на собствените си успехи в лигата от 1989 г. насам. В допълнение, часове след като завоюват втората поред шампионска титла на Италия, от клубът потвърждават новината, че главният наставник на отбора Роберто Манчини е удължил договора си с 4 години, като има и опция за удлъжаване с още 12 месеца, което ако стане факт – договора би трябвало да изтече в края на кампанията през 2011-12 г. Президентът на Интер Масимо Морати заявява, че това споразумение е било направено „преди известно време”.Но след спечелената 16-та титла Морати уволнява Манчини като за най-вероятния му заместник се спряга името на португалеца Жозе Моуриньо

[редактиране] Друга историческа информация

Интер , през цялата си история (от 1908 г.), никога не са изпадали от висшия еталон на Италия - „Серия А“; феновете на „нерадзурите“ са високо уважавани и са едни от най-верните из целия свят. За сравнение АС Милан са изпадали 2 пъти, но имат 2 повече Скудети. След пращането на Ювентус в „Серия Б“ за сезон 2006-07, през 2007 г. Интер остава единственият клуб, който никога не е играл в по-долна дивизия, а векът в топ лигата на Италия (като се включи и предстоящия сезон) е един от най-дългите непрекъсвани рейтове в Света. Настоящият президент и собственик на Интер е Масимо Морати. Неговият баща Анджело Морати е бил президент на Интер през златната ера на клуба – 60-те. Масимо, опитвайки се да повтори невероятния успех на баща си и в старанието си да спечели „Скудетото“ за пръв път от 1989 г., похарчва огромно количество пари за подписите на най-добрите играчи в света, както от миналите, така и от настоящите поколения. През 2006 г., Интер не се справят както се очаква и това дава поводи за критики към Морати, но накрая „Скудетото“ се присъжда на Интер, след скандала с уреждането на мачове, известен като „Калчополи“. Отбора на Морати с лекота печели шампионата през сезон 2006-07, като поставя и рекорд от 17 поредни победи.

[редактиране] Съперничества

Интер има няколко основни съперника, като заклет враг им е отбора на АС Милан. Спора между двата отбора е разгорещен с отцепването на Интер от АС Милан. Интер е бил считан за клуба на буржоазите (средната класа), докато АС Милан е бил отбора на работническата класа, като е бил, и все още е подкрепян най-много от мигриращото население в южна Италия. През 60-те, 70-те и 80-те години, Интер е бил по-успелия клуб, като стават Световни Шампиони на два пъти през 60-те (поред). В днешни дни, обаче, АС Милан на Силвио Берлускони е по-доминиращия отбор. Това става, след като в последните години АС Милан закупува няколко играча, с различни резултати, от отбора на Интер. Милан плащат на Интер относително ниска цена за играчи като Кларънс Зеедорф и Андреа Пирло, като съумяват да ги превърнат в изпълнители от световна класа. През лятото на 2005 г. Милан „изтръгва” от Интер тогавашния италиански национал и реализатор от световна класа Кристиан Виери, който не успя да намери големия си успех в Интер. Същия, този сезон, овациите са за Интер, след като печелят и в двата директни сблъсака по между им, съответно с 4:3 и 2:1. Другият голям съперник на Интер – Ювентус, са били другия клуб, който никога не е изпадал от „Серия А“, като това се променя след скандала за уреждането на мачове през 2006 г. и Юве биват пратени в „Серия Б“. Мачовете с Ювентус са наричани от италианската преса – „Derby d’Italia“ („Великото дерби на Италия“), поради факта, че допреди 2006 г. това е била единствената среща, която винаги се е провеждала във всички издания на „Серия А“, както и че именно това са първите два отбора с фен клубове в Италия.

[редактиране] Стадион

Интер играе своите домакински мачове на стадион "Джузепе Меаца", известен още като „Сан Сиро“. Джузепе Меаца е легендарен футболист, играл в Интер през 30-те, подвизавал се също и в Милан, но за кратък период. Със своя колосален принос за Интер, Джузепе Меаца е една от най-уважаваните легенди в историята на клуба и в италианския футбол изобщо. В знак на почит, на негово име е кръстен един от най-известните футболни стадиони в света. Стадион „Джузепе Меаца“ е с капацитет 85 700 места. На него, освен Интер, домакинските си мачове играе и отбора на Милан.

[редактиране] Легенди

[редактиране] Настоящ състав

№	Играч	Позиция	Предишен клуб
Вратари
1	Франческо Толдо	Вратар	Фиорентина
12	Жулио Сезар	Вратар	Фламенго
22	Паоло Орландони	Вратар	Пиаченца
71	Алфонсо Енрико	Вратар	Киево
Защитници
2	Иван Рамиро Кордоба	Централен защитник	Сан Лоренцо
4	Хавиер Санети	Десен защитник	Банфилд
13	Дъглас Маикон	Десен защитник	Крузейро
16	Николас Бурдисо	Десен защитник	Бока Хуниорс
23	Марко Матераци	Централен защитник	Перуджа
24	Нелсон Ривас	Централен защитник	Ривър Плейт
25	Валтер Самуел	Централен защитник	Реал Мадрид
26	Кристиян Киву	Ляв защитник	Рома
Полузащитници
5	Деян Станкович	Атакуващ халф	Лацио
6	Максуел Шерер Кабелино Андраде	Дефанзивен халф	Аякс
7	Луиш Фиго	Атакуващ халф	Реал Мадрид
11	Луис Хименес	Атакуващ халф	Тернана
14	Патрик Виейра	Централен халф	Ювентус
15	Оливие Дакур	Централен халф	Монако
19	Естебан Камбиасо	Централен халф	Реал Мадрид
21	Сантяго Солари	Ляв/десен халф	Реал Мадрид
30	Витор Уго Гомеш Пасош Пелѐ	Централен халф	Виториа Гимараеш
31	Сѐзар Апаресидо	Ляв халф	Лацио
36	Франческо Болцони	Ляв халф	—-
37	Габриеле Пуцио	Дефанзивен халф	—-
Нападатели
8	Златан Ибрахимович	Централен Нападател	Ювентус
9	Хулио Рикардо Крус	Централен нападател	Болоня
16	Ернан Хорхе Креспо	Централен нападател	Челси
17	Давид Суазо	Централен нападател	Каляри
17	Марио Балотели	Централен нападател	Лумецане
17	Айман Наполи	Централен нападател	Про Сесто