Филип IV (Франция)

Филип IV Хубави (на френски:Philippe IV le Bel) е син на Филип ІІІ и Изабела Арагонска. Крал на Франция в периода 1285-1314 г. и jure uxoris крал на Навара в периода 1284-1314

[редактиране] Характеристика

Неговото управление е изиграло важна роля в процеса на намаляване на политическото могъщество на феодалите и укрепването на монархията във Франция. Той продължил делото на баща си и дядо си, но условията на епохата, особеностите на характера му и способностите на обкръжаващите го съветници и помощници подчертали и засилили тенденцията на насилственост и жестокост, започнала и в предишните управления.

[редактиране] Отношения с английския крал

Съветниците на Филип, възпитани в духа на традицията на Римското право, се старали винаги да търсят «законна» почва за претенциите и стремежите на краля и обличали най-важните дипломатически спорове във форма на съдебни процеси. Цялото управление на Филип е изпълнено със спорове, «процеси» и откровено дипломатическо шикалкавене.

Така например, спорейки с английския крал Едуард I за владението Guyennе в Гаскония, Филип го вика на съд, знаейки че Едуард, воюващ по това време с шотландците, не може да се яви. Едуард не желаел война с Филип, изпратил посланици и му разрешил за четиридесет дни да заеме Guyenne. След като заел херцогството обаче, Филип отказал да го предаде. Започнали дипломатически преговори, които довели до военни действия; в края на краищата Филип върнал Guyenne, за да се признае отново английският крал за негов васал. Това се случило през 1295—1299 г., и военните действия против Англия били прекратени само защото съюзниците на англичаните, фламандците, ръководени от самостоятелни интереси, започнали да безпокоят Франция от север.

[редактиране] Война за Фландрия

Филип IV съумял да предразположи към себе си фламандското градско население; графът на Фландрия останал почти сам пред нахлулата френска армия и бил пленен, а Фландрия била присъединена към Франция. В същата 1301 г. започнали вълнения сред покорените фламандци, които силно притеснили френския наместник Шатийон. Въстанието обхванало цяла Фландрия, и в битката при Куртре през 1302 г. французите били разбити напълно. След това войната с променлив успех продължила повече от две години; само през 1305 г. фламандците били принудени да отстъпят на Филип голяма част от своята територия, да се признаят за негови васали, да накажат със смърт около 3000 свои граждани, да разрушат крепости и др. Войната с Фландрия била продължителна, главно за това, че вниманието на Филип Хубави било отвлечено по това време от борбата с папа Бонифаций VIII.

[редактиране] Борба с папата. Авиньонската плен на папата

В първите години на своя понтификат Бонифаций се отнасял дружелюбно към френския крал, но скоро по чисто фискални причини те се скарали. През есента на 1296 г. Бонифаций издал була (clericis laicos), категорично забраняваща на духовенството да дава средства на миряните, а на миряните –да искат такива средства от духовенството без специалното позволение на римската църква. Филип, вечно нуждаещ се от пари, видял в това голяма загуба за своите фискални интереси и пряко противодействие на господстващата при Парижкия двор доктрина, главния привърженик на която, Гийом дьо Ногаре, проповядвал, че духовенството е длъжно да помага с пари на своята страна.

В отговор на булата Филип Хубави забранил изнасянето от Франция на злато и сребро; Папата по този начин бил лишен от сериозно перо в бюджета си. Обстоятелствата били на страната на френския крал — и Папата отстъпил: издал нова була, анулираща предишната, и даже в знак на особено благоволение канонизирал покойния дядо на краля, Луи IX.

Тази отстъпчивост не довела обаче до траен мир с Филип, който искал продължаване на конфликта: блазнело го богатството на френската църква. Неговите съветници, особено Ногаре и Пиер Дюбоа, го съветвали да изземе от църковната юрисдикция цели категории углавни дела. През 1300 г. отношенията между Рим и Франция още повече се изострили. Епископ Памиерски (Бернар Сесети), изпратен от Бонифаций при Филип като специален легат, се държал твърде дръзко: той бил представител на онази партия в Лангедок, която ненавиждала северните французи. Кралят започнал против него съдебен процес и поискал Папата да го лиши от духовен сан; обвинявал го не само в оскърбление на краля, но и в измяна и други престъпления.

Папата (през декември 1301 г.) на свой ред обвинил краля в посегателство на духовната власт и го призовал в своя съд. В същото време отправил на краля була (Ausculta fili), в която подчертавал силата на папската власт и предимството ѝ (без изключение) над всяка светска власт. Кралят (според преданието изгаряйки булата) свикал през април 1302 г. Генералните щати (първите във френската история). Дворяните и представителите на различни градове изразили безусловно съпричастие към кралската политика, а духовните лица се обърнали към Папата да им позволи да не ходят в Рим, където се подготвял събор против Филип. Бонифаций не се съгласил, но духовниците все пак не отишли в Рим, тъй като кралят категорично им забранил.

На събора, който се състоял през есента на 1302 г., в булата Unam sanctam Бонифаций отново потвърдил своето мнение за превъзходството на духовната власт над светската, «духовния меч» над «светския». В 1303 г. Бонифаций освободил част от подвластните на Филип земи от васална клетва, а кралят в отговор свикал събрание на висшите духовни лица и светски барони, пред които Ногаре обвинил Бонифаций във всевъзможни злодейства.

Скоро след това Ногаре с неголяма свита отишъл в Италия, за да арестува Папата, който имал там смъртни врагове, улесняващи задачата на френския агент. Папата отишъл в Аняни, не знаейки, че жителите на този град са готови да му изменят. Ногаре и неговите спътници свободно влезли в града, проникнали в двореца и се държали изключително грубо (има даже версия за шамар ударен на Папата). След два дни настроението на жителите на Аняни се изменило и те освободили Папата. Няколко дни по-късно Бонифаций умира, а след 10 месеца умира и приемникът му, Бенедикт XI. Тъй като тази смърт била много удобна за френския крал, то мълвата я приписва на отрова.

Новият папа (французинът) Климент V, избран през 1304 г. (след деветмесечна избирателна борба), пренася своята резиденция в Авиньон, намиращ се не във властта, но под непосредственото влияние на френския двор. Така, превръщайки папата в свое оръдие, Филип се заел да осъществи заветната си мечта - да се разправи с Ордена на Тамплиерите.

[редактиране] Разгром на тамплиерите

Според легендите Филип IV отдавна искал да сложи ръка на Ордена на Тамплиерите, притежаващ голямо богатство. От името на папа Климент V (но в действителност по заповед на френския крал) били разпратени запечатани писма из цяла Европа, които трябвало да бъдат отворени на 13 октомври 1307 г. Сутринта на 13 октомври, петък, писмата били отворени едновременно. В тях папата обвинявал рицарите тамплиери в ерес и най-различни богохулни злодеяния и нареждал тяхното арестуване. Почти навсякъде в Европа са били задържани тамплиери. Започва процес срещу тях, воден както от светските власти, така и от Инквизицията. При ужасяващи мъчения тамплиерите се признават за виновни почти по всички точки на обвиненията. Процесът продължава няколко години, като Климент V пробва слабо да защити ордена, но без особен успех. Съдът осъжда голяма част от членовете на ордена на смърт чрез изгаряне. Не бил пощаден дори Великият Магистър на Тамплиерите Жак дьо Моле, който бил кръстник на дъщерята на Филип Хубави - той умира на кладата в Париж през 1314 г.

През 1312 г. на събора във френския град Виен (днес в департамент Изер) папата официално разпуска ордена. От достигналите до днес средновековни извори не може да бъде доказано категорично, че Филип IV завладява имуществото на тамплиерите. Доказателства има само за трансфер на средства към ордена на йоанитите.

[редактиране] Финансова дейност

Основна нишка на цялата дейност на Филип бил постоянният стремеж да напълни празната кралска хазна. Затова са свиквани няколко пъти Генералните щати и отделно градските представители; били продавани и отдавани под аренда различни длъжности; вземали се насилствени заеми от градовете; облагали се с високи данъци стоките и именията; сечели се нископробни монети, при което населението понасяло големи загуби. През 1306 г. на Филип се наложило дори да избяга за известно време от Париж, докато не преминала първата народна ярост по един такъв повод. Администрацията била силно централизирана; особено това се чувствало в провинциите, където още били силни феодалните традиции. Правата на феодалните владетели били значително ограничени (например, в дейността по сеченето на монети). Кралят не бил обичан не толкова заради готовата му на всякакво престъпление натура, колкото за твърде алчната му фискална политика.

Извънредно активната външна политика на Филип относно Англия, Германия, Савоя и всички погранични владения, водеща понякога до разширение на френските владения, била единствената страна от управлението на краля, която се харесвала и на съвременниците му, и на следващите поколения.

[редактиране] Семейство

На 6 август 1284 г. Филип Хубави се жени за тринадесетгодишната наварската кралица-регентка Жана I (1271-1305) и е обявен за jure uxoris крал на Навара. Оттогава короните на Франция и Навара остават обединени в продължение на половин век. Жана I Наварска ражда на Филип IV седем деца:

• Маргьорит (1288– около 1294)
• Луи X Френски и I Наварски (1289–1316)
• Бланш (1290– около 1294)
• Филип V Френски и II Наварски (1292/93–1322)
• Шарл IV Френски и I Наварски (около 1294–1328)
• Изабела Френска (около 1295–1358), омъжена за английския крал, Едуард II
• Роберт (1297–1308)

Съпругата на Филип умира при мистериозни обстоятелства на 4 април 1305 по време на раждане. Според един хроникьор кралят имал пръст в смъртта на съпругата си.

Френски крале - Династия на Капетингите
Хуго Капет • Робер II Благочестиви • Анри I • Филип I • Луи VI Дебели • Луи VII Млади • Филип II Август • Луи VIII Лъва • Свети Луи IX • Филип III Смели • Филип IV Хубави • Луи X Кавгаджията • Жан I Посмъртни • Филип V Дълги • Шарл IV Хубави